Църквата Христова – корабът на нашето спасение

Днес много от нас дълбоко скърбят и даже изпадат в униние, виждайки, как антихристиянският, апостасен дух на днешния век обхваща не само света, но прониква и в Църквата. Дори и тук лукавият прелъстител готви за православните много тънко и провокиращо изкушение. Злият и коварен дух започва да отравя сърцата на хората със съмнение, подрива нашата вяра в чистотата и светостта на Църквата и предлага да се излезе изобщо от Църквата, да престанем да се изповядваме, причастяваме, тъй като «всичко е осквернено». Ето така тънко врагът се опитва да ни отведе от Кораба на Спасението и да ни захвърли в бушуващото море на греха, за да загинем окончателно.

Да ви пази Бог да не се поддавате на тази сатанинска съблазън! Не бягайте от Църквата, а е нужно да се държите за Църквата, да се държите с всички сили! Път извън Църквата – това е път наникъде. Това е скок в адската бездна.

Църквата Христова – това е Корабът на нашето Спасение. Църквата е чиста и непорочна, тя е Невестата Христова, тя е свята със светостта на нашия Господ Иисус Христос, Който е глава на Църквата. Църквата живее и диша с благодатта на Светия Дух. Тези беззакония, които сега се творят в Църквата – това са грехове на хората, които със своите грехове оскверняват самите себе си. Със своите грехове беззаконникът сам се отлъчва от Църквата. Но Църквата - е свята! И чрез Църквата и нейните Свети Тайнства Господ ни спасява. «За когото Църквата не е Майка – казва свети Киприан Картагенски (ІІІ век) – за него и Бог не е Отец». Затова трябва да се държим за Църквата, да се държим с всички сили, така както се държи потъващият за спасителния пояс. Както християнинът обича своята родна майка, така трябва да обича и своята Църква, да я пази, да се грижи за нея, ревниво да пази чистотата й и да гони от нея вълците в агнешки кожи. Не самите да бягаме страхливо, а да изобличаваме и гоним еретиците и отстъпниците е необходимо от стадото Христово!

Именно така и постъпил преподобният Йосиф Волоцкий в края на ХV век, когато юдейските еретици като отровна плесен проникнали не само във великокняжеското семейство, но и в средите на висшето духовенство. Над Русия и Православието тогава надвиснала страшна опасност. Пред подвижниците на Православието по това време имало само два пътя – или да бягат и да се крият в горите, или да встъпят в открита борба с еретиците. Преподобният Йосиф избрал пътят на борбата и с благодатта Христова юдейската ерес била осъдена и разгромена, а вълците в овчи кожи, отлъчени от Църквата.

Това безобразие и отстъпление от светите канони на Църквата, които днес творят отстъпниците-икуменисти – ще бъде преодоляно с идването на Белия Православен Господар в Русия. В пророчеството се казва, че първото, с което ще започне, е да въведе ред в Църквата. Така и се говори, че той ще погази епископите, както грънчар глина. Практически всички ще бъдат свалени от катедрите и ще бъдат ръкоположени нови верни епископи. Ще се надяваме на това.С човешки методи не може да се преодолее отпадането, толкова надалече е стигнало.

Сега миряните в никакъв случай не трябва да изпадат в ерес, в секти и да излизат от Църквата, докато не бъде променен Символът на вярата, докато не се случи окончателното отстъпление във вид, например, на уния (уния – съюз, обединение между организации). Тогава ще стане ясно, че в тези храмове просто вече не трябва да се ходи. А сега трябва да се ходи в храма, да се изповядва човек, да се причастява, докато все още има такава възможност. Все едно, Господ всичко управлява, всичко може да промени за една секунда. Но за това Му е необходима нашата вярност.

Дата добавления: 2015-10-16