Нашето ангелче

«Здравейте, скъпи Валентина Афанасиевна и Сергей Вячеславович!

Аз съм много благодарна на Вашия син, отрока Вячеслав за изцелението от болестта ми. Подариха ми книгата «Пратеникът на Бога». Аз я прочетох с внимание и любов, и съм благодарна на Бога и на Вас за Вашия син.

40 дни му четох акатист със сълзи и молих за помощ, по неговите молитви, милосърдният Господ Бог ме изцери от страшна болест. Аз не знаех нито сън, нито покой, топях се като свещ. След изцелението наредих да се отслужи молебен. Чета всеки ден тропара, правя му поклони и благодаря, по възможност чета акатиста със сърдечно умиление и радост, че на нашата грешна земя има и ще има застъпници и целители.

Белоруски духовни сестри ми изпратиха фотография на отрока Вячеслав. Аз четох акатист пред неговата фотография, и след няколко дни на нея започнаха да се променят цветовете: белият цвят стана зелен, косите позеленяха. На лицето под дясното око се появи червено петно, което, ту ставаше много ярко, ту бледнееше. Тъмно червени петна се появиха върху якето. Брадичката и шията станаха розови, порозовя и ризката. Цялото лице, очи, уши бяха в капки обилна роса. Когато аз видях тези изменения, то горчиво заплаках и през цялото време питам: «Скъпо наше Ангелче, какво ни предвещаваш?» Скърбите са много, да и болестите ни достигат – всичко заради нашите грехове. Слава Богу за всичко!

С любов към Вас,

рабиня Божия Елена

* * *

«НАВЯРНО, ТОВА БЕШЕ СЛАВИК!»

«Здравейте, уважаема Валентина Афанасиевна! Казвам се Елена, аз съм лекар и живея във Воронеж. На 05.08.2007 година с група поклонници бях на гробчето на Славик, от вашите ръце получих камъчета и пръст, която поделих със своите роднини и познати, които както мен са прочели книгата на Л. Емелянова «Бог говори на избранниците си» и са повярвали на Славик. Стоейки на гробчето, аз помислих, как е провървяло на тези, които познават Славик по време на своя живот, които така или иначе са се докоснали до това чудо.

На шести август аз се върнах във Воронеж, а на 8-ми излязох в отпуск. Срещата във влака «Новоросийск – Москва» ме накара да ви пиша.

Веднага след като влакът тръгна, ме помолиха да си разменим местата с мъж, намиращ се в съседното купе. Така аз се оказах заедно с Галина Ивановна от Краснодар, която ми разказа следната история.

В края на 1994 година умрял мъжа й. Душевното състояние на жената било толкова тежко, че неведнъж й идвали мисли за самоубийство (Галина Ивановна живяла в центъра на Краснодар със сина си и снаха си. Младите мечтали да имат дете, но бременност вече три години така и не настъпвала).

На 1 януари 1995 година около 12 часа през деня Галина Ивановна чула разговор в коридора, излязла и видяла висок старец с брада, в черна дреха и пояс, и момче (тя ги приела за бежанци от Средна Азия), на които синът със снахата предлагали храна. От почерпката гостите, благода-рейки, се отказали. Галина Ивановна снела от закачалката новото пухено яке на мъжа си с думите:

– Вземете, на Вас Ви е студено! – казала тя, подавайки го на стареца.

– Не е нужно, аз си имам дреха! – произнесъл старецът, показвайки своя халат.

Тогава Галина Ивановна се обърнала към момчето:

– Кажи, какво да ти дам?

И чула в отговор:

– Свещичка!

Жената донесла от кухнята свещ, старецът се наклонил към нея и произнесъл: «Господ да те пази!»

Когато Галина Ивановна дошла на себе си от учудване («Гледай ти, дойдоха при мен на Нова година за свещичка!»), гостите вече ги нямало. Заедно с тях изчезнала и тежестта от душата й, появило се желание да живее. След няколко дни Галина Ивановна (убедена атеистка) неочаквано за себе си влязла в храм, край който минавала почти всеки ден, и на една от иконите познала своя гост. Това бил преподобни Серафим Саровски!

Скоро след този случай снахата съобщила за дългоочакваната бременност, а в края на 1995 година Галина Ивановна станала баба.

Моята спътница прочела всичката достъпна литература за преп. Серафим Саровски и разбрала, че Светията идвал в трудни минути при вдовци и сирачета. Но повече от 10 години тя не успяла да намери отговор на въпроса: «Кое е момчето, което било със Серафим Саровски?».

Аз разказах за своето пътуване до Чебаркул и подарих на своята спътница книга за Славик, прочитайки която, Галина Ивановна каза: «Да, най-накрая получих отговор на своя въпрос. Изглежда, това е бил Славик!»

Ще разкажа още за много интересни наблюдения, които проведохме в нашата клиника. Всъщност, редом с основното си място на работа, аз се занимавам с биорезонансна терапия в частна клиника. БРТ – това е един от съвременните методи за диагностика и лечение. Апаратурата има широки възможности, включително и помага да се определи, как действа едно или друго вещество на организма. Оказа се, че камъче от гробчето на Славик, поставено в диагностичната камера на апарата, напълно анулира геопатогенните, електромагнитните и радиационни наслагвания, в повечето от случаите довежда до нормата биоенергийните показатели на болния; ефективността на лечение се увеличава!

Уважаема Валентина Афанасиевна! През лятото на 2007 година в различно време при Славик дойдоха моята приятелка Елена и Фаина Степановна Гончарова. Бих искала да допълня разказа на Фаина Степановна. Синът, който я срещна в Москва, станал йеромонах. И това, че той се оказал в столицата, било истинско чудо (той посрещал делегация от Йерусалим).

В заключение на своето писмо искам да ви кажа огромно благодаря за вашето гостоприемство, пожелавам ви здраве, щастие, радост, търпение! Ако някога ви потрябва нашата помощ, ние ще бъдем радостни да ви помогнем».

С уважение, р. Б. Елена,

гр. Воронеж, 2007 г.

* * *

Дата добавления: 2015-10-16