Същества от Новия свят

Съобщенията за птеродактили не се ограничават само в изолирани от външния свят «острови» от блата в джунглите на Африка. Те се срещат и в други райони, в местности, които биха могли да се покажат едни от най-изучените региони в света, а именно в Северна Америка.

На 26 април 1890 година «Tombstone Epitaph» («Тумстоунска епитафия»; името на самия град — Тумстоун — се превежда от английски като «надгробен камък», бел. на прев.), (вестник, носещ едно от най-възхитителните названия в света), публикувал разказ, изобилстващ от обикновени преувеличения, за това, как няколко дни по-рано двама конни пътешественика, движещи се из пустинята Гуачука, на юг от Тумстоун, примерно на петнадесет мили на север от мексиканската граница, срещнали огромно летящо чудовище. Съобщава се, че чудовището било повече от деветдесет фута в дължина, а крилата му били като на прилеп, кожени и лишени от оперение — имали 160 фута в размах. На главата, осем фута в дължина, имало челюст с ред остри и здрави зъби. По думите на вестника, двамата конника стреляли и убили птицата.

През 1969 година тази история била изложена в списание, с всички преувеличения на първоначалното съобщение, където я видял възрастен мъж, който в детските години лично знаел за тези двама очевидци и е чувал тази история от самите тях. Той решил да поправи ситуацията и да изложи всичко така, както е било. Той пояснил, че тези двама участника от тази история били добре известни и уважаеми в окръга скотовъди. В този ден те действително забелязали твърде необикновено същество, нещо напълно неизвестно на тях, с големи кожени крила. Крилата на съществото не били толкова огромни, както съобщил вестникът; по тяхна оценка, размахът на крилата бил някъде в района на двадесет-тридесет фута, — разбира се, това също било достатъчно много. Те стреляли по него от винтовка, но не го убили; на два пъти то успявало да се издигне във въздуха, но отново падало надолу. Те го оставили ранено, все още борещо се, в опитите си да полети.

В много по-близко за нас време в Тексас на 24 април 1976 година трима училищни преподаватели пътували в автомобил по селския път недалече от мексиканската граница, когато внезапно ги покрила огромна сянка. Отгоре, над себе си, те видели голямо летящо същество с огромни крила във вид на опънати на дълги тънки кости кожа, много приличащи на крила на прилеп. Тези крила имали в диаметър от петнадесет до двадесет фута. Никога по-рано те не са виждали нещо подобно, даже бегло напомнящо такова същество. По-късно те отделили някакво време, разлиствайки справочниците в търсене на нещо, живо или мъртво, което би могло да обясни тази птица — ако изобщо това е била птица.

В края на краищата, те са намерили същество, което, оказва се, напълно съответствувало на видяното: това бил птеранодон — птерозавър с много голям клюн и крила, достигащи в диаметър тридесет фута. За съжаление, това летящо същество умряло във времената на динозаврите, почти преди 65 милиона години.

Колкото и да е странно, няколко дни преди това подобно летящо същество — вероятно, същото — видели двама други очевидци, така също недалече от мексиканската граница.

Възможно е подобни същества да са долитали по-нататък, на север. Сутринта на 8 август 1981 година съпружеска двойка пътувала в кола през планината Тускарора в Пенсилвания. Изведнъж пред тях изскочили две огромни същества, приличащи на прилепи. Очевидно ги е изплашила внезапната поява на автомобила и, широко размахвайки обтегнатите кожи на крилата си, те се се опитвали да излетят. Крилата им закривали цялата широчина на пътя, имайки в размах, най-малко петнадесет фута. Гигантските птици се устремили нагоре, и в последващите петнадесет минути двойката наблюдавала, как те постепенно се скрили високо в небето. По-късно съпрузите ги опознали като «праисторически птици» от рода на птерозаврите.

Светът на академичната наука не може да обясни тези случаи. Той е принуден или да ги игнорира, или да ги квалифицира като измама на зрението, фантазия или фалшификация. Заедно с това науката е способна да даде свидетелства за това, че точно такива същества някога са обитавали този район. В периода от 1971 до 1975 година на запад от Тексас са били извлечени от скални наноси изкопаеми останки на три птерозавра. Останките датират от последните години от епохата на динозаврите, и въпреки, че скелетите били не съвсем пълни, имало намерено достатъчно кости, за да се изчисли размаха на крилата им — около петдесет фута.

Това не е само най-голямото от подобни летящи същества, които някога са съществували, но това са и най-близките ни по време птерозаври от всички намерени, датиращи от самия край на ерата на динозаврите. Според изкопаемите данни, този вид е бил последният от тези, които някога са съществували на Земята. Някога е възможно, ние да успеем да извлечем от земята някакви по-близки до нас по време изкопаеми от този тип — или, може би някакви техни останки.

Ние видяхме, как изолирани, но устойчиви в климатичен смисъл райони могат да бъдат пристанище за едри неизучени животни, които отдавна са смятани за измрели. Морето, вече повдигнало завесата за някои свои тайни като в случая с латимерията и голямоустата акула, може още да разкрие съществуването на много неизвестни същества — на на същия мегалодон, може би, или на Кадди. Джунглите на Централна Африка явно крият в себе си съществуването на един или няколко вида полуводни чудовища, които в действителност може да се окажат реликтови динозаври. Но може ли да бъде такъв район Тексас? Има ли близо до Тексас някакви изолирани и отдалечени райони — подобни на тези в Централна Африка, — където би могло да обитава някое огромно, но до днес непознато същество? Работата е в това, че един такъв район съществува. В северната част на Мексико господствува, в по-голямата си част неизучената планинска верига Сиера‑Мадре, която се простира подобно на гръбначен хребет от Оахаки до американската граница. Този регион се явява идеално място, в което като преди биха могли да обитават неизвестни същества, изолирани от контакт с човека. Криптозоологът д‑р Карл Цукер предполага, че именно тук трябва да бъдат търсени. Д‑р Цукер отбелязва още една интригуваща възможност: през 1968 година археологът забелязал необикновен релеф в развалините на града на маите Ел‑Тахин, който се намира в югоизточното подножие на планинския хребет. На този изсечен релеф е била изобразена «змия‑птица», която, според убеждението на археолога, е била не някакъв приказен легендарен звяр, а точно изображение на някакво летящо същество, добре известно на древните маи. Тази «змия‑птица» поразително прилича на птерозавър. Може би археологът е прав? Ако това е така, то това означава, че подобно същество е живяло в историческите времена, възможно, даже и във времената на окончателното рухване на цивилизацията на маите преди хиляди години.

Д‑р Цукер коментира: «Криптозоологията е пълна с удивителни съвпадения, но малко съвпадения има, които биха били по-удивителни отколкото… този неоспорим факт, че съобщения в днешни дни за гигантски същества, приличащи на птерозавър, постъпват не от някъде другаде, а от същия този регион, който някога е бил реално място на обитаване за съществата от този тип».

Бейджент М. «Забранената археология»: Ексмо; М.; 2004

ISBN 5—699—04989—4

Оригинал: Michael Baigent, “Ancient Traces”, 1998

Превод: Алексей Озеров

Дата добавления: 2015-10-16