За отрока Вячеслав аз научих наскоро. . .

«За отрока Вячеслав аз узнах преди 4 години, про­читайки брошура за него. Веднага заобичах в това момче с цялото си сърце. Започнах да подавам за проскоми­дия бележки в олтара за негово упокоение. След година намерих книжка с негова фотография. Аз увеличих Славичкината фотография и я поставих в своя молитвен ъгъл. Когато се молих или търсех от него помощ, той много пъти ми помагаше.

В деня на паметта на отрока Вячеслав, 17 март 2006 година, аз и моя близка позната - момичето Маргарита — отидохме при него на гробчето. Ние се оказахме първите посетители. Запалихме свещи, напи­сахме записки и започнахме да четем 17 катизма. Долетяха птички, кацнаха на оградката, весело чирикат. Ние стоим и се молим. Изведнъж моето момиче каза, че нашите свещи изгаснали от вятъра. Аз я помолих да намери кибрит в чантата си, за да запалим отново свещите. Тя се отказа, каза, че се бои. Аз си помислих, че все едно, нашите свещи ще изгаснат от този вятър, и не ги запалих, а продължихме катизмата. Тук момичето отново ме прекъсна:

— Гледайте! Свещите отново горят!

Аз погледнах — наистина горят! Вятърът е силен, а те не гаснат! Чудеса! По-късно Маргарита каза, че когато сме отивали към гробчето, тя мислила: «Добре, те са умни, вярват в Бога, вярват в Славочка, а как щеше да бъде хубаво, ако Славочка направи поне малко чудо, и аз го видя, тогава бих повярвала, а така ми е трудно...»

В този ден на гробчето имаше много хора. Едни идваха, а други си отиваха. Хората палеха своите свещи, но те, горейки малко, гаснеха от вятъ­ра. А нашите две свещи, които сами се запалиха, така и догоряха. Ето и видя чудо Маргарита, и цяла вечер беше с него. Помогни и на нея и на нас, Господи, да бъдем с Тебе винаги!

Още искам да разкажа, как отрок Вячеслав помогна на моята дъщеря да получи шофьорски права. Тя вече можеше да шофира, но на изпитите по шофиране така се вълнуваше, че забравяше всичко, което знаеше и умееше. Два пъти тя не успя да вземе изпита по шофиране, много силно преживяваше това. На третия път дъщерята взе със себе си иконка на Слави­к, окачи я на шията си и тръгна на изпита. Бла­годарение на светия отрок Вячеслав, тя никак не се вълнувала, изпълнила всичко точно и уверено, като професионалист. Ние сме много благодарни на Славик!

Още един случай. Дойде ми на гости моят племенник на две години, много боледуващо и плачливо дете. Нощ е, отдавна е време да се спи, а той плаче и не иска да ляга да спи в постелята. Аз го поставям, а той изскача, измъква се от ръцете ми. Аз го умих в светена вода и го прекръстих, и му прочетох молитви – не се и не се успокоява, не иска да ляга да спи. Тогава аз му поставих на главата фотографията на Славочка и я по­държах няколко секунди. Детето веднага се изтегна в креватчето, легна и, хълцайки, започна да заспива.

Благодарим ти, отроче Вячеславе!»

М. Шкотова,

гр. Миас, 2006 г.

* * *

«БЛАГОДАРЯ ЗА НАСТЕНКА»

«Аз дълго време не можех да забременея, имах проблеми със здравето. Постоянно тичах по доктори, но ползата беше малка. Но веднъж в разговор с майка си (със свекървата), тя ми разказа за семейството Крашенинникови, а именно за чудото-момче Славик и неговата майка — Валентина Афанасиевна. После майка ми ме запозна с Валентина Афанасиевна и тя ми каза да ида на гроба на Славик, и да се помоля. Аз така и направих – заминах при него на гроба му, помолих се и просих, много се молих за помощ.

... И чудото стана! Аз съм бременна! Аз и моят съпруг бяхме безумно щастливи. По време на цялата бременност аз се молих и просих, с детето всичко да е наред. Аз станах майка, благодарение на моите молитви. Огромно благодаря на Славик, и на забележителната жена Валентина Афанасиевна за нашата скъпа Настенка.

Но най-удивителното и което ме накара да напиша за случилото се, бе това, че след месец и половина ми се присъни Славик. Да, да, именно той ми се присъни. А сънят беше такъв – виждам го аз в някаква стая през стъклото на вратата и никого там не пусках. Той, Славик беше там в тази стая, целият такъв чистичък (в духовния смисъл на думата) и хубавичък, като ангелче. На сутринта аз разбрах, че това всичко не е случайно. Аз разбирах, а заедно с това и вярвах, че скоро ще бъда бременна. Така и стана. След няколко седмици резултатите бяха положителни.

Този сън (а може би, това да е видение) аз няма да забравя никога. Ето какво чудо направи за мен това свято дете. Аз винаги бях скептик, а сега — не съм. Трябва да се вярва в светите вещи и да се молим, тогава всичко ще бъде наред.

Аз често благодаря на Славик за Настенка, а така също се моля и прося, всичко да бъде наред и всички мои роднини да бъдат здрави. И вярвам, че той ми помага. Слава Богу, за всичко!

Огромно, огромно БЛАГОДАРЯ на отрока Вячеслав.

Р.S.: През зимата на 2007 година аз родих дъщерята, бременността и раждането минаха нормално. Слава Богу».

С уважение: С. Орлова

2007 г.

* * *

Дата добавления: 2015-10-16