Мутантите завоюват пространство

«Какво там още има у тях, — с досада каза шофьорът Григорий, но изведнъж рязко удари спирачките и ми викна: — Гледайте... бързо! Какво е това?»

Прозорчето на кабината се засенчи от скочилия отгоре радист. С оръжие в ръката той се хвърли върху голямата дюня. По нейната повърхност се движеше нещо живо. У това същество не можеше да се видят нито крака, нито уста или очи. Повече от всичко то приличаше на част от дебел колбас с дължина около метър. Големият и дебел червей, неизвестен жител на пустинята, се извиваше върху виолетовия пясък. Тъй като не съм специалист по зоология, аз, все пак, веднага разбрах, че сме изправени пред непознато животно. Те бяха две».

Този фрагмент от разказа на известния палеонтолог и писател И.А. Ефремов е бил написан след експедицията в пустинята Гоби. По-нататък Ефремов разказва за това, как хората дотърчали до загадъчни същества, напомнящи червеи. Внезапно всички червеи се свили на кълбо. Окраската им била от жълто-сива стана виолетово-синя, а по краищата — ярко-синя. Неочаквано радистът рухнал ничком на пясъка и останал неподвижен. Шофьорът побягнал към радиста, лежащ на четири метра от червеите, и изведнъж, странно огъвайки се, паднал на едната си страна… Червеите изчезнали някъде.

Обяснение на загадъчната смърт на своите другари, за които героят разказа, получихме от водача ни, както и от всички други експерти от Монголия, и то се състоеше в това, че в безжизнените пустини обитава животно, наричано «олгой-хорхой». То нито веднъж не е попадало в човешки ръце, отчасти защото те живеят в безводни пясъци, отчасти поради страха, който изпитват към тях монголите. Този страх е напълно обясним: животното убива от разстояние. Каква е тази тайнствена сила, която обладава олгой-хорхой, никой не знае. Може би, това е огромен по мощност електрически разряд или отрова, разпръсквана от животните.

Разказите за тайнствени същества, живеещи в безводните пустини на Централна Азия, съществуват отдавна. За тях, по-специално, споменава известният руски изследовател и пътешественик Н.М. Пржевалски. През 50-те години на XX век американецът А. Нисбет се отправил да търси олгой-хорхой във Вътрешна Монголия. Дълго време властите на МНР не са му давали разрешение за посещение, предполагайки, че освен зоологическите, американецът може да има и други интереси. През 1954 година, получавайки разрешение, експедицията на два Land Rover-а излязла от селото Сайншанд и изчезнала. В продължение на няколко месеца по молба на правителството на САЩ властите на МНР организирали нейното издирване. Автомобилите били забелязани в трудно достъпен район на пустинята в пълна изправност, недалече от тях лежали телата на пет от участниците в експедицията и малко по-далече — на шестия. Телата на американците дълго пролежали на слънце, поради което било невъзможно да се определи причината за смъртта.

Някои учени, анализирайки съобщенията за олгой-хорхой, са склонни да приемат хипотезата, че то убива посредством силно действаща отрова, например циановодородна киселина. В природата са известни същества, по-специално, стоножка-кивсяк, която убива своите жертви на разстояние със струя циановодородна киселина. Освен това има и по-екзотическа хипотеза: олгой-хорхой убива с помощта на неголеми кълбовидни мълнии, които се формират по времето на мощен електрически разряд.

През лятото на 1988 година вестник «Семилукски живот» и «Ляв бряг» съобщили за странни събития, случили се в гр. Луганск. На 16 май при изкопни работи в района на градския завод „Октомврийска революция” пострадал един из работниците. Той бил откаран в болница без съзнание, със змиевидни изгаряния върху лявата ръка. Свестявайки се, пострадалият обяснил, че почувствал удар от ток, въпреки че електрически кабели в близост нямало. Два месеца по-късно загива шестгодишният Дима Г. Причината за смъртта е — поражение от електрически ток от неизвестен източник. Още няколко аналогични случаи били зафиксирани в 1989 и 1990 година. Всички случаи са били свързани с изкопни работи със свежа земя, доставена от друго място. Един от пострадалите разказал, че преди да изгуби съзнание, той чул странен звук, подобен на ридание на дете.

Най-накрая, през зимата, близо до отоплителното трасе, при изкопаването на ями на територията на частни имоти в Артьомовски район, Луганска обл., било уловено странно същество, издаващо при нападение подобен звук. За щастие, човекът, изкопал ямата, бил в дебели ръкавици и не пострадал. Той хванал съществото, поставил го в полиетиленов чувал и го отнесъл да го покаже на съседа, работещ в биологична лаборатория. Така неизвестното на науката животно се оказало в метален бокс в лабораторията, зад дебело бронирано стъкло. Приличало на дебел, люляков на цвят червей, с дължина около 50 см. Ръководителят на лабораторията, кандидатът на биологичните науки В. М. Куликов потвърдил, че това по-скоро е неизвестен досега мутант. Но определено, сходството му с тайнствения олгой-хорхой е несъмнено.

А ето още една история, при която засега също няма край. Всичко започнало с това, че в село Подосинки, намиращо се недалече от Чернобилската АЕЦ, взели са се случват много странни неща. Хората намирали раздрани на парченца ботуши, оставени през нощта на верандата; бельото, поставено да се суши на улицата, се оказвало изрязано на тесни лентички; често сутринта стопанките забелязвали по телата на домашните животни кървящи рани. Освен това, по много огради се появили загадъчни следи. По-точно казано, това даже не били следи, а неравни ленти, ивици, минаващи направо по лехите. Отначало никой не обърнал на това внимание. Но скоро следите станали чувствително повече, а една жена забелязала в имението си мъртва котка с разкъсна рана върху едната си страна. Никой не знаел за причините на тези странни явления. Единствената версия, идваща на ум у мнозина се състояла в това, че на територията на селото са се навъдили огромни змии…

С всеки ден разкъсаните вещи ставали все повече. Змии (както всички тогава мислели) влезли в кокошарника на едни стопани и удушили почти всички птици. Доколкото никой не знаел как да се бори със загадъчните същества, било прието решение да се дежури по нощите, за да се прогонят неканените гости. Договорили се с охранителя Виталий Сергеевич, дали му оръжие и мощен фенер, за да обикаля из селото и следи за реда.

В тази вечер Елена Федоровна С. както обикновено си легнала да спи около единадесет вечерта. Събудила се от страшен вик и изстрели на улицата. Скачайки от постелята, Елена тихо отишла при прозореца, но в тъмнината не успяла да различи нищо. Тогава тя отворила шкафа, за всеки случай взела един чук и дошла при вратата. Много я било страх, но след няколко минути тя все пак се решила да отвори вратата и да излезе на верандата. В тази секунда се раздал вик: «Спасявай, Ленка!» Крещял охранителят, видял как жената била излязла от дома си. Той се хвърлил отчаяно към Елена. Избутвайки я, Виталий Сергеевич се втурнал в къщата и паднал на пода. Жената затворила вратата и се хвърлила да му помага. Охранителят бил в невменяемо състояние. Той целият треперял, зъбите му тракали, а очите му изразявали див ужас. От дясната му ръка капела кръв. Той започнал да идва на себе си едва когато Елена Федоровна го напоила с водка и бинтовала раната на ръката му.

Отначало жената решила, че Виталий Сергеевич бълнува. Той, заеквайки, говорел за някакви бели червеи с червени очи, с дължина около метър и уплашено се оглеждал настрани, ръцете му треперели. «Никога през живота си не бил виждал такива твари. Моля те да ме извиниш, Елена, но днес ми се налага да нощувам при теб. Сега през нощта аз повече нямам работа на улицата», — заявил охранителят.

Елена поставила пострадалия в кухнята, а сутринта той й разказал такива неща, от които косите на главата й се изправили…

Започнало се с това, че охранителят чул някакво шумолене в храстите. Доближавайки се до тях, той повдигнал клонката с ръката си и насочил фенера към храстите. Там гъмжало от някакви бели твари. Те в този момент се обърнали настрани по отношение източника на светлина и се затаили. Пазачът почувствал, че от ужас не може да се помръдне. Такива гадости той не бил никога виждал. Това било истинска буца от преплетени помежду си огромни бели червеи, покрити със слуз. Очите на отвратителните същества светели в тъмнината с червена светлина. Реакцията им се оказала много по-бърза, отколкото човешката. Пазачът не успял да се опомни, когато един от червеите се свил като пружина, рязко скочил към него и се впил в ръката му. Виталий Сергеевич започнал да маха яростно с ръка, но в това време другите същества започнали да се обвиват около краката му. Пазачът ударил с приклада на оръжието си по гадината, която се била впила в ръката му, и стрелял в безформеното кълбо под краката си. После побягнал, опитвайки се да премахне от себе си прилепилият се гигантски червей. Скоро това му се удало, гадината отлетяла нанякъде в тревата заедно с откъснато парче месо от ръката на пазача. Какво е станало по-нататък, Елена Федоровна вече знаела.

Веднага след този случай охранителят се разболял. Ръката му загноила и се покрила със сини петна. Температурата незабавно скочила до четиридесет градуса. Той често бълнувал по време на сън. След това болната ръка силно отекла и започнали да се пукат вените. Но от раната изтичала не само кръв, а още някаква кафеникава течност. Загадъчните събития в Подосинки предизвикали интереса на учените. До този момент специалистите възприемали необикновената информация не другояче, а като бълнуване. Това не е удивително, при положение, че при тях вече не за пръв път са постъпвали съобщения от разни кътчета на планетата за появяващи се тук или там чудовища, които при проверка се оказвали измислица.

В дадения момент учените имали поне една версия за случилото се. Тя се състояла в това, че в Подосинки са мигрирали обикновени червеи, които в момента на взрива се намирали в района на Чернобилската АЕЦ. В резултат на въздействието на радиацията в организма им са предизвикани определени мутации. За много учени остава загадка, защо червеите са се появили именно сега. Може би, това е свързано с определени климатични изменения? Не е тайна, че светът е заплашен от глобално затопляне. На хората това все още не се отразява зле, но ето че другите организми усещат подобни изменения. Видимо, температурните изменения са ги заставили да се скрият под земята.

Учудващо е също това, че червеите се появяват само през нощта. Някои изследователи предполагат, че тези същества се боят от светлина. Други смятат, че те притежават определен разум и разбират, че могат лесно да бъдат забелязани при светлината на деня, а следователно и да бъдат унищожени. Чудовищата никога не се появяват сами. Нападат само в стадо, ако това може да се нарече така. Извън това, не бива да се забравя как именно те са нападнали селския пазач. Някои червеи се опитвали да се впият в ръката му, а други, в същото време са се обвивали около краката му. Това е много любопитен момент, който може да свидетелствува за наличието на разум при загадъчните същества, появили се в Подосинки.

«От развалените водоеми – по думите на отрока – също ще полазят много големи същества, тип червей, за които хората също нищо не знаят»

На територията на Свердловск, Челябинска област, Ханти-Мансийски автономен окръг са се съхранили предания за реликтови животни. Манси са ги наричали «ялпын уй», руснаците са ги наричали змии – «полоз», а марийците — «шем кишке». Това животно било внимателно, понякога агресивно по отношение на хората, притежавало черти, които могат да изглеждат за нас, представителите на съвременното общество, единствено като изява на болно въображение. Впрочем животното е съществувало. А може би, съществува и до ден днешен?

При изследователя на мансите В. Чернецов има описание на подобни змии, които е направил по разказите на ловците-манси през тридесетте години на XX век. Ловците наричат това животно «ялпин уй» - «свещен звяр», и според тях, прилича на гущер. Дължината му е до 7—8 саженей (до 16 метра), дебелината е като човешка ръка, с червено-кафеникав цвят със зигзагообразни рисунки. Живее във водата и близо до нея, спи не на земята, а само на дърво. След нощувката му върху дървото остават следи от люспи. Да се чуе този змей може през пролетта. Звуците, издавани от животното, приличат на на крясък на патица или на плисък на вода: «Кря, кря». Живее на Оби, по върховете на Сосви, в района на Руссуя и Нилтанг-пауля.

Подобни рептилии е имало по това време толкова много, че загиналите змии са били съхранявали от ловците в Нилтанг-пауле в бъчви. Още повече, че манси смятали, че ялпин уй не умира, а се превръща в камък амонит.

Според съобщенията на другите изследователи през осемдесетте години на миналия век, в езерото Тур-ват живее същество дълго 6 метра. В ясните, слънчеви дни то изплува на повърхността на езерото и тогава «блести като сребро». Тур-ват е свещено езеро за местните манси, а до езерото има молитвена планина Ялпин нер. През юни там вогулите обикновено провеждат своите езически богослужения. Измолвали свещеното животно да пази земите им.

В 1886 година търговецът Иван Шешин от село Никито-Ивделско (сега град Ивдел) в своите записки «За номадското племе вогул на север от Верхотурския район» е написал: «По реките при тях (на мансите — С.С.) има такива свещени места, през които те никога не плуват с лодки, дори не измерват дълбочината на дъното, а обхождат тези места откъм брега, придърпвайки лодките със себе си». Не затова ли, опасявайки се от грозното ялпин уя, мансите не са измервали колко е дълбоко дъното, а плаването в местата на неговото обитаване е заплашвало с човешка гибел?

---

Дата добавления: 2015-10-16