На земята се яви светия. . .

«Зима уралска е, мраз, трещи под нозете сняг, вие виелица. На гробчето, разтворил крилете си - е застинал Ангел, а от фотографията гледа и се усмихва не­обикновено добро момче. До гробчето, ниско склонил глава, на колене стои свещеник, архи­мандрит, стар монах. Висок, слаб, снема шапката си, прекръства се, изтрива със сняг посивялата си глава, лице, накланя се и се моли дълго и искрено. Аз гледам фотографията на Славик, този мо­нах, моля се и плача, не, не плача, сълзите ми сами се леят, срамувам се, избърсвам си лицето с ръце, но не мога да се овладея. Свещеникът неочак-вано обръща главата си към мен и ми говори с тих, спо­коен, но доста строг глас: «той е свято момче, свято. А ти, Виктория, ела тук и се моли, това е свято място, ела и се моли и не се срамувай от сълзите си. Аз отдавна исках да дойда на неговия гроб, за да се помоля. Слава на Господа, успях».

Монахът, 65-годишен, който е бил в Йеруса­лим, в Дивеево и на много други свети места, дошъл да се поклони на нашия Чебаркулски светия. Ние, грешните, живеем тук, редом и почти нищо не знаем за нашия светия. Нима наистина няма пророк в своето Отечество?

Но не, живеят пророци в нашето Отечество, те помагат на хората и хората идват при тях за помощ, за съвет, за Небесно застъпничество.

Аз често разказвам за Славик по време на работа си на децата, те ме слушат много внимателно, задават въпроси. Той им е близък и скъп, защото им е връстник. На тях им се иска да узнаят за него колкото се може повече, децата много се учудват, когато аз им казвам, че познавам неговата майка — Валентина Афанасиевна. Децата молят да им разкажа за нея, как тя изглежда, на колко години е.

За тях е удивително това, че майката на светията живее на земята, тук, заедно с нас. Изслушвайки въ­просите на децата, аз разбрах, че това действително е ди­вно и навярно голям дар, че ние можем да видим и да общуваме с тази жена. Познавам я вече повече от 7 години. Тя е много добра, внимателна, от­зивчива, не прави разлика с кого разговаря: дали е обикновен работник, войник или учен, командир – с всички, по непосредствен начин, с добро ще пожелае помощ, ще даде съвет, ще се помоли, а може би просто ще погледне на човека със своите добри, мъдри очи и ще съгрее грешника, ще му даде сили да повярва, че Бог е милостив. В нея няма нито гордост, ни най-ма­лко величие, но има нещо необикновено в очите й, в гласа й. Навярно, в душата й има нещо та­кова, което не може да се предаде с думи. Навярно, това е онази неви­дима духовна връзка, която никога не се прекъсва между майка и син, и, изглежда, винаги и навсякъде хората я усещат.

Веднъж, ние с Валентина Афанасиевна дойдохме в Дивеево, хората веднага я познаха, приближиха към нея и я питаха: «Вие ли сте майката на Славик?» Аз се учудвам, как те се досетиха, защото ние за първи път идваме, и неговата майка те виждат за пръв път, особени прилики с фотографията на Славик тя няма.

Аз помня своята първа среща с Валентина Афанасиевна. Стоях при входа на жилището, погълната от своите проблеми, душевна тревога и печал изгаряха душата ми, и изведнъж към мен приближава жена. «Какво стоиш? Не искаш да си идеш вкъщи ли?» — попита тя не­очаквано, но някак си с голяма доброта. Аз я погледнах с учудване, може би даже с гордо­ст и високомерие, но тя, прехващайки моя поглед, каза: «Не се обиждай, ела да поговорим», — и ме покани при себе си. Ние отидохме в дома й, тя ме нагости с чай, разговаряхме, тя разказа за своя син, каза, че може да ми помогне само молитвата. А аз, не обичаща да откровенича за своя личен живот, по нашенски възпитана, смятах, че никому не е нужно да знае «моето». А тук, все едно аз се разтопих, и камък падна от сърцето ми. Ние се молихме заедно, а след това се молех сама, просих по­мощ от Иисус Христос, Богородица, от много други светии и от Славик, пътувах до неговия гроб, молих се, търсех помощ. И свети Вячеслав чу моите молби, помогна ми, на мен грешната, за да ми прости Бог, и животът ми и този на семейството ми започна постепенно да се нарежда.

С какво ми помогна отрок Вячеслав? Твърде много:

- Определиха се в живота синовете ми. Те също вярват в Бога и търсят помощ от Славик.

Страшно е да се помисли, какво би могло да се случи с по-големия син, ако я нямаше помощта на отрока Вячеслав. Той престана да пие, уреди се на работа, ожени се, стана по-спокоен след завръщането си от Чече­ния при положение, че много от момчетата, завърнали се от Чечения остават като ранени животни за цял живот.

Благодарение на помощта на отрока Вячеслав по-малкият син завърши училище, ожени се, роди му се дъщеря, получи хубава работа - старши мениджър в голяма фирма».

* * *

«Моят мъж, военнослужещ, подполковник, беше атеист, израснал в атеистично семейство, също на военнослужещ. След всички изменения в нашия живот мъжът ми повярва в Бога, заобича Бога и Славик. Захвърли алкохола и цигарите с помощта на Славочка.

Веднъж мъжа ми силно го заболя гръбнака, про­студил се беше на полигона, аз му намазах гърба с пръст от гробчето на Славик, и болката изчезна. Искам да кажа, че когато аз мазах гърба му, пръстта не се разсипваше, а напълно се втри в тялото, като мас.

Славик помогна да дойдат при Бога и моите снаха и внучка, дъщерята на по-големия син. Те всички се покръстиха, станаха християни, а бяха невярващи, тъй като също бяха израснали в атеистично семейство».

НАСТЯ

«Славик ми помогна да намеря работа, която ми харесва, и която дава възможност да получа нелоша заплата.

Той излекува моята по-малка внучка Настя, която още с първите си дни от раждането беше много неспокойна, често плачеше, лошо се хранеше. Снахата забелязала, че Настя особено силно плаче, когато се мо­ли Валентина Афанасиевна. Аз разказах за това на Валентина Афанасиевна и тя посъветва да доведат Настенка при нея. Ние се молихме няколко вечери подред, молихме Бога и Славик за помощ.

Постепенно Настя стана по-спокойна, започна да се храни по-добре. Когато тя навърши две години, ние я дадохме в детската градина. Лятото в нейната група имаше ди­зентерия, Настя много сериозно се разболя. Тя нищо не ядеше, не пиеше, освен светена вода, която донесе Валентина Афанасиевна и която цяла нощ се молеше заедно с мен около болната Настя. Сутринта Настя беше като че ли по-добре, но снахата помоли да влязат заедно с Настя в болница. Мъжът й я закарал в болницата.

На Настя и направили изследвания, и я хоспитализирали със снахата в болницата. Когато аз дойдох да ги видя, то Настенка сама се затича към мен, да ме посрещне. Докторката казала, че изследванията са с хубави резултати, дизентерия нямала, но тя била много учудена от това и рекла: «Аз за пръв път виждам, че при такива фекалии с кръв, изследванията да не показват дизентерия. Ние даже се затрудняваме да поставим диагноза». При повторното изследване също всичко беше хубаво, изписаха ги без лечение. Ето каква си­ла има молитвата!

Когато моята по-малка внучка беше на три годинки, тя сериозно се разболя, имаше халюцинации, крещеше, плаче-ше, аз не знаех какво да правя с нея. Тогава аз отидох при фотографията на Славик, започнах да се моля и да прося от него помощ, и след няколко минути мислено чувам гласа на момчето: «Вземе­те моята фотография и я поставете на възглавницата до На­стя, не се бойте, до утре всичко ще мине». Аз така и направих, както ми беше казано, след петнадесет до двадесет минути Настя се успокои и заспа. Сутринта тя се събуди – сякаш не беше боледувала.

Настя сега сама се моли на Славик, доближава се до неговата иконка и със свои прости детски думички се моли: «Славочка, помогни ми».

Когато ние идваме на гроба на Славик, На­стенка тича към фотографията на Славик и я целува. Тя застава на колене, прекръства се и се моли: «Господи, помилуй, Славочка, помогни ми, Али­луя», — на тази малка молитва никой не я е учил.

Веднъж ние с Настя играехме на двора, от входа излезе Валентина Афанасиевна. Настенка побягна насреща и неочаквано за всички нас повдигнала и целунала ръката й, а после по­бягнала да играе, какво ли означава това? Аз мисля, че така детето е изразило своята благодарност и любов.

Сега Настя живее със своите родители в г­рад Челябинск, тя е вече на пет и половина години. Когато тя идва при нас, на гости, то винаги иска да я заведем при майка Валентина Афанасиевна.

Още бих искала да разкажа за такива удивител­ни случаи, които станаха в моя живот:

По-малкият ми син разказва, че по време на рожден ден пил алкохол, но ето, че позвънили от работата му, за да иде спешно там, но трябвало да бъде трезвен и той пийнал вода от настойка на камъчета от гробчето на Славик, и моментално станал трезвен, все едно въобще не е пил алкохол».

* * *

«Валентина Афанасиевна помоли моя мъж да напечата една религиозна статия на компютъ­ра, но той така и не успяваше да я напечата, другите мате­риали печаташе нормално, а като започне да набира тази статия, компютърът започвал да «забива». След като Валентина Афанасиевна поръси стаята с Йордановска вода и каза на мъжа ми, да моли за духовна помощ от Славик, преди да печата материали на рели­гиозни теми, нямаше повече проблеми с работата на компютъра».

Дата добавления: 2015-10-16