Следи на допотопни исполини

Библейските с видетелства за съществуването на древни народи, отличаващи се с много висок ръст, напълно съвпадат с археологическите данни на съвременната наука.

Към дадения момент има достатъчно информация за огромните размери на някои представители на допотопното човечество.

1. Историческите хроники от XIX век често съобщават за находки в разни кътчета на планетата на скелети на хора с аномално-висок ръст:

През 1899 г. шахтьорите от Рурската област в Германия забелязали окаменели скелети на хора с ръст от 210 до 240 сантиметра.

През 1890 г. в Египет археолози намерили каменен саркофаг с глинен ковчег вътре, в който се намирала мумия на двуметрова жена с рижи коси и младенец. Чертите на лицето и разположението на мумията рязко се отличавали от древните египтяни. Подобни мумии на мъже и жени с рижи коси са били забелязани през 1912 година в Ловлок (Невада) в пещера, издълбана в скала. Ръстът на мумифицираната жена по време на живота е била два метра, а на мъжа — около три метра.

През 1930 год. около Басарста в Австралия миньори при разкопки на шахти за яспис често са намирали вкаменени следи на огромни човешки крака. Расата на гигантските хора, останките на които били намерени в Австралия, антрополозите нарекли мегантрепуси. Ръстът на тези хора е бил от 210 до 365 сантиметра. Мегантропите си приличат с гигантопитеките, чиито останки са забелязани в Китай. Съдейки по намерените фрагменти на челюсти и множество зъби, ръстът на китайските гиганти е бил от 3 до 3,5 метра, а теглото — 400 килограма. Около Басарста в речните отлагания е имало каменни артефакти, огромни по своя размер и тежест: палки, плугове, длета, ножове и брадви. Съвременният Homo sapiens едва ли би могъл да работи с инструменти с тежина от 4 до 9 килограма.

Антропологичната експедиция, специално изследвала този район през 1985 год., въз основа на наличието на останки на мегантропи, е провела разкопки на дълбочина до три метра от повърхността на земята. Австралийските изследователи намерили наред с другото и окаменял зъб с корен, като височината на зъба е 67 и широчината - 42 милиметра. Собственикът на зъба е трябвало да има ръст не по-малко от 7,5 м...

В една от старинните книги, озаглавена « История и античност », която се пази в библиотеката на Оксфордския университет, има доклад за намиране на гигантски скелет, състояло се през средните векове в Камберленд: « Гигантът е зарит в земята на дълбочина четири ярда и се намира в пълно военно снаряжение. Мечът му и бойната секира стоят редом до него. Дължината на скелета е 4,5 ярда (4 метра)... »

В 1877 год. недалече от Еврек, в Невада миньори са работели върху промивка на злато в пустинен хълмист район. Един от работниците случайно забелязал нещо, стърчащо над билото на скалата. Хората се качили на скалата и с учудване забелязали кости на човешки стъпала и пищяли заедно с капачката на коляното. Костта била зазидана в скалата, и миньорите я освободили с кирки от минералите. Оценявайки необикновената находка, работниците я закарали в Еврек. Камъкът, в който бил вграден остатъка от крака, представлявал кварцит, а самите кости били почернели, което издавало тяхната солидна възраст. Кракът бил счупен над коляното и представлявал колянна става и изцяло съхранени кости на глезена и пищяла. Няколко лекари разгледали костите и дошли до извода, че кракът, несъмнено, принадлежи на човек. Но най-интригуващият аспект на находката представлявала големината на крака — 97 см от коляното до стъпалото. Собственикът на този крайник по време на живота си е имал ръст 3 м и 60 см.

Но и в по-ранните времена има свидетелства за хора с гигантски размери, живяли някога на нашата планета. Това отбелязва и Библията (Библейските свидетелства са приведени в предната статия) и митологията - практически на всички народи по света. Хората-великани неизменно присъстват в легендите на коренните народи на Австралия, Белгия, Чад, Чили, Китай, Англия, Франция, Германия, Гърция, Холандия, Индия, Италия, Казахстан, Лаос, Сафяна, Нидерландия, Нова Шотландия, Пакистан, Патагония, Филипини, Полша, Руанда, Русия, Шотландия, Сицилия, Испания, Швеция, Швейцария, Уелс, Занзибар и други страни.

За съществуването някога по земята на хора с гигантски ръст, говорят и многобройни исторически хроники. Например, в древните източници по история на юдаизма се съдържат следните абзаци за вече споменатите в предната статия гиганти- « нефилими » (датирано към 135 г. от н.е.):

« Нечестивият император Адриан, който завладял Йерусалим, се хвалел: « Аз завоювах Йерусалим с велика сила ». Равин Йоханан бен Заккаи му казва: « Не се хвали. Ако не беше волята Божия, вие нямаше да го завоювате ». Равин Йоханан повел Адриан в една пещера и му показал останки на Аморейци, които били там погребани. Един от тях бил 18 лакти (приблизително 9 метра, бел. ред.) на височина. Той казал: « Когато ние бяхме достойни, такива хора бяха разбити от нас, но сега, заради греховете ни, вие ни победихте ».

А ето още едно свидетелство от историята на древния Рим: един от великите императори на Рим — Гай Юлий Вер Максимин Тракиец (173— 38 г. н. е.), бил един от първите варвари по произход на престола на Рим. Според неговата биография, написана от Капитолин, ръстът на императора бил около 2.59 метра, също така той притежавал необикно-вена сила.

За същото ни разказват и древните пътешественици. Ибн Фадлан, например, арабски пътешественик, живял хиляда години назад, съобщава за това, че видял 6-метров скелет, който му показали поданиците на хазарския цар. Скелет на човек с тази големина бил открит през 1577 год. в една планинска пещера от лекаря Феликс Платнер. За неговото присъствие са засвидетелствали посетилите Швейцарския музей в Люцерн руски писатели-класици Тургенев и Короленко.

През 1456 год. близо до селището Баланс във Франция при реката бил намерен скелет, висок около 6.5 метра (историята не е съхранила останки). В същата Франция, през 1613 год., недалече от замъка Шомон, забелязали скелет на човек, с ръст, който приживе е превишавал 7 метра (историята не е съхранила останки).

В Калифорния през 1833 год., недалече от ранчото Ломпок, войници, правещи изкоп за боеприпаси, забелязали скелет на мъж, чиято височина е била около 4 метра. Най-забележителното било това, че по свидетелствата от това време, върху черепа имало 2 паралелни реда зъби, а погребаният с него инвентар бил покрит с неразбираеми писмена, които не успели да разшифроват даже с помощта на живущите наблизо индийци.

В края на XIX век в Ирландия, в графство Антрим, била намерена мумия с височина 3 м 70 см. Мумията била демонстрирана на изложби в Дъблин, Ливърпул и Манчестър. По-късно следите й изчезнали. Останала само една фотография, публикувана през декември 1895 година в едно от британските списания (На нея мумията била подпряна на железопътен вагон. Тя била много по-висока от него!).

Но защо размерите на находките от подобен вид, скелетите на хора-великани от древността са с такъв голям интервал във височината - от 2 до 6 метра?

Изглежда, че размерите на хората-великани е възможно да са се изменяли заедно с условията на живот на земята (отслабвало магнитното поле, намаляла процентната концентрация на кислорода във въздуха и т.н.). Затова размерите им постоянно намаляват. Потвърждения на това предположение вече век назад е имало предостатъчно.

Някой си Уитни, служил в началото на XIX век като главен археолог в правителството на САЩ, изследвал череп... с диаметър 2 метра. Намерили го в една от шахтите на щата Охайо. Такъв череп е трябвало да принадлежи на човек с ръст повече от 30 метра! Това е вече мащабът на исполините сред тези, които са се присмивали над Ной преди потопа.

Разбираемо, късметът с откриването на подобни допотопни гиганти е голяма рядкост. Обаче потвържденията на тези факти са повече от достатъчно. Просто съвременната лъженаука никак не желае да се прости със своите безумни еволюционни версии, късащи се днес по всички шевове. Затова тя обезобразява, унищожава или закопава обратно в земята всичко това, което не се вмества с нейните версии.

2. Но и XX век изобилства от подобен род находки.

През 1935 год. холандският археолог Ралф фон Кенигсвалд забелязал в Хонконг човешки зъби, всеки от който в 5 пъти е по-голям от зъбите на съвременните хора. Примерно, теглото на техния притежател е 500 кг, ръстът — 5 м.

Четириметров скелет бил намерен в Грузия в района на село Удабно.

В американския щат Невада са забелязани следи от човешки стъпала с дължина 51 см.

В края на 1950 г., по време на строителството на път в югоизточна Турция, в долината на Ефрат, били разкопани поредица гробове с останки от гигантска големина. В два от тях били открити бедрени кости в дължина около 120 сантиметра. Джо Тейлър, директор на музея за вкаменелости в Кросбайтон (щат Тексас, САЩ), извършил реконструкция. Собственикът на бедрената кост от подобен размер е имал ръст от порядъка на 14—6 фунта (около 5 метра) и размер на стъпалата 20—22 дюйма (почти половин метър!).

В националния парк « Долината на динозаврите », която в американския щат Тексас е малко на юг от Далас, тече рекичката Палекс. В горещите летни месеци тя силно се смалява, и пред погледа се открива странна картина: дъното на реката е осеяно с вкаменени отпечатъци на трипръсти лапи на динозаври, заедно с които често се виждат също така отчетливи следи на петопръстни стъпала, подобни на човешките. Гигантски не може да ги наречеш, но по мярката на съвременните хора те са големички: на дължина много от следите достигат 55 сантиметра, при това има и по-малки. Съществуването на човека и динозаврите от гледна точка на съвременната наука е дотолкова невероятно, че голяма част от учените предпочитат да смятат отпечатъците на човешки стъпала в руслото на река Палекс за фалшификат. Наред с това, в « Долината на динозаврите » година след година откриват все по-нови и нови човешки следи, разгребвайки ги от наслоенията тиня и парчетата скали.

Археологичните находки от различни години, намерени по целия свят, потвърждават факта, че на Земята в древните времена са живели хора гиганти. Съществуват свидетелства за находки от останки на великани практически във всяка част на света: Мексико, Перу, Тунис, Пенсилвания, Тексас, Филипини, Сирия, Мароко, Австралия, Испания, Грузия, Югоизточна Азия, на островите Океания и т.н.

През 2008 год. недалече от град Боржоми, в Харагаулския резерват, грузински археолози са намерили скелет на триметров гигант. Намерен е череп три пъти по-голям от черепа на обикновен човек.

В Сахара, в района Гоберо, са открити погребани кости от каменния век. Възрастта на останките е около 5000 години. В 2005-2006 год. в този регион са били намерени около 200 погребални артефакти от две култури — кифийска и тенерианска. Кифийците се отличали с висок ръст, надвишаващ 2 метра.

Множество гигантски вкаменели кости са били открити в една из планинските долини на Турция. Вкаменена кост от крак на човек има дължина 120 сантиметра, съдейки по този размер, ръстът на човека е бил около 5 метра.

Рисунки върху камъни на инките, открити в Перу и събрани в музея на Джавира, показват, че хора са живели едновременно с динозаври. А учените-еволюционисти до ден днешен вярват в това, че динозаврите са « изчезнали » преди повече от 100 милиона години. Сравнявайки тези рисунки върху камъните, може да се забележи удивителен факт: древният човек и динозавърът имат примерно подобни пропорции. Възможно е, хората, които са живели по времето на динозаврите, да са били гиганти.

Черните камъни на Ика — са една от тайнствените загадки на Перу. Събрани в огромна колекция от доктор Хавиер Кабрера, те поразяват със своите рисунки: нима този, който е гравирал (рисунките са нанесени с техника на гравиране, никакви примитивни инструменти не са в състояние да оставят следи върху твърдия камък), е видял как хората са ловували динозаври или изкопаеми животни, които според съвременната еволюционна теория са « измрели » преди много милиони години? Камъните на Ика с поразителна подробност изобразяват практически целия набор на фауната, съществувала до Потопа. Това са динозаври, плезиозаври, диплодоки, игуанодони, брахиозаври, тилозаври, птеранодони, тиранозаври, пеликозаври, меритерии, протоцератопси, коритиозаври, тринаксадони, стиракозаври, стегозаври, зауроподи и др. Тук има и камъни, потвърждаващи съществуването на хора заедно с тези праисторически животни. Например, има камък, където изобразеният човек, седнал върху динозавър (като на кон), по своите размери съответства на големината на динозавъра и органически се вписва в условията на природата на Земята с нейните гигантски допотопни животни и растителен свят. Тоест, възможно е, човекът тогава да е бил с размерите на не по-малко от 17 метра на височина.

Върху камъните на Ика са изобразени най-огромните от праисторическите гущери, с които хората, използващи огромни ножове се сражават практически като равни — в сравнение с тези гиганти те никак не изглеждат малки!

Ще изброим най-интересните изображения върху тези камъни:

- човек, забиващ копие в корема на гущер, въобще ръстът му е еднакъв с този на гущера; човек с опитомени праисторически животни и даже птици; динозавър, изригващ от устата си огън; човек, поразяващ гущер с нож в корема; двама човека, опитващи се да се справят с рептилия, на ръст - не по-голяма от тях самите; човек, седящ отгоре на динозавър, поразяващ го с копие в шията; човек, седящ върху опитомена огромна праисторическа птица; човек, сражаващ се с два динозавъра. - Единият от тях той поразява с нож в главата; човек, като на кон, оседлал огромно праисторическо животно и го подкарва с тъпата част на брадва; човек поразява динозавър с остър предмет; човек поразява динозавър с копие в шията. В същото време отзад го захапва друг динозавър, а третият е забил ноктите си главата му. На заден план се виждат още три човека, които също участват в завързалата се борба; динозавър, поглъщащ човек. Човекът тук изглежда даже по-висок; докато възрастният човек воюва с динозавъра, дете си играе с неговото детенце; бой на хора с динозаври; ездач на динозавър или ловец; всекидневен живот на допотопни хора; колективен лов на динозаври, и т.н.

Камъните от Ика са придобили световна известност благодарение дейността на Хавиера Кабрера. Доктор Хавиер Кабрера (1924—2001) е бил пряк потомък на испанския конквистадор дон Херонимо Луиса де Кабрера и Толеда, основал в 1563 год. град Ика (Перу). Доктор Кабрера бил професор по медицина, декан на медицинския факултет в Университета Лима, основател на медицинска школа в Националнияуниверситет на Ика и основател на Музея на камъните в Ика. По време на своя живот той събрал повече от 11000 камъни, превръщайки своето имение в центъра на град Ика в музей. Самият Кабрера утвърждавал, че общо камъните, които той сам е видял в други частни колекции, са още около 10000, а общото количество камъни от Ика, разпръснати по частни колекции и закупените от туристите качествени сувенири, по негово мнение, достига 50000.

Първото съобщение за тази шокираща находка се появила в интернет, съобщавайки, че гигантски скелет е бил открит някъде в пустините на западна Индия. Индийското правителство отцепило района с помощта на Индийската армия и не допускало никого, освен специалната Национална Географска група за разкопки. Индийската митология говори за гиганти, а именно:Ракшасас (Rakshasas), които господарувалинад горите.

Находки на погребани хора с гигантски ръст към сегашни дни за открити повече от достатъчно. Но лъженауката продължава да ги игнорира с всички достъпни й средства. И дори най-действените учени сред тях — мълчат. Така, например, през 1911 год. в пещерата Лавлок (112км от г. Рено, щат Невада, САЩ) са били открити мумифицирани останки, видимо превишаващи обичайния човешки ръст. Сред местните индийци съществували предания за хора с висок ръст, които наричали Si-Te-Cahs. Учените се отказали да изследват мумиите, които, в края на краищата, били просто изгорени. Съхранили са се само някои образци на кости и черепи в Музея за държавно историческото общество на Невада (гр. Рено) и Музея на графство Хумболд (Невада). Един от съхранилите се черепи съответства на човек с ръст почти 3 метра.

Участниците в снимачната експедиция на предаването « Подводният свят на Андрей Макаревич » на остров Понап (Микронезия) успели да се запознаят с човек, който като подрастващо момче е помагал на археолозите от американската експедиция в 70-те години на миналия XX век. Археолозите изучавали останки на древно селище, които били разположени върху земята, принадлежаща на този очевидец. Той разказал, че американците открили тук останки, подобни на човешки, но два пъти по-големи от обикновените!.,.

Археолозите се удивили, измерили костите и... ги закопали обратно.

Членове на експедицията успели да намерят докладна от другата експедиция. В нея открили справка за « странни кости ». Обаче археолозите кой знае защо не посочили размерите на костите!.. Впрочем, подобно « странно » поведение на тези, за които измерването на находките трябва да бъде азбука на изследванията, напълно се обяснява с това, че техните колеги (както и хората, финансиращи техните изследвания) едва ли биха одобрили подобна информация, която не се вписва в рамките на приеманата картина на историята.

Археологичните находки на исполини съзнателно се скриват от световния елит с цел съхранение на вярата в теорията за еволюцията, тъй като исполините еднозначно доказват нейната несъстоятелност, потвърждавайки истинността на Библейските текстове и митовете на много страни и народи.

Но не всички находки от подобен род, свидетелстващи за гигантските размери на допотопния човек, се удава да бъдат зарити обратно в земята от днешните « учени ». Така, например, в древна гробница на територията на щата Охайо (САЩ) археолозите намерили огромна медна брадва с тегло около 30 килограма. Още една брадва е открита забита в земята в американския щат Висконсин. Нейното тегло и размери не оставят съмнения: да работи с такова оръдие е можел само много висок човек, при това разполагащ с необикновена сила. Сега тази брадва се намира в колекцията на историческото общество на Мисури.

Съветските археолози през 60-те години по време на разкопки на територията на Сирия така също станали собственици на още една уникална находка: кости на динозавър със стърчащ от нея огромен наконечник на стрела.

Учените свидетелстват, че стъпалата на допотопните великани се различават от стъпалата на съвременния човек само по своите невероятните размери. Заедно с тези отпечатъци са се съхранили отчетливи следи на трипръстата лапа на динозавър! Всичко това свидетелства само за едно — нашите предци напълно биха могли да бъдат великани. Те са съществували в праисторическите времена и са ловували гигантските гущери, които са изглеждали редом до хората не така огромни.

Излиза така, че цялата съвкупност от по-горе приведените документални факти ни говори за това, че до приемането от съвременната наука на своята несъстоятелна еволюционна версия за произхода на планетата — всичко е можело прекрасно да се съчетае със сегашните « аномални » открития, безспирно ръчкани от безплодните спекулации на еволюционистите.

Както показва историята, на този свят всичко е възможно и не бива да се отнасяме към всичко категорично, понеже ние толкова малко истина знаем за своето минало. Свидетелствата на Библията и историчес-ките хроники и летописите за древните исполини — « нефилими » — са дотолкова бедни, че съвременната, замесена с атеизъм « наука », практически не ги възприема сериозно. Действително ли всички известни фотографии с огромни черепи и скелети се явяват единствено и само фалшификати? Или световното правителство има какво да скрива? Съвременната историческа наука с нейната еволюционно-атеистична закваска не приема подобно кардинално вмешателство в нейната утвърдена система от възгледи и принципи. За да може официално да бъде признато съществуването на подобни хора-великани в миналото, е нужно да се прегледат отново толкова много различни « авторитетни » утвърждения, а така също да се пренапишат хиляди книги, затова едва ли някой ще се осмели на всеослушание да заяви за съществуването на « нефилимите » — гиганти.

Какви са били загадъчните великани от древността, остава загадка и днес. Отчитайки факта, че средностатистическият ръст на европейците в миналото е бил много по-нисък от този на съвременния човек, подобни физически данни се явяват не просто аномалия. А колко струват свидетелствата на някои очевидци, които твърдят за странното устройство на черепите на исполините, включващи двоен ред зъби. Може би нещата стоят още по-сериозно? Ако е така, то Те имат какво да скриват, защото - това е тайна, която може отново да пренапише историята на нашата планета.

Съставено по материали на:

Архимандрит Никифор, « Илюстрована пълна популярна Библейска енциклопедия »,

Москва, 1891 г., стр. 235,303,601;

Ерик Нюстрем, « Библейски енциклопедически речник »,

С. Петербург, 1996 г., стр. 130, 286, 372;

а така също фактологичен мaтериал, разпределен в различни интернет-форуми

пo теми за археологията и криптозоологията.

Дата добавления: 2015-10-16