Разказът на Наташа

«Иска ми се много хубави неща да разкажа за Славочка. Слава на Всевишния, че изпрати на земята този чудесен Ангел. Славик действително е толкова невъобразимо за нас явление, че е трудно да го определим, но чистотата и светостта на отрока докосва и нас, трябва само да си спомним и помислим за него. Не много отдавна имах тежък период: откраднаха ми всичките документи, скоро останах без работа, после се разболях на нервна почва и още, започна много силно да ме боли палецът на крака. От силната болка и отоците не можех да стъпвам на крака си и не можех да заспя вечер, тъй като и най-малкото движение предизвикваше рязка болка — и така цял месец. С какво ли не го лекувах — нищо не помагаше. По това време ми попадна стар вестник «Живот», където беше написана статия за Слава, прочетох я и реших да отида на гробището. Отивам и виждам, вратата на оградката е отворена, мисля си — хайде да вляза. Влязох, стоя, замислих се и изведнъж отнякъде долетя синигерче и кацна на паметника, а аз стоя и се моля за помощ на Бога, и сълзите просто потекоха от очите ми. Постоях, поплаках и тръгнах към къщи, веднага ми стана някак по-леко на душата.

Вървях и през целия път чувах някакъв глас, който отначало ми говореше високо: «Не се страхувай, аз съм с тебе!» – аз веднага разбрах, че това е Славочка, но пред къщи гласът стана по-тих. Влязох вкъщи, още известно време го чувах, но вече тихо, и от този глас в мен настъпваше такова успокоение и умиление – ето сега съм в безопасност. Правих нещо, някакви домакински дейности и чак вечерта забелязах, че палецът не ме болеше изобщо, даже можех здраво да стъпя на него, нямаше никаква болка... и в душата също.

Онзи ден бях при Слава на гробчето, в същото време валеше дъжд и сняг. Но този път бях с леля си. Помолих я да постои отдалечена, а аз се приближих, исках сама да поговоря и да благодаря на Слава за моето изцеление. И отново долетя синигерчето, такова мъничко, такова хубавичко, остана с мен известно време, след това отлетя към лелята, като че ли да я покани да се приближи. След това се върна и кацна на паметника. Леля ми се приближи и ние, не знам защо, стояхме мълчешком някъде около 30-тина минути; всяка беше със своите мисли, със своите молби. Ние по някаква причина не можехме да говорим помежду си. Аз стоя, благодаря на Славик за това, че и кракът не ме боли, и в душата си не усещам тежест, каквато имах. Поклон...

В това време, като че ли светлина излизаше от Славик, даже снегът престана да вали, наоколо стана светло, и на душата спокойно, и отново се появи усещането, че ние тук сме в безопасност. След това положихме на гроба на Славочка ябълкова клонка и си отидохме вкъщи. По-късно видях сън, или не беше сън, а по-скоро видение. Виждам Слава, във вестника имаше снимка, където той беше с цветя, такъв беше и във видението, само че в светлина. Стои Слава и ми показва с ръка нещо в далечината, а наоколо толкова тъмно, че нищо не се вижда. Изведнъж виждам: дали змей, дали червей страшен, поглъща голямо множество хора, а те викат, ох как викат! Чувствах се не на себе си, а Слава ми казва: «Ето, виждаш ли, какво се случва?» И всичко изчезна. Аз веднага не можах да разбера що за сън или видение беше това. Но после се появи разбирането, че Славочка не само изцери моята душа и моя крак, но и ме спаси от този червей. Той просто ми показа това, което аз не виждах, но въпреки това бях в опасност. Сега си спомням случилото се с мен като удивително чудо и съм много благодарна на Слава. Това е историята ми.

С уважение към вас, Наталия.

P.S. Четох, че са искали да канонизират Слава, аз бих била против това, нека да не закачат тялото, да не мъчат детето (това също е грях?)»

Наташа
гр. Чебаркул, 2006 г.

* * *

Дата добавления: 2015-10-16