Бързият помощник и застъпник - отрокът Вячеслав

«На някои «църковни» хора никак не им се харесва, че от Славик идва такава голяма и бърза помощ, те говорят, че не може да има толкова много помощ и изцеление. Аз се учудвам на такива умозаключения. Нима хората се събират да контролират възможностите на самия Господ и Неговия отрок?!

Дойдоха поклонници от град Воронеж, оставиха писмо. По отношение обръщането си за помощ към отрока Вячеслав, ето какво е учудило хората:

1. Чудо на гробчето. Когато фотографирали на гробчето, се разредил телефонът, а искали да си оставят за спомен поне няколко снимки. Оплакали се на Славочка и — веднага, на гробчето, без всякакво зарядно устройство, телефонът се заредил за секунда.

2. На Нина Книн престанало главоболието, след като сложи към главата си иконка на отрока Вячеслав.

3. Александра Князева дълго време имала върху главата си цицина и когато тя взела камъче, и го допряла до цицината, то тя се пукнала.

4. Раздавам камъчета, а те се преумножават. Валентина Афанасиевна дала на поклонниците 40 камъчета. Една от поклонниците ги раздавала на всички, и стигнало за всички, а поклонниците били 100 човека.

5. На съседката Мария Николаевна изчезнал тумор върху крака едва след като започнала да промива крака си с вода от отрока Вячеслав.

6. Майката на съседката ни Емма се покрила с люспи и постоянно се разчесвала, понеже я сърбяло. Започнали да я мажат със Славочкината вода. Всичко се изчистило, и няма сърбеж.

7. Задонск – Монахинята Романия работила в градината, изведнъж чува кълнене, псувни, вижда побой над кон – съседът оре градината. На нея й станало страшно да слуша това и жал за коня, който стопанинът безпощадно биел по главата. Тя започнала да моли отрока Вячеслав, като бърз послушник и помощник. Изведнъж всичко стихнало. Монахинята решила, че обладаният съсед е напуснал полето, но приближавайки до оградата, с учудване вижда – в градината работата вървяла смирено и тихо. Тя не повярвала на очите си.

8. При приближаването на град Чебаркул (а пристигали през нощта), поклонниците посрещнали три дъги. Една от тях, била неголяма по размер, но най-ярката».

монахиня Романия,

гр. Задонск.

* * *

«Раб. Мария Б. и раб Сергей Б. дошли при Славочка късно вечерта и останали да нощуват недалеч от гробчето му. Не било много уютно. Когато разстелили в колата постелята и поставили възглавнички, към колата им се приближила двойна дъга. Малката била много ярка, а голямата – не така ярка. Те заспали дълбок, безгрижен сън. Събудили се сутринта, добре отпочинали и умиротворени».

* * *

«Дошла да се поклони пред Славочка монахиня Варвара и със сълзи го молела за застъпничество. В силния -37⁰ – -40⁰ студ видяла дъга, стояща близко от гроба, заедно с нея дъгата наблюдавали 7 присъстващи на мястото човека. След това тази дъга ги е изпроводила до другия град, и вече в тъмнината, когато те стигнали своя район, дъгата изчезнала».

* * *

«Дошлите поклонници от Волгоград видели през прозорците на автобуса при входа на гробището да ги посреща едно детенце. Било много студено, макар и в края на май, а детето стояло в тъмно сиво ученическо костюмче, бяла ризка, малко, светло кръгличко личице, светещо от любов, доброта и приветливост. Когато излезли от автобуса и тръгнали към гробчето на отрока, това дете изчезнало, но... от фотографията на гробчето гледало същото това приветливо момче. - Беше ни някак срам и неудобно да го молим за проблемите си».

Разказала р. Татяна Б.,

гр. Волгоград

* * *

Дата добавления: 2015-10-16