На Славочка.

Ты к нам пришел на Землю,

Чтоб нас предупредить,

И поскорее миру

Божественную волю объявить.

Для нашего спасения –

Учил нас, как нам жить,

От всех болезней тяжких

Лекарства закупить.

В молитве быть почаще,

Во Божий Храм ходить,

И о прощеньи рода –

Всегда, всегда молить.

Сказал нам, что войною

Очистит Бог страну.

И мы, готовы к бою

За Родину свою.

Антихристу-злодею

Нельзя никак служить.

Иначе в жизни вечной

Нас будет Бог судить.

Кто примет номер беса,

Того оставит Бог.

Всемилостивый, Добрый –

Он всем бы им помог.

Молись за нас, наш Ангел,

Наш Славочка родной,

Чтобы остаться с Богом

И не упасть душой.

Мы крепко-крепко верим,

Что не оставишь наш,

И перед Божьим ликом

Помолишься за нас.

Екатерина Потанина,

февруари 2013 г., гр. Владимир

* * *

С МЕН СЕ СЛУЧИ ЧУДО…

«Искам да споделя радостта си и да разкажа за изцелението, което стана с мен по време на гледане кинофилма за отрока Вячеслав. Ще разкажа по ред. Аз, грешната р. Б. Наталия, още от училищните години се измъчвах от много силно главоболие. С възрастта болките само се усилваха. Стигна се до там, че по три дни аз лежах на хапчета, практически не ставайки от постелята. Много често аз изпитвах световъртеж с повръщане, имаше даже случаи със загуба на съзнание.

По великата милост Божия с мен се случи чудо. По време на Великия пост, през месец април тази година, ми попадна в ръцете кинофилм за отрока Вячеслав («Руският Ангел – отрок Вячеслав», филм 1-и, в 4 части). По молитвите на отрока Вячеслав, по време на гледането на първата част на кинофилма, аз съвсем неочаквано почувствах и по някакъв начин, даже видях, как от главата ми – от ухото до ухото, откъм задната част на главата - много нежно-нежно се източваха тънки нишки. Тези нишки бяха равно обрязани, с еднаква дължина – примерно 10-15 см., усукани като ресни. Цветът на нишките напомняше фитил от кандило. Когато те се изтегляха от моята глава – на мен ми беше много леко и приятно, не можеш да го предадеш това с думи. Но в този момент, аз даже не разбирах, че с мен ставаше чудо. Осъзнаването на случилото се дойде едва тогава, когато видях втората част на кинофилма, където Валентина Афанасиевна много подробно разказваше за това, че доста хора изпитвали много подобни усещания, когато ги лекувал Славочка. Оказва се, че много хора, които е лекувал отрока Вячеслав, по време на лечение също така са чувствали, как от болното място излизат тънички нишки и болката утихвала, а разказът на р. Б. Анастасия (М. Ш. Хакимова) за изцелението й от главоболие почти напълно съвпада с това, което е видяла и усетила тя. Най-учудващото във всичко това беше, че моето постоянно и силно главоболие изчезнаха и от април до настоящото време (август 2011 г.) повече не са се връщали.

Сега аз вече разбирам, че с мен стана най-истинско чудо. Напълно неочаквано аз получих от отрока Вячеслав изцеление от многогодишното и много силно главоболие, което напълно мe изтощаваше. Прости ме Господи, мен, недостойната Твоя рабиня, че аз не веднага осъзнах всичко и не започнах да Те славословя! Прости ме и ти, праведни отроче Вячеславе! Пресвета Троице, Боже наш, слава Тебе!

Дивен е Бог чрез Своите светии!»

Наталия Мокеева,

гр. Москва, 2011 г.

* * *

ТОЙ ДОЙДЕ ПРИ МЕН …

«Аз имам племенница Маша – тя много почита отрока Вячеслав. Когато тя за първи път видя неговата фотография (тя тогава беше на четири години) – тя даже легна да спи с нея и я постави до себе си на възглавницата. Запознанството й с отрока Вячеслав започна с това, че у нас се появи книга за отрока – «Посланикът на Бога», написана от неговата майка, и в тази книга има фотография на Слава. Когато Маша видя тази фотография – тя ми каза: «Лельо, аз искам за себе си такава фотография, за да бъде при мен». Една наша позната вярваща жена преснимала и ни донесе тази фотография – и Маша впоследствие спеше вече не с книжката за отрока, а с неговата фотография. Ние с Маша преди сън обикновено четем Евангелието и се мажем със свето масло. У нас имаме много и разни масълца – от разни светини: от Йерусалим, и от други свети места. Имаме у нас и масълце от отрока Вячеслав, което ни донесоха наши духовни сестри от Чебаркул. И когато аз всеки път я питам:

«Машенка, с какво масло днес ще се помажем?» – Тя често отговаря: «Това, което е от отрока Вячеслав». И бонбони ние с нея ядем, които са били осветени на могилата на отрока Вячеслав. Маша го обича много.

Ще разкажа за удивителен случай, който стана с Маша и за който тя сама ми разказа. Веднъж сутринта аз влизам при нея, а тя още прага ми говори: «Лельо, а ти знаеш ли – на мен днес ми се присъни отрокът Вячеслав!» Аз й казвам: «Машенка, как така ти се присъни?» А тя: «Ето как, лельо – аз спах на леглото с майка, а той дойде при мен, и ние с него тръгнахме натам …» Аз казвам: «Къде натам, Маша, вие тръгнахте?» А тя: «Лельо, лельо, как къде – там, нагоре ние тръгнахме, по стъпалата … А мама спеше на леглото, тя не ни видя». Маша започна да разказва по-нататък: «Ние тръгнахме натам, а там е така хубаво на Небето!» Аз тогава я попитах: «А какво видя там, Машенка?» – «Там – казва тя – аз видях Николай Угодник». Аз казвам: «А още кого ти там видя?» – «Още видях Кирил и Мария (родителите на преп. Сергий Радонежски, преп. Мария – небесна покровителка на Маша). Ние там отидохме, а там е така красиво! Там има разни къщи, в които живеят светиите – ние бяхме при Ева». Аз я питам: «Маша, при коя Ева?» А тя ми отговаря: «Е, тази, която е с Адам – ние бяхме при нея». Аз тогава я попитах: «Маша, а там някакви плодове има ли? Може би там растат ябълки?» Аз попитах за ябълки, защото думата «Рай», като правило, се асоциира с райски ябълки. Тя казва: «Да, там имаше ябълки. Там растат много дървета и цветя. А още, лельо – там има такива вкусни праскови. Аз – казва – отидох при Него и попитах: «Може ли?» Аз я питам: «Маша, при кого ти отиде? Кого ти попита?» А Маша казва: «Лельо, аз попитах Господ!» А аз: «Какво ти каза Той?» – «Той ми каза, че може. Лельо, там всичко е така вкусно: и праскови ядох, и ябълки, и ананас … После отрокът Вячеслав ме постави в леглото». Аз казах: «А как той те постави в леглото?» – «Така ние с него се спуснахме, и той ме положи в леглото. Аз попитах: «А мама знае ли?» – «Не, мама нищо не знае – тя спа в леглото». Ето такъв удивителен разказ аз чух от нашата Маша.

Още един случай стана вече с мен. Пролетта на тази година аз неочаквано се разболях – бях с постоянна умора, и с болки в костите. От тези болки аз даже през нощта не можех да спя. Въпреки, че аз работя при храма, към помощта Божия аз почти не се обръщах от униние. Мажех се с обезболяващи мазила, пих приспивателно, за да не усещам болка, но това ми помагаше само за една нощ. Пробвах и народни средства, но и те ми помагаха малко. Аз изпитвах постоянни болки, които на моменти бяха просто непоносими. Това продължаваше почти месец и половина. В поредната вечер болката стана толкова силна, че почувствах отчаяние – аз вече не знаех какво да правя по-нататък? Тогава аз си спомних за светото масло – това беше моята последна надежда. В светия кът у нас стоят шишета с осветено масло от разни свети места и от мощи. Сред тях имаше и масълце, осветено на могилата на отрока Вячеслав. Отначало аз реших да намажа болните места с масло, осветено на мощите на преподобния Сергий Радонежски, понеже особено го почитам. Но се получи така, че обърках шишетата, вместо маслото от преподобния Сергий, случайно съм взела масло, осветено на могилката на отрока. Отначало аз даже мислех, че трябва да сменя и да взема маслото, което аз исках, но в главата ми се промъкна мисъл: щом съм взела това – значи такава е волята Божия. Разтривайки болните места, за свое удивление и радост, аз изведнъж почувствах, че болките ми мигновено изчезнаха, остана само слабост в ставите. Това беше толкова явно, че даже аз самата не можех да повярвам. В продължение на седмица аз още два пъти се разтривах със светено масло от отрока Вячеслав, след което моите болки напълно се прекратиха и умората си отиде.

Аз съм благодарна на Бога и на праведния отрок Вячеслав за изцелението и великата милост към мен, грешната».

Елена Бобкова,

гр. Владимир, 2011 год.

* * *

Дата добавления: 2015-10-16