Тук има толкова чудесни изцелявания!

«Уважаема Валентина Афанасиевна, здравейте! Преди година в деня за възпоменаване на вашето синче отрока Вячеслав, ние с приятелката ми за първи път дойдохме на гробчето му. Ние така се радваме, че ви виждаме и чуваме, а мъжът ви Сергей Вячеславович даже ми помогна за тежката чанта и ме откара до самото гробче. Спаси го, Господи! Помощ от отрока Вячеслав ние получихме още на Чебаркулската жп гара при отпътуването си от дома. Когато сутринта ние седяхме на гарата, с приятелката ми имахме симптоми на спазъм на съдовете на главния мозък: аз имах главоболие, а нея я «хвърляше» от една на друга страна. Освен това, аз от тежката чанта си натъртих корема и се появиха силни болки в него. Ние, за първи път приложихме Славините светини към мястото на болката... Веднага всички симптоми изчезнаха! Разбира се, ние молихме отрока за помощ, но не очаквахме, че помощта ще дойде така бързо. Учудвахме се и се радвахме, че Господ ни е чул и по молитвите на отрока ни е помогнал. Когато се върнахме у дома в Тюмен, подарихме на някои близки хора книгата за отрока Вячеслав, филмите «Руският ангел», дадохме камъчета и мъничко пръстчица от гробчето, и ги научихме, как да ползват тези светини. И... толкова чудесни изцеления взеха да се случват при хората! Слава Богу! Ще се постарая да изброя поне това, което помня.

Пътувайки за Чебаркул аз знаех, че родният ми брат «се топи пред очите», защото при него имаше подозрение за рак на червата. Когато се върнахме у дома, ние започнахме да изследваме брат ми. Той по това време едва ходеше – толкова бе изтощен. По време на прегледа онкологът с ръце напипа тумор на правото черво. А когато брат ми изпадна в дълбок припадък с гърчове направо в коридора на поликлиниката, веднага го пратиха в болница. Нивото на хемоглобин в кръвта и артериалното налягане бяха крайно ниски, много опасни за живота му. В болницата се опитаха да повдигнат хемоглобина му и да подобрят налягането, но се отказаха да го изследват за наличието на рак в червата. Брат ми лежа в болницата 12 дена. По това време аз му донасях в отделението пръстчица, камъчета и светена вода, осветена на гробчето на отрока Вячеслав. Брат ми на глътчици пиеше водата, смесена с пръстчица, залепяше от камъчетата на отрока с медицински лейкопласт и молеше отрока Вячеслав за помощ. Още преди болницата той успя да прочете книгата «Изпратен от Бога», написана от вас, Валентина Афанасиевна. Моят брат държеше книгата дълго в областта на корема, наистина, боейки се, да не го видят лекарите. За първи път той осъзна греховете си, а когато му се отдаде случай, се изповяда, прие елеопомазване и се причасти. И... направо пред очите на всички той взе да се поправя. Престана да го боли коремът, нормализира се ходенето по нужда и той стана самостоятелен. По настоятелната ми молба, все пак започнаха да изследват брат ми за наличие на рак в червата. Когато отминаха тези 12 дни на изследването му в болницата, оказа се, че той... няма рак! Всички рентгенови снимки бяха хубави. Ето такова щастие не сме имали! Веднага изписаха брат ми у дома и той взе да помага на жена си в стопанството (те живеят на село и имат няколко крави, телета и курник). Скоро вече – жената на него помагаше – а той сам влачеше количката с оборска тор на полето и така – ежедневно, и то по няколко пъти на ден! Към това може също да се прибави храненето на животните и безкрайното носене на тези тежки кофи – а той е вече на 72 години, невисок на ръст и слабичък. Е, нима това не е чудо?! Синът му сега е на 40 години, но такова физично натоварване той не издържа. Ето, цяла година мина, откак с брат ми се случи такова чудо, по молитвите на Славочка.

* * *

Дъщеря ми имаше грип, който се усложни от ангина (но без гной). През нощта дъщеря ми се събуди и не можеше да диша. Оказа се, че е тръгнало подуване от лявата страна на шията, лявата сливица и лимфните възли са се увеличили и са се появили симптоми на започващ флегмон на шията. От уплаха аз се засуетих по жилището и изведнъж си спомних, че имам светини от отрока Вячеслав. Бързо дадох на дъщерята да изпие чаена лъжичка олио, осветено но гробчето на отрока. След това аз кръстообразно й намазах врата с това масло, запалих лампадка пред иконата на отрока Вячеслав и започнах да се моля. За всеки случай аз повиках «Бърза помощ», за да отведат дъщеря ми в болницата, тъй като много се изплаших за състоянието й. След 30 минути линейката дойде, но същото подуване при дъщеря ми вече го нямаше и тя дишаше по-леко. «Бързата помощ» си замина без дъщеря ми, без да й оказва никаква помощ. Помощта вече беше дошла, само че отгоре. Слава Богу!

* * *

Светините на отрока Вячеслав много бързо снемат различни болки. Например, моят 13-годишен кръстник препускаше по жилището и силно се спъна с десния си крак във вратата. От болка той зави, стъпалото му бързо взе да се подува, появи се хематом. От силната болка той вече не можеше да ходи. Това се случи в мое присъствие и аз веднага го намазах с осветена водица и Славочкина пръстчица. Привързах също към стъпалото му камъче от отрока. Буквално от първите минути, болката на кръстника започна да утихва и някъде след един-два часа той вече ходеше, но още с превръзка. Сутринта при него не видях нито подуване, нито синина – всичко мина!

* * *

Неотдавна, преди около два месеца, аз няколко дни живях в манастир, в благодатно място (това е в Ярославска област). Дадох на една православна жена шишенце с осветено на гробчето на отрока олио, доста голямо камъче и едва-едва от пръстчицата му. Научих я как да се ползва със светинката от отрока. Тя вече познаваше отрока Вячеслав, бе чела книгата за него, но нямаше от светините му. Дадох на тази жена Славочкините светини и отпътувах. Буквално веднага, след като си тръгнах, на крака на тази жена пада много тежка тухла (тази тухла била освен това намазана с цимент със залепена плочица, т.е., по-тежка, от обикновената). Как не й е било счупено стъпалото – само Бог знае. От много силната болка тя грабнала шишенцето с масълцето от отрока и без да гледа крака, свалила чорапа (бояла се да гледа) и започнала да втрива в пострадалото стъпало осветеното олио. След това си обула чорапа и със сълзи се помолила на отрока Вячеслав. Болката започнала да стихва, а на следващия ден... съвсем нямало болка! Даже синина нямало! Удивително!

* * *

Една моя позната преживяла удар по гърба и гръдния кош отпред, отляво. От болка тя не можеше да се навежда, не можеше да лежи и даже да диша й беше трудно. Тя ми позвъни и ме помоли да я науча да използва светинките от отрока Вячеслав. Наскоро тя прочете книгата за отрока, но как да ползва светинките му – не знаеше и ме помоли да й помогна. Аз дойдох, намазах болния й гръб и лявата предна повърхност на гръдния й кош със светена водица и пръстчица от отрока, и също прилепих от камъчетата му на болните й места. И докато бях при нея – болката от гърдите й си отиде, а гърбът й още малко я болеше, но тя, даже в мое присъствие - вече правеше земен поклон пред иконата на Господа Иисус Христос! А нали преди около час и половина тя не можеше даже да шава, камо ли да се навежда и да прави поклони! Ето така й помогна святият отрок.

* * *

Имах тежест в областта на сърцето, постоянно я усещах. Понякога имаше болки, но аз ги търпях в продължение на година. След туй се откри и аритмия. На ЕКГ всичко това се потвърди. Реших да се лекувам със Славочкините светини и си залепих с медицински лейкопласт в областта на сърцето камъче от отрока. Отначало усещах силен сърбеж под камъчето. Върху кожата се появи червен обрив, от типа на мехурите с безцветна течност, които аз изгарях с йод. Камъчето леко се местеше, а аз отново го прилепвах. Мина малко време и сърбежът престана, а сърцето повече не боли, не притиска, позволява ми да спя на лявата страна. Аритмията също изчезна. А камъчето на отрока Вячеслав аз постоянно ползвам при лекуване. Слава Богу!

* * *

Къпахме се веднъж в святия извор в село Чимеево, Курганска област. Кой знае защо, аз взех тогава за из път шишенцето със святото олио, осветено на гробчето на отрока Вячеслав. Допреди това аз още не го бях ползвала. Случи се така, че когато три пъти се потапях в святата вода, то изплувайки, не успях да отпусна коляното си. А стъпалата на стълба в басейна са стоманени, дебели. И аз с всички сили ударих коляното си на тези стоманени стъпала, като ударът дойде точно върху капачката на коляното. Болката беше много силна. В басейна аз бях останала последна, всички вече си бяха тръгнали, беше полутъмно. На пипане аз разбрах, че подуването на коляното се увеличава и болката започна да се усилва. Представих си, че при такъв удар капачката на коляното можеше съвсем да изхвръкне, а това значи – неизбежна операция и даже, може би, инвалидност.... С такива мисли аз някак се добрах до маршрутката и вече, както следва, разгледах удареното си коляно, а там имаше подутина като тъмночервена ивица. Коляното се беше уголемило, а болката – усилила! И, ето, спомних си, че съм взела със себе си масълце от отрока Вячеслав, и започнах с това масълце да правя кръстчета на подутото коляно, с молитва към Господа и към отрока Вячеслав за прошка на греховете ми. Намазах болното си коляно и буквално в същите минути - болката взе да утихва. След час и половина, когато си пристигнахме у дома, болка вече въобще нямаше, подутината мина и само голямата червена ивица около месец и половина-два ми напомняше за случилото се.

* * *

Не много отдавна, при мен през зимата дойде синът ми на гости. Той бързал, изпотил се и го беше продухало. Дойде ми на гости, а сутринта, от болка в кръста - не може да стане от постелята си. В бързината, аз взех водка с настойка от люти чушки, разтрих му гърба към кръста и му направих компрес. Свалям после този компрес, а под него – много силно изгаряне. С какво да снема това изгаряне? У дома нямам никакви лекарства. Тогава се сетих за масълцето от отрока Вячеслав. Намазах с това масълце обгорения болен гръб на сина ми, но не му казах с какво съм го намазала, тъй като той не е приобщен към църковния живот. След това синът ми малко полежа, после гледам – цялата червенина е преминала, изгаряне няма,... и болка в кръста, също няма! Сякаш не е имало болка в кръста – даже синът ми се почуди, защото и по-рано му се е случвало да простудява кръста си, но така бързо и изведнъж да премине болката – такова нещо не му се беше случвало! Синът ми се поинтересува: с какво съм излекувала така бързо изгарянето и гърба му? Но аз не му казах истината, боейки се, че той ще съгреши с думи и няма да се отнесе към това с вяра.

* * *

Още един удивителен случай. Пристигайки вкъщи от гробчето на отрока Вячеслав (това бе преди година), аз прочетох книгата за него «Изпратен от Бога», която донесох със себе си. В деня на рождението на отрока (22 март по н.ст.), аз за първи път му четох акатист. Запалих свещ, поставих я в свещник при святия кът и започнах да чета акатиста. Четох го така внимателно и без да бързам, че нито веднъж не погледнах свещта, как тя гори. Когато дочетох, то гледам, от свещника е изтекла широка, равна пътечка от разтопен восък (от изгорялата свещ) и восъкът внимателно се докосва до хартиената иконка с Разпятието на Иисус Христос. И така равно, широко и право този восък е изтекъл и приближил към иконката с Разпятието, че аз застинах от почуда. Такова нещо още не бях виждала. Аз зная, как се разтапят и текат свещите, а тук цялата свещ е изтекла и направила равна пътечка и така точно е застинала при иконата – това бе удивително! Аз даже фотографирах това чудо. За съжаление, само не мога да намеря снимката, може би е при внуците. Много ми се иска да я намеря и да ви я изпратя, уважаема Валентина Афанасиевна. Колко чудеса се извършват от отрока Вячеслав!

Бог да пази вас, и вашия съпруг Сергей Вячеславович, а също сина ви Константин и семейството му. А също всички ваши помощници и православни християни.

С уважение и любов в Христа».

Рабиня Божия Тамара,

2012 г., гр. Тюмен

* * *

Дата добавления: 2015-10-16