На отрока Вячеслав.

Благодати полевой цветок,

Чудный отрок посланный от Бога,

Средь пустыни маленький росток

Мигом жизни сделавший так много!

Ты явился на закате дней,

Чтоб помочь спастись еще немногим,

Укрепить последних дочерей,

Сыновям обрящить путь в чертоги.

Милый Славик, смелый пастушок,

Ты пришел о важном всем напомнить,

Что у Бога для всего есть срок

И грехам не вечно чашу полнить.

Много храмов, но молчат отцы,

Занесло источники песками,

На приходах по церквам дельцы

И кроты довольные попами.

Враг в овчарне губит слабый люд.

Всем ли уготована погибель?

Слава Богу, не пропал твой труд

В твоем свете мир врага увидел!

Ты сгорел, пытаясь уберечь,

Ты страдал, спасая этим многих,

Заслонил от смерти телом течь,

Чтобы жизнь продлить еще немногим.

Верный долгу маленький боец,

Ради Бога сделавший так много,

Разбудивший страхом наконец,

Что осталось миру быть недолго.

Помолись пред Господом за нас

Вынести достойно испытания,

Укрепиться верой в трудный час

И не дрогнуть даже истязанья.

По каплям орошается земля

И души благодатью расцветают,

Нас оставляет постепенно мгла,

Дорогу к Богу люди обретают.

Петляли долго, кто-то вовсе спал,

Иных, увы, не так мы понимали,

Но нам за что-то с Неба Бог послал,

Того, кого, запутавшись, не ждали.

Слепой слепого заведет во тьму,

Идем толпой, доверившись лукавым...

Вас Отрок спас, за что и мстят ему,

Предупредил, что будет путь кровавым...

Немногие поверили ему

Но разве всем обещаны чертоги?

Кто верит в Свет, избегнет с Богом тьму

И победит лукавого в итоге!

Аз не плакал давно и сейчас аз не плачет,

Очерствела от грязи больная душа,

Видно, вымазал густо ее в черной саже,

Раз сквозь корку не может пробиться слеза.

Но однажды аз все же почувствовал что-то,

Словно Кто-то коснулся меня изнутри,

Аз видел фильм про Отрока чудной работы

И из сердца к глазам подступили ручьи...

Но мужчины не плачут, так нас воспитали,

Сам себя испугавшись, зажмурил глаза,

А по сердцу уже разлилось ликованье,

Что со мной рядом Кто-то, Кто любит меня.

Раб Божи Константин, 2011 год.

«ТОЙ САМ ЩЕ НАМЕРИ ВСИЧКИ И ЩЕ ЗАЯВИ ЗА СЕБЕ СИ…»

Посвещава се на отрока Вячеслав

Парнишка, данный Богом, был!

Чем отличался он от многих?

Как все: пешком средь нас ходил,

Но не жидовскою дорогой.

Лишь в преисподнюю путь широк;

Им многие шагают смело.

Да. Он – Пророк!

Да. Он – Пророк!

А вам к тому, какое дело?

Мы славим Бога: Слава! Слава!

И, если нас услышит Бог,

Из пепла встанет Русь-Держава!

Не зря в ней жил малец-Пророк!

И. Руский, 11.02.2008 год.

Много ми се иска да благодаря на Бога за този горчив опит, който ми е дал. Аз ще разкажа за този опит, защото това е изстрадано от мен. Целият този вал от клевети и нападки срещу мен и отрока – ме научи на много и аз не умрях, а живея, за да послужа още на Бога и на своя син. Във връзка с това, аз помня, как дойде при мен една жена и казва: «Валентина Афанасиевна, ето вие през цялото време се усмихвате – на вас, какво, весело ли ви е?» А аз: «Е, ако насериозно всичко това се възприема, какво вие тук ми «донасяте», то на ден може по десет пъти да се умре». А тя: «Е, и какво? Наистина ли всичко е така хубаво?» Отговарям: «Не е. Знаете ли защо ми е весело? - Защото дотолкова всичко е лошо, че остава само да се усмихваш. По-лошо от това няма». Така че, опитът ми е печален и тежък. Както вече казах по-горе – от всички свои преживявания аз бях доведена до прединфарктно състояние. Помня, как просто седях и мислех, че вече умирам – на мен не ми беше вече до нищо. Нямаше никой до мен тогава, сили също не усещах в себе си, аз бях сама, седях и вече мислех, че ето, още малко и ще умра. В този тежък момент изведнъж ми се стори, че мирише на тамян. Ароматът на този тамян беше толкова силен, че аз дълбоко вдъхнах от него и започнах да търся неговия източник. Интересно е това, че мирисът на тамян идваше към мен като някаква струйка – целенасочено. Аз станах и, с почти отказали нозе, бавничко тръгнах след този мирис, докато той не ме доведе до моята библиотечка с православна литература. Доближавайки се към лавицата с книги, аз разбрах, че ароматът на тамян идва от голямата книга, която ми подари един монах. Казва се – «Русия преди Второто Пришествие», том 2. Аз седнах, отворих книгата – мирисът на тамян изчезна. Аз седя и мисля: може би това е някаква халюцинация? Откъде тук може да има мирис на тамян? Аз малко поседях и отново почувствах аромата на тамян. Отворям книгата – мирисът отново изчезва. Мисля си: що за игрички? Тогава започнах постепенно да прелиствам цялата тази книга и на 207-а страница от книгата усетих такъв силен аромат на тамян, който даже в църквата не съм чувствала – толкова той беше гъст и наситен. Вече не само самата книга, но и цялото жилище се напълни с аромата на този тамян – това беше така удивително. Аз започнах да чета текста на тази страница и намерих такива редове, където пише за това, че «В книгата, написана въз основа на възпоминанията на учителя на Царските Деца - Ч. С. Гибс (19.1.1876 – 21.3.1963), впоследствие преминал към Православието и подстриган в монашество под името Николай, ръкоположен и починал в сан архимандрит, се привеждат следните думи на Императора Николай II, казани по време на пребиваването в Тоболск: «Съществува легенда, че Цар Александър I Благословени посетил Стареца (преп. Серафим), и той му казал: «Ще се продължи твоя род триста и три години. Започна той в дома Ипатиев и ще се свърши в дома Ипатиев. Започна се от Михаил и ще се свърши с Михаил». […] Той говори още много други неща, – продължаваше Господарят. - Че върху мощите му ще бъде построена ковачница на дявола за унищожаване на целия човешки род, че Русия ще бъде потопена в кръв за греховете си. Но Господ е милостив, Той ще даде на Русия да стане от руините и пепелта, за което ще бъдат предупредени всички руски хора с чудесни знамения в светия ден Преображение Господне. Старецът също така е говорил за чудесния отрок, който ще се яви, за да избави Русия от сквернотата на черното езичество» ( Виж.: «Русия преди Второто Пришествие» / Материали към очерка на Руската есхатология /, том II, Изд. III, СПб – Москва, 2003 г., с. 207 ). Прочитайки този текст до края, аз обърнах на следващата страница и отново усетих силния аромат на тамян. Аз не зная как да се обясни всичко това, но всичко стана именно така. Аз продължих четенето и отново намерих такива думи: «Господ е твърдо решил да накаже Русия, и неизчислими ще бъдат нейните бедствия и страшни страдания на народа. Но милостта на Господа е безгранична, и за всички страдания е определен срок. Русия ще узнае за това, че наказанието е приключило, когато аз изпратя отрока, за да обяви самият той за това, появявайки се в сърцето на Русия. Не е нужно той да бъде търсен. Той сам ще намери всички и ще заяви за себе си» ( Виж.: «Русия преди Второто Пришествие» / Материали към очерка на Руската есхатология /, том II, Изд. III, СПб – Москва, 2003 г., с. 208 ). Тези малки откъси, които аз прочетох тогава, намирайки се на границата на умиране – те преобърнаха цялото мое отношение към живота. Помня, как аз тогава мислено се обърнах към своя син и го попитах: «Славочка, ето този отрок, за който аз току що прочетох в книгата, – това ти ли си? Нима това си ти?!» След това с мен се случи нещо непонятно – аз бавно станах, след това захвърлих своя бастун, без който аз не можех да ходя, и с някакво облекчение казах на самата себе си: «Добре, стига толкова. Един път аз вече умрях, когато умря моят син. А сега аз едва не умрях от своите преживявания, които не струват толкова че да умирам отново. Аз ще живея – и от този момент всички тези нападки от недоброжелатели вече не ме трогват. Колко още може да се умира от тези нападки. Сега аз ще живея, за да послужа на Бога и своя син». Аз тогава съвсем отчетливо разбрах, че чрез тези откъси от книгата сам отрокът ми каза – кой е. И аз реших да не умирам, а да му послужа.

Още ми се иска да ви кажа за това, че Славочка много дълбоко беше свързан с Царските Мъченици. За това говорят не само по-горе описаните извадки от книгата. Не така отдавна аз разговарях с иконописци, които искали да нарисуват икона, чийто сюжет те почерпили от видение на един от монасите в Кавказ. На този монах във видение било показано, как стои Царското Семейство, стои князът престонаследник Алексий, до него стои отрокът Вячеслав и, полугърбом, полустранично към хората, опрял коляно на земята, привел глава, стои Идващият Цар. Короната на Идващия Цар държи отрокът Вячеслав! Но иконописците се побояли да изобразят всичко така, както било във видението. – Те казали: «Ние се боим да зафиксираме това и за да няма скандал, ние направихме скица, където короната на Идващия Цар държи не отрок Вячеслав, а князът Алексий». А аз им отговорих: «Е, и напразно. Вашата икона няма да се получи. Трябва да рисувате това, което виждате, а не това, което си измисляте. Вие просто сте проявили малодушие и сте се изплашили».

Духовни сестри ми донесоха книга за Царския Мъченик - стареца Григорий Нови, в която са писмата и текста на телеграмите на стареца Григорий към Царското Семейство и към княза Алексий. В текста на една от телеграмите старецът Григорий сравнил княза Алексий с ливански кедър, който бил длъжен да донесе своя плод (Виж Пс. 92, ст. 13-14), и този плод щял да бъде появилият се в Русия отрок – в Небесно подобие на княза престолонаследник Алексий. Тоест – те би трябвало даже по нещо да си приличат. Същите къдрици, същите огромни очи – само отрокът Вячеслав, както ми се струва, е малко по-нежен. При нас, вкъщи, портретът на княза Алексий виси заедно с портрета на отрока Вячеслав и аз не мога да им се налюбувам – колко много си приличат. Така ми се иска да кажа: «Ето Царят, а ето пророкът на Последния Цар». Защото, ако Царят не беше принесъл своето семейство в Жертва – не би се появил и отрокът насред Русия. А ако не се беше появил отрокът – нямаше да имаме и Идващ Цар, за когото пророчестваше Славочка. Когато аз прочетох за това – у мен даже тръпки ме побиха от страх и трепет, че такова нещо изобщо може да бъде. Не бива да оценяваме с нашия ограничен ум тези думи. Още веднъж искам тук да приведа думите на св. пророк Давид: «Не се докосвайте до Моите помазаници и на Моите пророци не правете зло» (Пс. 105, ст. 15); «Законът Господен е непорочен, възвръща душата, свидетелството Господне е вярно, умъдрява простия» (Пс. 119, ст. 130). (Бел.ред. Последният цитат, всъщност, е от Пс. 19, ст. 7. Цитираният Пс. 119, ст. 130 е много подобен по своя текст, а именно: «Изясняването на Твоето слово просвещава. Вразумява простите».)

Тези чудеса, които Господ правеше чрез отрока Вячеслав по великата Своя милост и човеколюбие за хората – на Бога и принадлежат, а ние трябва да помним, че: «...кой си ти човече, който спориш с Бога» (Рим., гл. 9, ст. 20), и «Страшно е да попаднеш в ръцете на Живия Бог …» (Евр., гл. 10, ст. 31), и че «...не бивайте деца по ум; но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум» (1 Кор., гл. 14, ст. 20).

Дата добавления: 2015-10-16