Отрокът Вячеслав ме предупреди

«През есента на 2002 година аз прочетох ксерокопие на книгата «Ах, мамо, мамичко…». Прочетох я на един дъх. Веднага с цялата си душа се заобичах това славно момче – Славочка Крашенинников и повярвах в неговите пророчества. Аз помня до днес, как прочетох в Славочкините пророчества за това, че «в приземилите се по цялата Земя НЛО, бесовете ще канят хората уж за медицински преглед и лечение. Хората масово ще тръгнат за здраве при тях, а ще излязат оттам «здрави зомбита»». Аз тогава си помислих, че това навярно ще стане в далечното бъдеще и въобще няма да ме касае. Същото помислих и за чипирането на хората от слугите на антихриста, за което също е пророчествал отрокът. Аз вярвах, че някога това ще стане, но не и скоро, не и с мен.

В това време аз работех в системата на Газпром на газопровода като инженер по телемеханика. Сутринта, идвайки на работа, аз узнах, че началството ни е подготвило не съвсем обикновен профилактичен преглед, за който ще дойдат опитни лекари от Москва с най-съвременно оборудване. На профилактичния преглед бяха поканени даже неработещи пенсионери, работници, намиращи се в отпуск по болест, а на всички работещи сътрудници директорът каза, че «непреминалите прегледа ще бъдат уволнени». Казаха също, че е задължително всички да преминат процедурата УЗИ (лекарят, който правил УЗИ, по неговото собствено признание, по-рано «работел за космичните изследвания»). Такъв откровен натиск и заплаха от страна на началството породиха в душата ми тревога и съмнения по повод истинските цели на предстоящата профилактика. Напрежение предизвикваше и неразбираемата спешност, с която провеждаха това мероприятие – нашият отдел бе задължен да премине профилактичен преглед в почивен ден – в неделя (!).

Когато настъпи неделя, аз отначало рано сутринта се отбих в храма, поръчах си молебен за здраве, и отецът ме поръси със светена вода. Когато свърши службата, аз излязох от храма и с тревога на душата тръгнах за предстоящия проф. преглед. Господ ми даде сили, и аз се отказах от задължителния преглед при гинеколог. Лекарят-гинеколог, след дълги убеждавания каза, че «така и ще напише, че аз се отказвам». И в този момент, неочаквано се откъсна от нея следната фраза: «Жалко! Исках да ви поставя сензор на матката». Аз й отговорих: «Не трябва да ми поставяте сензор на матката». По професия аз съм – ел. инженер по автоматика и телемеханика и прекрасно знаех, какво е това сензор – той може да изпълнява функцията на чип. Аз бях толкова потресена от това и шокирана, че се отказах от последващата задължителна ендоскопска процедура и от УЗИ. Стана ми ясно, че не в далечно бъдеще, а всеки момент - могат да чипират всеки човек, както чипират «опитните зайчета» за нуждите на «науката». След всичко станало, аз отидох на изповед и отецът ме благослови да предупредя всички за това, какво правят с хората на този «проф. преглед». За съжаление, малко хора се отнесоха сериозно към това. На преобладаващото болшинство от хората им беше някак все едно и те законопослушно преминаха всички процедури. Но някои хора се замислиха за бъдещите последствия на тези опити над живи хора. А аз благодаря на отрока Вячеслав за това, че той със своите пророчества ме предупреди и ми помогна да избегна този душепагубен сатанински капан.

Аз започнах да давам за прочит на своите близки приятели и познати ксерокопието на книгата на отрока Вячеслав. Всички я четоха с огромен интерес дотолкова, че тя тръгна от ръка на ръка и повече не ми я върнаха. Но само след няколко години, за моя най-голяма радост, аз получих нова книга за отрока Вячеслав – «Бог говори на Своите избраници». За това време много от пророчествата на отрока вече се бяха сбъднали. Мина още немного време, и духовните сестри ми донесоха от гробчето на отрока осветени камъчета.

На шията ми по това време се беше образувала болезнена бенка. Тя много ми пречеше и ме болеше периодично. Веднъж вечерта, за пореден път изпитвайки болка от докосването на тази бенка, поставих върху нея камъче от гробчето на отрока и прочетох за него от книгата. Сутринта, когато се събудих – машинално докоснах мястото, където беше бенката и забелязах, че … по чуден начин от нея не е останало и следа! Така отрокът Вячеслав отново ми оказа своята благодатна помощ.

После, имаше още един случай, когато Славочка отново ми помогна. Едно време периодично ме болеше лявата част на корема. Болката не изчезваше, и се стигна дотам, че аз бях принудена да напусна временно работа. Докато вървях към къщи, болката все повече се усилваше и при врата на дома повърнах. Вече не ми останаха сили да изтърпя болката и аз се помолих на отрока Вячеслав за помощ. Прилагайки камъчета от гробчето му към болното място на корема, аз помолих отрока: «Славочка, сине, помогни ми, моля те!» Болката започна да утихва, аз не помня как заспах, а когато се събудих – вече нямаше болка. Славочка напълно ме изцери от болестта в корема, от която така страдах.

През лятото на 2010 г. започна силна жега. Помня, как в самата кулминация на жегата аз се събуждам сутринта – нямам никакви сили, температурата ми се е повишила (37,4°), а аз имам дете, работа колкото искаш… И аз отново помолих за помощ отрока Вячеслав: «Славочка, сине, помогни ми, моля те!» Вече след час, без всякакви таблетки, температурата стана нормална, и аз не само този ден, но и цялата продължителна горещина понесох, нормално работейки, нито веднъж не се разболях и даже на Кръстния поход се отбих с дъщеря си. Ето колко бърза и силна помощ ми беше оказана за пореден път от отрока Вячеслав.

Ще разкажа още един случай за чудесната помощ от отрока Вячеслав, която е била оказана на моята училищна приятелка – р. Б. Татяна. Аз купих специално за нея в манастира книга за отрока Вячеслав (по това време още такива гонения на отрока нямаше и книгите за него можеше да бъдат купени в църковния магазин) и я изпратих в гр. Самара, където тя живее. Книгата за отрока престояла при нея цяла година – Татяна я поставила върху етажерката и, явно, забравила за нея. Изведнъж тя ми звъни и с радостен глас ми съобщава, че «ми е много благодарна... за книгата за отрока». Оказало се, че отрокът Вячеслав й помогнал по чудесен начин. И това, въпреки, че тя е католичка и ходи не в Православен храм, а в католически. Тя ми разказа за това, че имала тежко душевно състояние, и не знаела какво да прави – толкова й било тежко. Когато се намирала в това състояние на тежка душевна изнемога – погледът й случайно се фокусирал върху книгата за отрока Вячеслав. Тя взела тази книга от рафта, започнала да чете, зачела се и мислено помолила отрока: «Славочка, ти на всички помагаш, помогни и на мен, моля те!» След това тя заспала, а когато сутринта се събудила – от душевната болест вече нямало и следа. На душата й било леко и радостно. Тя разбрала как й е помогнал Славочка и веднага ми позвъни, за да сподели своята радост.

В заключение искам да кажа за това, че с удоволствие четем заедно с дъщерята Юлия книгата за отрока Вячеслав. Ние вече многократно гледахме кинофилма за отрока – «Руският Ангел – отрок Вячеслав». Иска ти се да го гледаш отново и отново, защото всеки път в разказа за Славочка се открива нещо ново. Така също ние прослушахме аудиозаписи с разкази за отрока, от които също почерпихме много важни и спасителни неща за себе си. За моята дъщеря Юлия – отрокът Вячеслав представлява пример за всичко. Тя много го обича. Ние от цялата си душа благодарим на отрока за неговата чудесна и бърза помощ към нас, грешните. Слава Богу, че Той ни прати Своя отрок за наше спасение в това сложно и лукаво време».

Людмила Халдеева,

гр. Владимир, 2011 г.

П.П.: «Скъпи Валентина Афанасивна и Сергей Вячеславович, аз съм много благодарна на вашия син Вячеслав за помощта му към мен и дъщеря ми Юлия! Позволете ми да допълня по-горе представения си разказ с нови събития от живота си, които също са свързани с чудесната помощ на праведния отрок Вячеслав.

Ще започна с това, че, по Божията милост, в прекрасното време на златната есен на 2011 година, заедно с дъщеря си Юлия и с духовните си сестри от гр. Владимир, аз за първи път посетих гробчето на отрока Вячеслав. Колко е хубаво там, колко е благодатно – това не може да се предаде с думи. Ние се помолихме от цяла душа, прочетохме акатист на святия отрок и взехме камъчета и пръстчица от гробчето му. Помолих в молитва отрока да помогне на дъщеря ми Юлия (тя по това време имаше проблеми в училището и аз не знаех, как да ги реша). След пристигането у дома... всички проблеми на дъщерята изведнъж се решиха. Юлия се премести в ново училище, в което учи и досега, без проблемите, които преди имаше. Тя ходи с радост в новото училище и аз се радвам за нея. – Ето такава голяма и бърза помощ получихме от отрока Вячеслав в «задънената улица». Слава Богу!

Ще разкажа още и за това, че отрокът Вячеслав чрез светинките си ме изцери от херпес (труднолечимо инфекциозно заболяване) в носа. Последните три години аз страдах от херпес в носовата кухина. След завръщането си от отрока, аз реших да се опитам да се лекувам с неговите светинки: взех от осветената на гробчето му пръстчица и намазах с нея носа си от горната страна, преди лягане. Събуждайки се сутринта, аз с удивление и радост видях, че болезненият херпес е изсъхнал до състояние на гланцова коричка,... а след известно време – от него не остана и следа! И досега го няма! – Нима това не е чудо?! – Отново Славочка ме излекува.

Светинките на отрока още ми помагат да успокоявам болката в краката. Работата е там, че понякога, по нощите, аз се събуждам от болка в нозете (трепва нервът и се стягат от спазъм краката Веднъж, сънувам необикновен сън: сякаш съм до гробчето на отрока Вячеслав и по периметъра на гробчето му са накацали бели птици. И изведнъж, една от птиците долита и каца на крака ми. Кацна тази птица на крака ми... и аз се събудих, усещайки болката от поредния спазъм. На мен веднага ми се стори, че този необикновен сън и схващането на крака – са взаимно свързани, и аз реших да допра към мястото на спазъма камъче от отрока (бялото камъче ми е и напомнило бялата птица, която в съня ми кацна на болния крак). Поставих на болното място камъче от отрока и... веднага усетих, как спазмът се прекрати (нервът малко потрепна и се успокои), и болката премина. Така отрокът Вячеслав, даже чрез съня, укрепи вярата ми и ме научи да се лекувам със светинките му.

Още отрокът Вячеслав ми помогна да излекувам кокошчицата си. Може би, някой ще се усмихне на това, но Славочка ми помага във всичко – даже в такива неща, изглеждащи съвсем обикновени и житейски. В началото на март, 2012 г., купих кафяви млади кокошки и ги пуснах в курника. Разбира се, всички по-стари кокошки се разтревожиха от това добавяне: вдигна се шум, кавга, и виждам, че една моя кокошчица пада на гръб и не може да стане. Наложи се да я взема у дома, да се оправи. Отначало тя въобще не можеше да стои на нозете си и падаше настрани. Реших да се помоля на отрока Вячеслав и го помолих да изцери кокошчицата ми. Започнах да сипвам в поилката й водица, престояла с камъчетата на отрока. Две седмици се грижих за кокошчицата и я поих с водица от Славочка. На 21 март кокошчицата вече се хранеше сама, но бе още слаба. На 22 март, за рождения ден на отрока Вячеслав, се случи истинско чудо – моята кокошчица... снесе яйчице! И шест дни подред тя ми снасяше по яйчице! Ето какво чудо – да го измислиш специално – няма да можеш! Пуснах кокошчицата си обратно в курника, и тя досега е жива и снася яйчица. Слава на Бога и слава на отрока!

В края на историята ми се иска още веднъж да ви благодаря, скъпи наши Валентина Афанасиевна и Сергей Вячеславович, за вашата любов и гостоприемство. Желая ви добро здраве, щастие, радост, търпение, и нека моите цветя (аз донесох и ви посадих в лехата растения и лалета), да украсяват градината ви».

С уважение, рабиня Божия Людмила Халдеева,

февруари 2013, гр. Владимир

* * *

Дата добавления: 2015-10-16