Какви, Господи, светии има при теб

Какие Господи, святые у Тебя!

Какой же раньше нищей я была!

Не знала о Сокровищах Твоих!

Как много, Боже, у Тебя святых!

«В началото на повествованието - няколко думи за себе си. Аз съм кръстена, но посещавах църквата рядко, не се отличавах с осъзната, искрена вяра в Бога.

Роди ни се детенце, кръстихме го (така е прието). Животът течеше в ежедневни грижи за младенеца. Изведнъж… дойде беда оттам, откъдето не я очакваш. На 6-месечна възраст детето се измени: стана непокойно, капризно, наруши се сънят му, загуби апетит, престана да наддава на тегло. Но повече от всичко нас ни безпокоеше изоставането в психичното развитие, в тази възраст нови навици се появяват всеки месец, а то растеше и оставаше същото 6-месечно бебе. Редовното състояние на детето в този период бяха капризите, страховете се сменяха с неадекватно поведение, с редки светли моменти.

Ето, при това положение на нещата, ние за пръв път потърсихме Валентина Афанасиевна. Аз знаех за отрока Вячеслав и неговата майка от разказите на моя мъж. Валентина Афанасиевна се молеше, и на мен ми беше по-леко от протегнатата ръка за помощ, за това, че не сме сами в своята беда. Ние търсехме медицински причини за това състояние на детето, минахме пълни изследвания. Но нищо съществено не откриха. Детето получаваше лекарства, но те не оказаха никакъв ефект върху него. Веднъж детето заръмжа, звуците бяха съвсем не детски. Аз разбрах, че нещо не е наред. В този ден ние отидохме на църква, постояхме там известно време, детето отново заръмжа, ние припряно излязохме. И тука се започна. Ние стояхме до църквата, детето взе да върти назад главата си, да свива краката си, от устата му се излезе диво ръмжене, това продължи до момента, в който не забиха камбаните. Аз не вярвах на очите си, нима това ставаше с мен и моето дете, нима в него седеше някаква ръмжаща същност? Значи, духовният свят съществува, в това аз повярвах веднага. Има добро и зло, има Бог, има и бесове. Самочувствието на детето се влошаваше, осъзнах аз. На следващия ден ние най-напред отидохме на гробчето на Славик. Не зная защо, но ме овладя силен смях.

Мъжът ми се молеше, аз просих помощ за детето със свои думи, осветихме детската храна. Когато започнах да храня детето, то не ядеше, крещеше, извиваше се, аз забелязах, че от масата подскочи малко черно облаче, подобно на дим и изчезна. Аз отново не вярвах на очите си, по-рано с мен нищо подобно не е ставало. Ние бързо, за пореден път тръгнахме към Валентина Афанасиевна, която много внимателно изслуша нашия разказ и ни обясни какво всъщност се е случило с нашето дете. Обсебване. Бях отчаяна. Защо именно с мен, за какво? Обхвана ме униние, ропот, страх за бъдещето. Благодарение на Валентина Афанасиевна ние намерихме пътека, тежка, но единствено вярна – пътят към Бога. От този момент се молим на Пресветата Троица, на архангел Михаил, на св. мъченик Трифон, на Николай Чудотворец, на Серафим Саровски, на Славик, поръсваме апартамента със светена вода, гори кандилница.

Даваме на детето да пие светена вода. Пътуваме до гроба на Славик, причастяваме детето. Веднъж Валентина Афанасиевна каза, че на детето ще покара страничен зъб, така се и случи. Аз съм благодарна на Бог за запознанството ми с Валентина Афанасиевна, за нейната помощ в нашето трудно изпитание, в минутите на отчаяние аз си спомнях нейните ободряващи думи. Бог да ви даде здраве и сили, Валентина Афанасиевна. Четейки книгата с духовно съдържание, запомних следния абзац: «Причината за скърбите, които са ви изпратени, търсете не в другите хора, в заобикалящите ви обстоятелствата или в бесовете, а в самите себе си». Аз се замислих за своя живот, постъпки, грехове. Детето страдаше заради нашите, родителски грехове. Ние с мъжа ми забелязахме, че видимо подобрение у детето настъпваше след нашето покаяние и причастие. Постепенно, с отделни периоди на влошаване, състоянието на детето се подобри. Стана по-спокойно, активно, откри света около себе си, намаляха страховете, добра е динамиката в умственото му развитие.

Все още има да се върши много духовна работа, но редом с нас са винаги Славик и Валентина Афанасиевна. Слава Богу, слава Богу, слава Богу».

Рабиня Божия Елена,

гр. Миасс

* * *

Дата добавления: 2015-10-16