Последните изпитания на светиите

Веднъж при мен дойде свещеник и попита: «Защо има такова несъответствие във времето? Нали сега хората не могат да създадат такива съвършени летателни апарати, на които би могла да бъде поставена неугасима кандилница, и би стоял Ликът на Иисус Христос». И на мен ми се наложи да обяснявам и разказвам за това, за което не ми се искаше по-рано да говоря, защото не всички биха могли правилно да го разберат. При това, аз винаги смятах, че когато Господ дойде – Той сам ще разкаже на хората за тези неща. Но Славочка все пак ми разказа за това, което ще стане на Земята след пришествието на Господа, за което, оказва се, доста подробно се оповестява в 20-а глава от книгата Откровение (Виж: кн. Откровение, гл. 20). Доколкото разбрах Славочка, ще се получи така: когато Господ Иисус Христос дойде – Земята ще бъде напълно разрушена. Но хората няма да успеят окончателно да унищожат Земята и тя няма да загине. Земята има бъдеще – и то много хубаво. Земята ще бъде напълно възстановена и ще стане друга. Възстановяването на Земята заедно с Господа ще направят хора, които са преживели и не са приели печата на световния управител. Тези останали последни хора – те ще бъдат светии – и ще станат първи в Новия век. Тези свети хора заедно с Господ и ангелите ще възстановяват Земята. Светите хора ще садят на Земята дървета, които ще растат много бързо. Земята ще бъде почистена, ще стане прекрасна. Нашата планета ще стане земен Рай. След това, като Земята бъде напълно възстановена и стане Рай, светите хора ще живеят на нея заедно с Бога. Славочка каза, че светиите доста дълго ще поживеят в Земния Рай заедно с Господ. По думите на отрока, хората ще живеят с Господа, примерно, толкова години, колкото са живели първите хора (Адам и Ева), т.е., излиза, че почти хиляда години. (Ако разтворим Библията, то действително, от петата глава на кн. Битие виждаме, че продължителността на живота на прародителите, живели до Потопа, е съставяла: Адам – 930 години, Сиф – 912 години, Енос – 905 години, Каинан – 910 години, Малелеил – 895 години, Иаред – 962 години, Мафусал – 969 години, Ламех – 777 години, Ной – 950 години (600 преди потопа и 350 – след Потопа. – Битие, 7,6 и 9, 28 - 29). След преминаването на това време, когато светите хора вече така дълго (дълго – по нашите мерки) поживеят заедно с Бога – Господ за последен път, по думите на отрока, ще изпита тези свети хора и ще им даде възможност да се сразят с дявола, за да го посрами окончателно. Славочка каза: «Мамичко, за малко-малко време Господ отново ще пусне дявола и неговите полуматериални обекти (НЛО), за да се сразят с човешките летателни апарати, направени от светиите под ръководството на Господ Иисус Христос». Слава така и каза, че под ръководството на Господ светите хора ще създадат летателни апарати, по технология подобни на НЛО, в които ще бъде поставен Ликът на Иисус Христос и неугасимата кандилница в стъклена колба. И с тези летателни апарати хората ще се сражават с бесовските НЛО, и ще ги побеждават и унищожат. Без Бога да ги победят е невъзможно. Хората ще ги побеждават с Бога. Хората ще се сражават с тях на физическо равнище, и Бог ще им даде възможността да унищожават тези НЛО. Това ще бъде истинска война на унищожение. Аз не зная, с какви оръжия те ще се сражават, но скоростта им ще бъде огромна и на едните, и на другите. Хората в прекия смисъл ще се сражават с тези бесовски полуматериални НЛО и ще ги унищожават – те ще падат на Земята, и ще се разпиляват на части. Славочка каза, че по този начин «Бог ще посрами дявола, давайки му възможност да се срази с човека». За дявола това ще бъде пълно унижение. Сражението ще бъде «под наблюдението на Небето, но Небето няма да се намесва» – само хората и демоните ще се сражават. Славочка каза, че в това сражение ще бъдат за последен път изпитани тези хора, които заедно с Бога са възстановявали Земята. Това ще бъде изпитание за последните светии – войната на светиите с дявола. И победата ще бъде на светиите. А за дявола това ще бъде последното и пълно унижение и вече никога повече Луцифер не ще може да излезе на Земята. Помня, аз попитах Слава: «Славочка, а ти къде ще бъдеш? Какво ще правиш по това време?» Той каза: «Мамичко, а аз заедно с другите ще гледам от Небето за всичко, което става на Земята и ще се вълнувам много». Славочка каза, че това ще бъде последната битка и последното изпитание за светите хора, които толкова време са пребивавали с Бога и заедно са възстановили Земята – ще Го предадат ли те, или не? Славочка каза: «Ще се намерят и сред тях такива, които отново ще предадат Бога!» Излиза, че даже тогава не всички ще устоят в тази борба и даже сред тях, последните светии, ще се намерят пак хора, които отново ще предадат Бога. Даже там въпреки всичко, ще има предателство. Затова, аз не зная – що за хора сме?! Бог ни даде Цар – ние го предадохме, Бог ни изпрати отрока – и него ли също така ще предадем?! Колко още може да предаваме?! Аз не зная – нямам просто думи. Ето така – Бог за последен път ще изпита светиите и окончателно ще посрами дявола. Победата ще бъде на страната на светиите. И само след това – както разбрах Славочка – ще започне Страшният Съд. Върху прекрасната, възстановена, обновена Земя, която ще бъде Земен Рай, ще се съберат всички живи и починали на Страшния Съд. Аз така разбрах Славочка.

«АЗ ДОЙДОХ ЗА ДА ПОМОГНА ЗА СПАСЕНИЕТО НА ХОРАТА…»

«Не се докосвайте до Моите помазаници,

и на Моите пророци не правете зло.»

(Пс.104, ст.15)

Когато Славочка се разболя, аз го попитах: «Слава, кой може да ти помогне? Къде мога да намеря такъв човек, като теб?» А той ми каза: «На мен никой не може да ми помогне. На мен може да ми помогне само такъв човек като мен». Аз казвам: «Къде мога да го намеря?» А той рече: «Такъв няма. Никой не е в състояние да ми помогне». Тогава го попитах: «А ти – кой си? Как да разбирам всичко това?» Ето тогава той ми разказа: «Мамичко, когато се намери в Лаврата книгата с пророчества – само тогава вие ще узнаете – кой съм аз». Славочка не се зае да ми описва тази книга: как тя изглежда и какво е писано в нея. Пък, и аз не настоявах за това – аз не съм много любопитна. Отначало Слава ми разказа за това, че ще настъпи такова време, когато заради него сред обикновените хора и особено – в църковна среда – ще има много разговори и спорове. Както аз разбрах отрока, неговите пророчества истински ще развълнуват твърде много хора и именно това ще накара монасите от Лаврата да започнат търсенето на тази книга. По-нататък, Славочка вече ми разказа за това, как ще намерят тази книга. Той каза: «Ще я намерят така: отначало ще я търсят много дълго, на никого не огласявайки за това, че я търсят. Много дълго ще търсят тази книга. Дори вече ще загубят надежда, да я намерят. И когато никаква надежда вече не им остане – най-накрая ще я намерят. Един много уморен и прашен послушник ще донесе тази книга на двете си ръце и ще я постави на масата» – Слава даже ми показа, как ще я постави. Аз попитах Славочка: «А защо той ще е прашен и уморен?» Той каза: «Мамичко, толкова много ще бъде работата в манастира, че и за молитва няма да стига време!» И по-нататък Славочка продължи своя разказ: «Ще дойде този послушник, целият прашен и уморен и ще постави тази книга пред стареца и ще попита: «Може би е тази?» Славочка по детски ми каза: «Ето тази и ще бъде «тази» книга!» Славочка каза, че когато послушникът постави тази книга пред стареца, то след някое време старецът ще я отвори и ще прочете какво е написано там. И от неочакваност… той ще замре. Слава каза, че «той ще очаква какво и да е угодно, но само не това, което ще бъде написано там. От учудване той определено време ще остане като вцепенен – ще стои пред тази книга и ще гледа, и гледа към нея… После той ще се опомни, ще я затвори и ще иде да говори на другите. А те ще дойдат, но преди това по пътя още ще успеят и да помислят - какво толкова, е какво там още в поредния път е намерено? Те ще дойдат при тази книга и старецът ще им каже: «Сами отворете». Те ще отворят книгата, ще започнат да четат и реакцията им ще бъде точно такава, както на стареца – те също ще се вцепенят пред тази книга, и също ще стоят, стоят – дълго ще стоят. А след това ще се вдигне такъв шум от Лаврата... по целия свят!» Аз тогава го попитах: «Славочка, а какво ще бъде написано в тази книга?» А той ми каза: «Е, там, мамичко, ще бъде написано за всички по малко… и за мен - мъничко». Помня, аз тогава се усмихнах и казах: «А какво ще бъде написано там за всички по малко написано, а за теб - мъничко?» Той така се смути малко и каза: «Мамичко, там за всички ще бъде по малко написано – и за мен мъничко». Още Славочка каза: «Когато намерят в Лаврата книга с пророчествата за мен, тогава – каза – ще узнаете, кой съм аз и ще се изплашите, че така волно сте се отнасяли към мен. Много силно ще се изплашите. После, ще мине някакво време, вие ще се успокоите и ще се гордеете много с мен». Славочка каза, че «във военното градче всички ще се гордеят, че той е живял тук. А Германия, по думите на Славочка, – просто ще ликува за това, че половината си живот е прекарал при тях».

Слава каза, че по-късно, когато в Лаврата се намери тази книга с пророчества за него – от Лаврата ще се започне силен шум, и за него ще говорят всички и навсякъде: и по телевизията, и по радиото, и книгите ще пишат за него. Отрокът каза, че ще се вдигне такъв шум и ще има толкова разговори за него, че «даже ще потреперят монасите от това, което се е повдигнало». Още Слава каза, че в същото време ще има филм за него (аз тогава не разбрах, за какъв филм той говори), който ще видят всички – цялата страна ще го гледа. Славочка даже ми разказа за това, как ще показват този филм. По думите на отрока, ще го покажат по първа програма на телевизията. Отначало – казва – ще направят изображение и ще поставят на целия екран неговата фотография, където той е малък, около тригодишен и след това ще има - като минута мълчание. След това ще започнат да показват този филм за него. Слава каза, че след гледането на филма, хората ще започнат да спорят и много от тях ще потреперят, защото няма да им се иска да се случат тези беди и катастрофи, които се надигат над планетата. Слава каза: «Мамичко, те ще видят филма, след което ще потъжат – такива замислени ще походят и… злобата им ще надделее. Те няма да искат да мислят и ще кажат: «А.., нея поповете са я научили така да говори». Тоест – те всичко ще прехвърлят върху свещениците.

Славочка каза, че заради него ще се вдигне шум, и много спорове ще има, и препирни сред свещениците по повод на пророчествата му. Ще се стигне дотам, че много от свещениците просто ще се скарат помежду си заради него. Особено много шумотевици и спорове сред духовенството ще има в Москва и в Одеса. В Одеса, по думите на отрока, ситуацията ще стане даже по-тежка, отколкото в Москва и много ще е трудно на одеския митрополит, защото той неволно ще се окаже в центъра на тези спорове. На него, по човешки, ще му е много трудно. Може би на някой това няма да се хареса, но Славочка със своя простичък детски език каза буквално така: «Мамичко, почти всички свещеници ще се изпокарат заради мен». Ще има шум, спорове, препирни. Някой ще защитава Славочка, а някой ще «умничи» и ще напада Славочка. Ето такава нелесна ситуация ще има в средата на духовенството, когато се вдигне целият този шум заради отрока. Но мен, както аз разбрах Славочка, целият този шум и препирни няма много да ме докоснат, защото той каза: «Мамичко, а ти почти нищо няма да знаеш, какво там ще се случва».

Ако говорим за самите свещеници и отношението им към отрока, то за тях Славочка каза, че отначало те, в болшинството си – няма да имат нищо лично против него – те просто ще поискат да се покажат и да се правят на умни. Той така и каза: «Мамичко, те просто ще поискат да «поумничат», да покажат себе си – колко са умни». Ще се получи така, че те няма да четат проповеди – а ще започнат да «умуват». След като те вече «поумуват» – ще се уплашат, ще се замислят и ще престанат да умуват. Славочка каза, че после в Троице-Сергиевата Лавра ще се събере съвет на старците и на него ще бъде прието решение – кой е отрокът. А свещениците, които по-рано са «искали да се правят на умни» и са се изказвали против отрока – те тогава за някакво време въобще ще замълчат и у тях ще има една и съща мисъл: «Какво е това? Това вече е прекалено! Нещо тук не е наред!» Славочка каза, че «те много сериозно ще се замислят, и вече нищо няма да говорят. В крайна сметка, по думите на отрока – все повече и повече свещеници ще започнат да минават на негова страна. Слава каза: «Мамичко, много от свещениците ще се опомнят и ще застанат зад мен». А тези, които са нападали отрока, просто ще замълчат и вече нищо няма да говорят. За местните свещеници Славочка ми каза така: «Мамичко, после ще мине известно време и при тебе, тук на Урал ще има двама местни свещеника, които ще се отнасят към тебе много добре, но един от тях ще държи убеждението, че ти говориш лошо за свещениците и той ще те наблюдава – какво ли говориш за свещениците? А след това, – ще послуша-послуша – а ти за тях нищо и не говориш. И той ще се успокои. Но ти, мамичко, няма да бъдеш същата. Ти вече така ще се настрадаш и ще бъдеш такава, че някак вече няма да ги възприемаш и ще започнеш да страниш от тях».

По думите на отрока – целият този шум и всички тези събития ще започнат от Москва. Всички ще говорят по това време за него. Слава каза: «Мамичко, те даже няма да посмеят да те повикат в Москва – те сами всички ще дойдат при теб и ще доведат със себе си учени. Те ще започнат мамичко, подробно да те разпитват. На учените ще е нужно, ти да се съгласиш с това, че има извънземни и ще започнат да те «мъчат» със своите «доказателства». Те такива факти ще ти приведат, че даже ти мамичко, малко ще се поколебаеш и ще си помислиш: хм, какво става тук?! Навярно, действително ги има? И тези учени вече вътрешно ще тържествуват за победата си. А ти, мамичко, ще погледнеш към тях и ще кажеш: «Ако отрокът е казал, че няма извънземни – значи, ги няма». И те разочаровани ще си заминат за Москва. Дълго – казва той – няма да ги има. После те отново ще дойдат и ще ми надянат златен венец». Аз попитах: «А какво е това?» А той ми отговори: «Мамичко, това е прибор такъв (той ми обясняваше, какъв ще бъде – аз просто сега вече не помня). А после – казва – мен ще ме вземат в Москва». Аз казвам: «Как така ще те вземат в Москва? Къде ще те вземат?» Той казва: «Е, в Загорск». Аз: «Как така теб ще те вземат, а аз, какво?» А той: «Мамичко, а ти с мен ще пътуваш и ще живееш там». Аз още помня, попитах го: «А какво аз ще правя там? Аз нямам там приятели, нито познати?» А той каза, че «в това време ти ще имаш там приятели».

Но, изглежда, преди да откарат Славочка в Москва, ще се опитат да го откраднат. Слава ми разказа, как това ще стане. По думите на отрока, по това време в град Златоуст ще живее един богат татарин. Този татарин ще намисли да открадне Славочка, заедно с гробчето му и с паметника. Причината е проста: Татаринът просто ще поиска да пренесе и да постави гробчето на отрока в двора си, пред къщата, за да го «охранява» Славочка. Слава даже ми обрисува двора му, където той ще поиска да постави Славочкиното гробче: «Вратичката, казва, отваряш и вървиш по пътечката и отляво от входа на къщата той и ще поиска всичко да постави. Той, мамичко, ще поиска всичко да вземе – и мен, и паметника, и оградката». За тази цел, каза Славочка, татаринът ще наеме две коли: една товарна, а другата – с кран, добре ще заплати на водачите и строго-престрого ще им заповяда, да мълчат и да не го издават при никакви условия. Когато в тъмната нощ двамата водачи ще пристигнат на гробището и ще оплетат с върви паметника, за да го повдигнат – внезапно ще се появи стълб ярка светлина, насред нощта. Този стълб светлина, по думите на отрока, ще идва от Небето направо на гробището. Светлината ще е дотолкова силна и ярка и всичко това ще се случи така неочаквано, че единият шофьор (този, който ще чака в товарната кола), от страх сякаш ще полудее. А вторият шофьор (който ще е на крана), от уплаха ще се вцепени и нищо няма да може по-нататък да направи. Допълнително към това, при тях и двете коли ще откажат и те няма да могат да отпътуват. Те така и ще проседят на гробището до сутринта. Когато сутринта дойде милицията и се започне разследването, те от страх ще забравят всички заплахи на този татарин, и сами всичко ще разкажат: кой ги е наел, за какво, какво се е случило и т.н. Ето така един богат татарин «неуспешно» ще се опита да открадне Славочка от гробището. Когато аз разказвам за това, възникват две смесени чувства – едновременно е и смешно, и тъжно.

Славочка каза, че когато ме поканят в Москва, то периодът ми на престой с него в Москва ще бъде най-тежкият период в живота ми. Той така и каза: «Мамичко, това ще бъде най-тежкият период в живота ти». На мен сега понякога ми се струва, че най-тежкото в моя живот беше смъртта на сина ми – аз вече го преживях, а се оказва, че не – ще бъде още по-тежко, когато ме поканят в Москва. Славочка каза, че в Москва ще ми поставят охрана и ще започнат да ме канят за телеефира, а аз вече няма да имам сили да разказвам нещо. Най-много любопитство към мен ще проявят артистите. По време на ТВ предаването ще изпадна в такава ситуация, за която Славочка ми разказа подробно. Той каза: «Ще бъде пряко излъчване. Там ще седят много свещеници. Ще обърнат внимание на това, мамичко, как си облечена. Те ще ти кажат, какво трябва да говориш. Но докато те гледат дрехата ти – ти ще забравиш, какво трябва да кажеш. Свещеникът-водещ с такова раздразнение ще те попита: «Е, защо вие мълчите?!» Ти ще кажеш: «Аз всичко забравих!» Ще има такава тишина! После този свещеник ще каже: «Все пак, може би нещо си спомняте?» А ти, мамичко, такава спокойна ще се обърнеш към него и ще кажеш: «Е, нещо аз помня!» – «Тогава, разкажете, какво помните». И ето, че с този диалог – по думите на отрока – хората просто ще се залепят за екраните на телевизора. Защото много хора действително ще мислят, че именно свещениците са ме научили да говоря, каквото им е на тях угодно. Отрокът каза, че «много хора ще мислят така». Слава каза: «Ще бъде такава тишина и в тази тишина ще прозвучи това, което ще кажеш. Ти ще кажеш: «Отрокът говореше, че има Бог!» Това ще бъдат първите думи, които аз ще си спомня. После, Славочка каза, че неочаквано операторът ще събори своята апаратура и без малко да падне на земята, защото преди това той няма да я е закрепил както трябва – толкова потресени ще бъдат хората от думите ми. «След това, ти, мамичко, ще започнеш да разказваш, не както са те научили да говориш, а всичко, което ти самата си спомняш. Ти, – мамичко, ще говориш, а всички внимателно ще те слушат. Един мъж даже ще получи инфаркт от това, което ще кажеш. Ще извикат «Бърза помощ» и докато го заведат до болницата – ще умре, и лекарите ще видят това. Но Господ няма да допусне, някой да умре от това предаване и Той ще го върне към живот. Когато той стигне до болницата – отново ще бъде жив. Но за този случай малко хора ще знаят, освен лекарите. Ето такава ще бъде ситуацията по телеефира. За мен действително ще настъпи много тежък период в живота ми.

За Чебаркул Славочка каза това: «Те, мамичко, така лошо ме приеха. Затова после, когато ме вземат в Москва, ще мине малко време - и при тях ще започнат същите катастрофи, както и навсякъде (по-конкретно, Славочка казваше, че тук направо от небето ще започнат да падат камъни и лед, ще има нашествие на скакалци и ще преминат много силни урагани и торнада). Ето точно тогава те ще съжалят, че мен ме няма тук». Аз го попитах: «Защо, Славочка, - тишината и покоя в Чебаркул зависят само от това че ти ще лежиш тук?» Той каза: «Да, мамичко. Когато мен ме вземат оттук – ще мине малко време и всичко това ще започне. Те ще бъдат в пълно недоумение, защото вече няма кого попитат. Само тогава те ще потъгуват, че мен ме няма тук. Някои ще тъгуват, че и теб те няма тук, защото няма да има въобще кого да попитат». Аз казвам: «А аз пък защо съм намесена тук?» А той рече: «Някои ще тъгуват за това, че и теб те няма тук, защото няма вече кой да бъде запитан». Ето такива печални пророчества остави Славочка за Чебаркул.

Слава каза, че повече от всички други срещу неговите пророчества ще се разлютят масоните. Той така и каза, че «масоните ще се озлобят много на него и пророчествата му, но ще бъдат принудени да замълчат». Още той каза: «Мамичко, масоните отначало ще се опитат да ме представят «екстрасенс», ще започнат да ме сравняват с други деца – но от това нищо няма да се получи». Отрокът така и каза: «Когато се намери тази книга – те (масоните и недоброжелателите) нищо лошо повече няма да говорят». Тогава, – по думите му – вече въобще никой и нищо лошо за него няма да говори». Слава каза, че – «те, мълчаливо, ще започнат да се борят с него и ще се опитат да се избавят от него». Ето така Славочка ми разказа за себе си и за това, което ще се случи с него по-късно. Но аз, все едно, го попитах: «Славочка, но може би, все пак има някой, който поне малко да прилича на теб?» Слава ми разказа, че има едно момиче. Той каза, че тя е с пет години по-малка от него (Славочка тогава нямаше единадесет – значи, това момиче трябва да е било около петгодишно). Слава каза, че това момиче живее в Америка, в един от щатите, че има добри родители и още двама братя. Славочка даже каза че «тя живее по-добре от него», че в двора й има басейн, и че при нея ходи свещеник, който я обича много. Ето това разказа Славочка за момичето, което приличало на него. Вече наскоро, аз случайно узнах че в един от щатите на Америка действително е живяло такова момиче. Аз веднага разбрах, че това е тя. Оказва се, тя е била много хубавко, пухкавичко и много красиво момиче, тя е имала черни къдрави кичури и малко носле. При това момиче действително е ходил свещеник, и тя действително има двама братя, и действително, родителите й много са я обичали. Майка й е такава слабичка, скромна жена. Те всички до днес са живи – само момичето вече го няма. Това момиче е било много болно, тя не е ходела, но за своите пет години тя вече е изцерявала хора. При нея някой идвал, – тя само поглеждала – поставяла си ръчичката на болното място и човекът мигновено се изцерявал. Това момиче умряло, когато било на пет годинки и нещо. Тя има обикновено, скромно гробче. И майката на това момиче цял живот поставя на гроба й кърпички, а след това раздава тези кърпички на болните и страдащите хора. От тези кърпички хората получават изцеление. Ето колко трогателна история за това необикновено момиче. А за себе си Славочка ми каза че, «такива като него – никога не е имало, няма и няма да има».

Веднъж попитах Слава: «Славочка, а на тебе може ли някой да ти попречи с нещо?» Той ми отговори: «Ти, мамичко, можеш да ми попречиш». После той погледна към мен и каза: «На мен никой, мамичко, няма да ми попречи,… въобще никой няма да попречи». Затова, когато аз слушам, как предават отрока и го клеветят – аз не се притеснявам твърде много и се старая да не приемам всичко това така близко в сърцето си, защото Славочка каза: «На мен въобще никой няма да ми попречи».

Когато аз попитах Славочка: «За какво дойде ти тук?» – той ми отговори: «Мамичко, аз дойдох, за да помогна за спасението на хората». Още Славочка каза, че «главното предназначение на неговия живот – това е борбата със злите духове». Той дойде за да предупреди хората, че целият свят ще бъде погубен от изгодата и че не бива нищо да се приема от сатаната. Главният смисъл на живота на Славочка беше – да предупреди хората, да не приемат Световния паспорт на сатаната, както и неговите чипове. Той каза, че първият «нечовешки» документ в нашата страна – това е ваучерът. След това, – каза Славочка – всички последващи документи, които масоните ще натрапват на хората, даже най-малката справка – всичко това ще бъде вече от сатаната. Славочка каза, че всички, получили знак на сатаната върху челото си или дясната ръка – няма да бъдат простени от Бога! Той така и каза: «Мамичко, Бог на никого няма да прости от тези, които са приели печата на антихриста». Славочка дойде да предупреди хората за тези страшни времена, за да не попаднат хората в мрежата на дявола и да не загинат. Той дойде да помогне на хората да преживеят тези времена. Славочка каза: «Праведните – нека да вършат истината, неправедните – нека вършат неправда. Нищо не може да се спре, нито промени. На Небето всичко е решено – скоро на земята ще дойде Бог». А за своя кратък живот Славочка каза така: «Мамичко, хората много бързо предават Бога, затова аз, мамичко, трябва да си тръгна по-рано, а иначе ако бях пораснал, щях в началото да стана лекар, а след това – монах». Славочка дойде, за да извърши подвиг – да предупреди хората и да им помогне за да се спасят.

Слава каза, че именно нашето време е последното време. Именно нашето време се явява свършек на века. И именно сега е нужно всеки да вземе върху себе си подвиг - и много, много да се моли – за да спаси рода си. Славочка каза, че без изповед и Причастие хората ще започнат «масово да оглупяват», и затова, да се изповядваме и причастяваме трябва колкото се може по-често. Именно за това дойде да ни каже Славочка. Даже неговото лечителство стои тук като на втори план. Всички пророчества на Славочка се потвърждаваха чрез неговото лечителство. Когато течеше такава помощ, когато той с лекота можеше да разказва на хората за целия им род и хората потвърждаваха, че това е именно така – за каква фантазия можеше да се говори?! Със своите дела Славочка просто потвърждаваше своите думи. Хората безрезервно вярваха на Славочка, виждайки тези чудеса, които извършваше. Изцерявайки хората от неизлечими недъзи и пророчествувайки за тежки изпитания, грозящи човечеството, Славочка като че потвърди всичко онова, за което вече 2000 години предупреждаваше светият апостол и евангелист Йоан Богослов от страниците на книгата „Откровение”. Точно в това се и състоеше смисълът на живота на Славочка.

Слава каза, че «той е последният и каквото е казал на хората – това е, и повече никой няма да им говори, защото такива като него – Господ вече няма да даде».

Това е всичко. Има хора, които предвиждайки събитията, ми задават въпроса: «Кой е отрокът?» Славочка каза, че когато намерят в Лаврата книга с пророчествата за него – тогава всички ще узнаят – кой е той. А аз с него на тази тема не съм разговаряла – за мен, той е моят син. Ето това аз исках да споделя. Нищо друго аз не мога да кажа, защото аз говоря само това, което е казал той, на своя детски език. Нека на някого да му се струва, че аз говоря твърде простовато – все едно, аз преразказвам онова, което говореше детето и се опитвам с неговите детски думи да предам всичко.

Явился миру Святый Отрок,

Чтоб путь к спасенью указать.

Земной был век его короток,

Но он успел так много дать.

Спасал больных людей от смерти

И к вере в Бога приводил.

Хоть он ребёнок был, поверьте,

Господь дал разума и сил.

Поведал людям о грядущем:

Об электронных паспортах,

О беззаконье вопиющем,

О бедах, скорбях и страстях.

Печать антихриста готова,

Чтоб род земной зашестерить,

Чтобы от Божьего покрова

Людей обманом удалить.

Не будет никому спасенья,

Кто электронный паспорт – чип,

Признав, возьмёт тот и мученья

Без меры примет: тот погиб.

Всем кающимся грех простится

Любой другой, только не тот

От Бога в коем удалится,

Взяв электронный паспорт – код.

Имея уши, да услышат.

Глаза, имея, да узрят.

Об этом избранные пишут,

В светлых писаньях говорят.

Напомнил Отрок Чебаркульский,

Что мы пред выбором стоим,

Что есть широкий путь и узкий,

Но надо шествовать одним.

Иди любым, каким желаешь,

Широкий – вражья западня.

Возьмешь печать, о чем и знаешь

В надежде «то не про меня».

Кто что возьмёт – за всё ответит

И пусть не скажет, что не знал.

Всех избранных Господь Сам встретит,

А Он ведь очень многих звал.

рабиня Божия Любовь, град Тоболск

Дата добавления: 2015-10-16