Славочкината помощ към децата

«За Славик Крашенинников ние узнахме половин ­година преди нашето посещение в Чебаркул, някъде през сеп­тември 2005 г. Подариха ни книгата «Ах, мамо, мамичко...», в която пишеше за отрока. Прочетохме я цялото семейство и това стана един ден преди операцията на нашия син Никита. Той на глас четеше за чудесата, пророчествата и изцеленията на Чебаркулския отрок. Ние слушахме, учудвахме се и благодарихме на Бога, и молехме Слави­к да бъде другар и помощник на Никита, който беше на единадесет години, както и Славик. На следващия ден Никита постъпи с пристъп в болни­цата, лекарите казваха – трябва спешно да се прави операция. Ние се съмнявахме, има ли такава сериоз­на необходимост от операция? Аз се намирах постоянно около сина си, плачех, молех се, а той имаше болки, пристъпи. Към средата на деня, Никита, измъчен, заспа за няколко минути. Събуди се радосте­н: «Мамо, мамо, трябва да ми се направи операция, Славочка ми каза! Той още каза, че когато правят операцията, ще помага!» Това беше и отговор на нашия въпрос – да се прави или не операция?

В същия този ден на Никита назначиха операция, коя­то продължи няколко часа, състоянието на болния беше тежко – непроходимост на стомаха, много сложна и тежка операция. Лекарят, който направи операцията каза, че «нямаше да спасим Ни­кита, ако вие, родителите, бяхте отложили съгласието си за операцията, с още два часа. Пък и, само Бог и му помогна да бъде спасен. – Помощта Му даже ние, лекарите усещахме – това е!» Ние благодарихме на лекарите, благодарихме на Бога за дарувания ни отрок Вячеслав и неговата помощ, която даже лекарите са почувствали.

По-малката ни дъщеря – Мария, ето вече година и половина се оплакваше от често главоболие, и страх от тъмнината. От това нямаше апетит, бе с нездрав цвят на лицето, болезненост. Тази беда ни сполетя, когато с Мари­я бяхме в църквата, аз подавах бележки, а Мария стоеше­ малко по-нататък. Към нея се беше приближила някаква жена и й казала: «Каква си хубавичка! И от никого не се боиш? Имаш ли страхове?» – и я погладила по главичката няколко пъти, при това силно, Ма­рия даже приседнала. Докато аз дойда до Маша, жената вече си беше тръгнала, но се обърна и погледна към мен, а в очите й: и завист, и злоба, и злорадство: «Каза ми, че няма страхове. Нима?» – и се скрила сред народа в църквата. Остана от тази жена някакво недоумение, тревога... и болестта на дъщеря ни. Тя напълно се промени, от весела, бързо говореща, дъщеричка-птичка – в боязли­во и плачливо дете. Ние с Мария често ходим на служби, тя се причастява. А без това, какво ли щеше да стане?

Ето че ние и взехме Маша със себе си, помолихме за помо­щ Славик, да посетим с нея гробчето и заедно да благодарим за Никита, за изцелението и спасяването му с помощта на отрока. Ва­лентина Афанасиевна ни зарадва с топла среща, с голяма грижовност тя огради малките поклонници, от сутринта до вечерта, всичките четири дни тя посвети на неочакваните гости. Как се суетеше около нас, как ни гощаваше! Постоянно донасяше все­възможни буркани с туршии и сладка. И най-глав­ното – всичките четири дни беше с нас при Славик. Нисък поклон на вас, добрата, мила Валентина Афана­сиевна, от всички нас. Имах огромна полза от общуването с майката на Славик, която ни учеше, как да пазим децата си, как да ги бла­гославяме, как да се отнасяме внимателно към душевното, телесното и духовното им зд­раве. Учеше ни да не допускаме излишни похвали и ласки, да следим духовното самочувстви­е на децата, да бъдем внимателни към тях и да не допускаме до децата чужди хора. Аз видях всички свои грешки и недоглеждания. Ето и с Машенка можеше да не стане тази беда – даже в църквата трябва винаги да наблюдаваме децата си, а иначе как да се помогне на детето?

На следващия ден след пристигането си в Чебаркул отидохме на гроба на Славочка, отиваме, молим се и обясняваме на Машенка, как да се приближи и да си постави главичката върху главичката на Славочка и да се помоли, Славочка да я изцери. Едва чу всичко това, Маша бързо побягна напред, ние бяхме вече при гробчето, а тя там се провря между хората и постави главичката си на гробчето точно там, където е главицата на отрока, а при това ние не успяхме напълно да й разкажем и покажем, къде да си постави главичката. Как тя разбра всичко правилно и как го направи? Господ само знае. Бяхме два часа на гроба, молихме се за Машенка, благодарихме на отрока за помощта на Никита, взехме със себе си светини: камъчета, сняг, пръст от гробчето.

Когато отивахме при Валентина Афанасиевна, нашата Ма­шенка помоли да хапне. — Ето ти изненада! А тя започна да яде така, както отдавна не съм виждала: с апетит и пълна уста. Всичките дни ходихме при Славочка, нито вятърът, нито снегът спираха моите деца — това беше радостно, аз се боя от топлохладност даже при децата («Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък – нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си» (ОТКРОВЕНИЕ НА СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ 3:15-16), Бел.ред.). Валентина Афанасиевн а ни научи да ползваме пръст от гробчето, която може просто да се разреди с чаена лъжичка на литрова бу­тилка светена вода и да се пие когато е нужно: при всякакви неразположения — духовни и физиче­ски. Може да се сипе мъничко пръст в супена лъжица и да се капнат няколко капки светена вода – с този живителен земя-крем е добре да се намаже под формата на кръс­тче върху болното място — глава, крак, ръка. Учудващо добре помага, нали ние молихме Славочка и чрез него Господ ни помага. Аз веднага пуснах в светената вода мраморни камъчета от гробчето, с тази вода може да се умиете, поръсите и да пиете с вяра и надежда за помощ. Нека и на вас Гос­под да ви помогне, да бъдете здрави духовно и физически, по мо­литвите на отрока Вячеслав!

Машенка отпътува съвсем друга – главицата не я боли, беше станала весела, през цялото време разказваше нещо, промени се цветът на лицето й, стана по-розов, изчистен, без петна, и за моя радост се появи апетит. Ма­рия всяка вечер сама пие вода с камъчета – тук е вярата и любовта към Славочка, и молбата за помо­щ, да й помага винаги.

Благодарим за благодатните изцерения на Господа и на чудния отрок Вячеслав. Моли Бога за нас, див­ни помощниче и изцелителю».

Майка Лариса с деца,

2006 г., гр. Омск

* * *

Дата добавления: 2015-10-16