Катастрофи в Русия

Славочка каза, че ядрената война – е нищо, в сравнение с приближаващите катастрофи. Много учени сега са обезпокоени от бързото стопяване на ледниците, заради което нашата планета я грози наводнение. Но Славочка каза, че ледовете ще се топят, но планетата не я грози наводнение. Обратно, водата ще се скрие от повърхността на Земята през пукнатините в земната кора, които в много от случаите ще възникнат вследствие на огромните земни пропадания и земетресения. Слава каза, че над нашата планета е надвиснала опасност не от наводнение, а от суша и пожар. На Земята и в атмосферата са се натрупали толкова горивни и взривоопасни отпадъци от човешката дейност, че всичко в даден момент може да се взриви, а защитната обвивка около Земята е много-много тънка. Славочка каза, че заради човека – в кой да е момент всичко това може да се взриви и никаква ядрена война няма да може да се сравни с този взрив. «Но Бог – по думите на отрока – няма да допусне това да се случи».

Славочка каза, че в космоса не трябва да се лети, защото когато ракетата излита в космоса, тя по някакъв начин разкъсва атмосферата и образува дупка, през която към Земята идва студ и още прониква някакво взаимодействие, много вредно за всичко живо. А след това, когато ракетата се връща на земята от космоса, тя носи върху себе си невидими кристали, които се задържат в един от слоевете на атмосферата, при това – те имат способността да се делят, образувайки невидима за човешкото око кристална решетка. При определени условия, създадени от човека, цялата тази кристална маса ще падне върху Земята и всичко, което се случи под нея – градове, заводи, домове – всичко ще бъде смачкано. Ако под тази кристална решетка попадне човек, то ще се получи на вид – като купчина лед, смесена с кръв. Такъв «лед» не се топи. Той и в космоса не се топи, и на Земята не се топи, той така и ще остане, и всичко това ще изглежда като ледено поле. Славочка каза, че в най-голямо количество тази кристална решетка се е натрупала над Сибир, именно в тези места, където роднините ми живеят, и разбира се, за мен това е много тъжно.

Но освен падането на кристалната решетка, Сибир е застрашен от още една катастрофа. Славочка каза, че в Сибир някои места ще бъдат силно заледени. По думите на отрока – заледяването там ще бъде много силно и внезапно. Имаше време, когато даже се боях да говоря за това – толкова невероятно беше то, но в някои места в Сибир ще бъде студ до минус 200 градуса (това е космически студ!). В тези места в Сибир, където от космоса падат тези блокове от кристален лед, и където ще има такъв студ – там вече нищо няма да оживее.

Славочка каза, чe «хората прекалено свободно използват Земята и не знаят, че нашата планета е много крехка». Той каза, че Земята е толкова крехко съоръжение, че ти става страшно заради това, което хората вършат с нея. В резултат на безконтролния добив от земята на нефт и газ, хората сами създават в земята огромни кухини. Слава каза, че заради това, че Земята отдолу ще се нагрява, при затоплянето на климата тези кухини отвътре много бързо ще започнат да се ронят, осипват и продънват. А останалият отгоре слой земя постепенно ще става все по-тънък и по-тънък... и в крайна сметка той внезапно ще се рухне и ще се провали на огромна дълбочина. Дълбочината на тези пропадания ще бъде толкова огромна, че хората, оказали се на тази дълбочина, ще видят даже основите на Земята и белите сталактитови стълбове, на които стои тя. Дъното на тези пропадания ще бъде сухо, но дълбочината им ще се окаже толкова голяма, че ще бъде невъзможно оттам да се измъкне някой, а оцелелите хора на това място ще бъдат обречени. Славочка каза, че когато оцелелите в тези земни пропадания хора повдигнат глава, за да погледнат – на каква дълбочина са паднали, то вместо небе, те ще видят на върха отвор, като от дъното на кладенец, приличащ на малко-малко облаче. А отгоре ще продължават да падат огромни късове земя и камъни. Славочка ми разказваше такава тъжна история: «ето движат се – казва – по дъното на такова земно пропадане двама уцелели човека. Те са от един и същ град. Те вървят и разговарят. Единият от тях пристъпва напред, обикаляйки камъните, а другият върви след него. Този човек, който се движи пръв чува, че вторият не отговаря на въпросите му. Тогава той се обръща и вижда, че този човек вече е мъртъв – убил го е падащ отгоре камък. И той е останал сам в този каменен капан. Виждайки, че към него пада отгоре огромен камък, той от отчаяние даже не се опитва да се предпази. Обратно, той подтичва и… поставя главата си». Ето в какво бедствено положение ще се окажат хората, попаднали в тези пропадания.

Славочка каза, че «там, където са добивали нефт – навсякъде ще има пропадания». Особено много пропадания ще има в Башкирия – там има четири един до друг намиращи се градове, под които от добива на нефт се е образувала огромна кухина. Славочка ми показа за нагледност пръстите си – той отначало протегна своята длан по цялата й дължина и каза: «Мамичко, ето такава е там дълбочината», а след това отгоре си постави своето тъничко пръстче с думите: «А на върха остава ето такъв тъничък слой от земя». Славочка каза, че този тънък слой земя на повърхността – през цялото време се разрушава надолу и става все по-тънък. И ще настъпи такъв момент, когато цялата тази земя на повърхността, заедно с тези четири града – ще рухне долу. Славочка каза, че «тези четири града ще се провалят на огромна дълбочина, и оттам няма да има никакъв изход». Ето такива страшни земни пропадания ще станат в Башкирия.

Учителката по математика на Славочка – Мадина Хакимова (в кръщ. Анастасия) разказва, че Славочка веднъж й казал: «Лельо Мадина, хайде да ви разкажа за вашия роден град»… и разказал за това, какво го очаква в бъдеще. Това е град Ишим-Бай, в Башкирия. Там вече почти половин век добиват нефт изпод земята и поради това под града са се образували огромни кухини. Славочка казал: «Лельо Мадина, там където вие живеете – там под земята има огромни кухини. И когато започне горещината – те ще започнат отгоре да се ронят. А след това Ишим-Бай ще се срине и никой няма да се спаси». И околностите на Ишим-Бай – по думите на отрока – също ще се провалят поради огромните кухини, които хората не са запълнили, изкарвайки нефта. Ето такава катастрофа ще се случи в този район на Башкирия по причина на човешката дейност. Мадина има там останали роднини, там е протекло детството й, и разбира се, на нея й е тежко да знае за тази страшна участ, която очаква нейния роден град.

Славочка каза, че ще се срине центърът на Тюмен и това ще се случи също заради добива на нефт. Пропадания ще има почти нaвсякъде, където добиват нефт. Аз тогава попитах Слава за Челябинск: «Славочка, а Челябинск нещо грози ли го?» Той ми каза: «Всички тежки здания, всички заводи, фабрики, които са построили хората – всичко това ще започне да пропада». Слава ми разказа за един от Челябинските заводи такава история. Той каза, че ще «настъпи такъв момент, когато в Челябинск няма да има светлина, гориво, и всички гигантски заводи ще замрат и ще стоят пусти – там ще останат само пазачите. Веднъж през нощта пазачът на един от заводите ще почувства, че нещо става. Той ще изскочи от своята кабинка и ще види, че земята под краката му оживява. Този пазач ще се хвърли с всичките си сили да бяга от завода – а заводът целият ще пропадне. Никой няма да загине, защото ще бъде нощ и хората няма да бъдат в завода, освен този пазач, който ще успее да избяга». Славочка каза, че «в Челябинск всички тези опустели заводи ще потънат, защото земята ще се напука, и няма да издържи повече всичко онова, което са построили хората». Още Слава каза, че тази картина няма да бъде само в Челябинск и Башкирия – тези пропадания ще бъдат навсякъде, по цялата планета.

Но пропаданията не са края на всички беди. Славочка каза, че «цялата земя е застрашена от раздвижване на пластовете, и огромни пластове земя ще започнат да се придвижват един под друг и ще се насочват в различни посоки». У нас тук има паметник на героите от Великата Отечествена война – братята Каширини. Славочка каза, че когато земните пластове започнат да се движат в различни посоки, то този паметник в буквалния смисъл ще «заплува» край прозореца на съседния дом: «хората – казва – ще гледат през прозореца, а паметникът се движи край техния прозорец». Слава каза, че така ще се движи и разкъсва цялата земя. По цялата планета – Славочка каза – ще бъде едно и също. Например, след взрива на Черно море Одеса все пак някак ще оцелее, но после – Славочка каза – «град Одеса ще се разпадне: ще се разкъса на огромни пластове земя, които ще започнат да се движат». Аз го попитах за Одеса, защото там живеят наши роднини. Така че Славочка каза, че «град Одеса ще се разкъса». Такова придвижване на земни пластове ще има навсякъде. По думите на Славочка – «ще се размърда цялата планета». По цялата планета ще има едно и също – всичко ще започне да се движи.

Слава беше много общително момче, и ми разказа за свой разговор с един офицер. Този офицер си строил гараж, а Славочка му казал че «така не трябва да се строи и трябва да го направи по друг начин». Офицерът тогава погледнал учудено към Слава и попитал: «А ти откъде знаеш?» Слава му разказал, че в бъдеще – цялата земя ще започне да се движи и неговият гараж също ще тръгне. Но ако останалите гаражи все пак оцелеят, то неговият гараж ще се разруши. Затова, Славочка го посъветва да преустрои гаража си по друг начин. Но офицерът не повярва на Славочка и каза: «Няма да се движи гаражът ми» и го направил така, както бил замислил. Славочка ми каза: «Мамичко, той не ми повярва! Но няма нищо, той ще помни нашия разговор. Когато започне придвижването на земята, той ще си помисли: все пак това се случи!»

Славочка каза, че на Урал ще стане много силно земетресение. Близко до нас има много красив град – Златоуст. Този град е обкръжен от планини и затова, той се намира като в чашка. Малко по-нависоко, между планините е разположено голямо езеро. И Славочка каза, че по време на силно земетресение това езеро, като чаша с вода ще се преобърне и ще залее целия град. Слава каза, че град Златоуст ще бъде залят с вода и покрит с камъни. Това ще стане така бързо, че – по думите на Славочка – «даже кученце няма да може да избяга». Затова, – влакът след това ще пристига само до това място, където е бил този град, а по-нататък железопътна линия няма да има. Славочка каза, че железопътна линия там никога повече няма да има и нищо няма да се възстанови. А Москва, – по думите на отрока – узнавайки за тази катастрофа на Урал – «няма и да помисли да помогне!» Целият град ще загине – а Москва няма да помисли да окаже каквато и да е помощ. Още Славочка каза, че на Урал ще пропадне река (той не каза «рекичка», каза – «река») и поради това цял град ще остане без вода.

Когато при нас гостуваше монахиня Елизавета от Верхотурския манастир, за която аз вече говорих, то освен другото, си спомни за Славочкиното предсказание за Верхотурския манастир. Славочка й бил казал, че по време на най-силно земетресение на Урал Верхотурие и Верхотурски-ят манастир няма да пострадат, но около манастира ще има такива дълбоки земни пропадания, че манастирът ще стане недостъпен. Да се добереш до Вехотурие по земя ще бъде невъзможно – толкова дълбоки ще бъдат пропаданията в тази част на Урал.

А тук, в Чебаркул, – по думите на отрока – особени разрушения от това земетресения няма да има. Славочка ми каза: «При тебе, мамичко, ще се разсипе в шкафа всичката стъклена посуда и ще се разруши намиращата се в съседство детска градина, която преди това много дълго ще ремонтират». Действително – тази градина ремонтираха повече от шест години, преди да я открият и сега постоянно я ремонтират. Видимо грунтът под нея не издържа и тя постоянно е в ремонт: или нещо ще пропадне, или някакви пукнатини ще замазват. Но Славочка каза, че в момента на разрушението там няма да има деца и никой няма да загине. Град Миасс – по думите на Славочка – също няма да пострада особено от земетресение: там само стъкла ще се изпочупят в някои домове и ще се разруши една къща до старата гара. Аз не съм била там и не съм виждала тази къща, но Славочка каза, че тази стара сграда (дву- или триетажна) е «лоша, там има много силен полтъргайст». И затова, –Славочка каза – че този «лош» дом ще се разруши. Село Непряхино ще остане – с него нищо лошо няма да се случи и цялата околност зад него няма да пострада. В село Мисяш ще падне някакъв разтоварващо-товарен кран, но – по думите на Славочка – той никого няма да засегне. Само град Златоуст ще усети тази ужасна катастрофа. Славочка разказваше каква страшна участ в крайна сметка ще постигне Москва за нейния безучастен живот. Той каза: «Мамичко, ще настъпи такова време, когато хората ще живеят много лошо, няма да има работа, и в някои места заради това даже децата ще умират от глад. Москва въобще няма да помага на никого, тя ще живее много безучастно и весело: хората ще се веселят, ще правят фестивали … И за този празен живот – тя ще започне да се проваля, но ще потъва не изведнъж, а постепенно. Славочка ми показа с пръстите на дланта си, как Москва ще потъва: «Отначало – казва – тя ще стои. После тя ще започне да се движи по наклонена линия и … ще пропадне надолу». Москва ще потъне отначало на такава дълбочина, че още ще се вижда горната част на Кремъл със звездата. «А после, – Славочка каза, – когато Господ Иисус Христос само стъпи на Червения площад, тогава остатъците от Кремъл…. окончателно ще се сринат».

Когато разговаряхме със Славочка за Санкт-Петербург, то той каза, че ще го залеят грунтови води. А разговорът започна с това, че аз го попитах: «Славочка, а защо погребват хората така дълбоко?» Работата е там, че на мен много пъти ми се налагаше да слушам за това, че в древността по погрешка понякога са погребвали живи хора, заспали летаргичен сън, или изпаднали в дълбока несвяст. У мен винаги оставаше в душата чувство на ужас от това, че жив човек са поставяли в ковчег, заковавали са го с пирони и закопавали на два метра под земята. И затова, аз и попитах Славочка: «Славочка, а защо погребват хората така дълбоко? Нали в Израел е имало обичай да погребват хората в пещери – оттам е било възможно някак си да се почука и измъкне някой?» Славочка се усмихна и каза: «Мамичко, не навсякъде погребват дълбоко». Аз тогава го попитах: «Как така, не навсякъде? Ти сам казваше, че трупната отрова е много вредна и трябва да се закопава надълбоко?» А той каза: «Мамичко, а ето, там в Санкт-Петербург погребват недълбо-ко». Аз попитах: «А защо така погребват в Санкт-Петербург». Славочка тогава ми каза: «Мамичко, там се повдигат грунтовите води. Отначало там ще погребват дълбоко мъртъвците. Kогато започне да се повдига грунтовата вода, то те ще започнат да погребват все по-нагоре и по-нагоре … А после ще им разрешат да слагат гроб върху гроб, и все едно - водата ще продължи да се покачва. В края на краищата – те ще стигнат дотам, че ще докарат например на гробището ковчег, ще го пуснат направо в калта и от същата кал отгоре бързичко ще нахвърлят върху него, и бързо ще напуснат гробището». По този начин ще започне потопяването на Санкт-Петербург. Слава не каза, че ще го залее наводнение, а че ще бъде наводнен от повдигащите се грунтови води.

Славочка каза, че масонското правителство, което управлява Русия – след пропадането на Москва ще се премести в чужбина, в град Бон (аз точно не помня, но прозвуча именно тази дума – Бон). Аз се удивих и го попитах: «То в Германия ли ще иде?» А той каза: «Да, мамичко. И оттам то ще управлява народа. И ще праща бригади за бързо реагиране от Бон…»

Славочка каза, че в центъра на Русия няма да има големи земни пропадания, освен този в Москва. Но той каза, че в центъра на Русия ще дойде друга беда – там ще започне да изчезва водата. От това засушаване ще започне да загива природата, ще изсъхнат горите и ще се върнат всички болести. Хората ще оживеят, но животът ще бъде много тежък. И затова, Славочка каза, че жителите на централните области трябва да се запасяват с вода и особено необходимо е запасяването със «светена» вода. Светената вода стои 40 години и повече. Ако я съхраняваме благого-вейно и правилно – нищо няма да й стане. Светена вода е добре да се закопава в здрави контейнери дълбоко в земята, за да не я намери никой. По думите на отрока – за последните християни тази запасна светена вода ще бъде достатъчна, за да дочакат Господа.

Още Славочка ми разказа за това, че когато започнат да съхнат горите, то ще се намери един предприемчив човек, който даже в такова тежко време ще мисли не за себе си, а за другите. Славочка каза, че този човек ще е руснак и ще живее в самия център на Русия (едва ли не в Москва, аз вече не помня точно). По думите на отрока, ще настъпи такова време, когато в централна Русия ще започне да изчезва водата и да изсъхват горите, твърде много брези ще изсъхнат, а този човек ще направи дестилат от бреза (не катран, а нещо друго), който хората ще употребяват като лекарство. По това тежко време хората ще имат много силно главоболие, а това лекарство масово ще помага на хората. Както аз разбрах отрока, този дестилат ще помага не само при главоболие, той въобще ще помага на човека – за всичко. Ето какво лекарство ще изобрети предприемчивият руснак. По думите на отрока, за изобретението си той би могъл да стане много богат, но на него няма да му е нужно богатството – той ще мисли само за това, как да помогне на хората. Ето какъв хубав и безкористен човек ще бъде. Славочка даже сам се удиви на това, той се усмихна и каза: «Трябва да се помага разбира се, браво!»

Слава каза, че в Чебаркул ще се съхрани вода само на едно място, а след това тя ще изчезне. Тези думи той каза за нашия край, който днес хората наричат «езерен край» – тук навсякъде градът е заобиколен от вода. Още Славочка каза, че на Урал повече отколкото на всяко друго място ще оживее народът, защото тук, все пак, ще се запази вода. Водата в това време ще измени своя състав, ще стане воняща, вкисната, вискозна и на цвят ще изглежда като кръв на умрял човек. Слънцето ще грее толкова силно, че хората ще преваряват тази зловонна вода направо на Слънцето: ще я поставят на камъните, и тя ще кипи, а после, хората ще гълтат тази гореща, воняща, вискозна вода.

Веднъж ние беседвахме със Славочка и разговорът вървеше за Прибалтика. Аз го попитах: «Славочка, а какво ще стане с Прибалтика?» В това време в Прибалтика така яростно настъпваха срещу Русия, толкова много национална гордост имаше у тях, толкова недоброжелатели имаше, че в мен даже се появи някаква неприязън към тях. И затова, аз попитах Слава за Прибалтика. А той ми каза: «Мамичко, в Прибалтика също ще имат своите проблеми. Там посред бял ден в морето ще се надигне огромна вълна. Ще бъде ясен слънчев ден, и нищо няма да предвещава настъпващата катастрофа. Никакво земетресение няма да има, въобще нищо особено няма да съпътства случващото се – приборите и дозиметрите ще показват, че всичко е в норма. Сред тази тишина и покой – в морето внезапно ще се надигне «огромна, мощна» вълна и ще покрие цялото крайбрежие на Прибалтика». Славочка каза: «Мамичко, там само един пясък ще остане, даже отломки няма да има». Ето така тази вълна ще помете крайбрежието на Прибалтика. Същото ще се случи и на Владивосток. Там също без всякакво предупреждение ще се надигне огромна вълна и ще удари крайбрежието с такава сила, че от Владивосток ще остане само една улична лампа. Това така удиви Славочка, че той каза: «Как може така? Всичко е смито, а уличната лампа, която още при съветската власт са поставили – ще остане?» Славочка каза, че тези огромни вълни ще се надигнат внезапно, без всякакъв видим повод: ще се надигне вълната – ще разруши крайбрежието – всичко ще смие – и ще си си отиде… Още Славочка каза, че по цялата Земя ще се надигнат такива огромни вълни, а Прибалтика и Далечния Изток – ще са само пример за това, което ще се случи по цялата Земя.

Славочка каза, че голяма катастрофа ще има в Черно море. Разговорът за Черно море между мен и Славочка стана ето по какъв повод. Веднъж ние с него беседвахме и разговорът ни тръгна за Библията. Точно по това време аз четях книгата на Откровението на св. Апостол Йоан Богослов и там ме заинтересува един ред с пророчеството за това, че море вече няма да има: «И видях аз ново небе и нова земя, защото предишното море и предишната земя преминаха, и море нямаше вече» (Откр., гл.21, ст.1). Аз, помня, прочетох този ред и попитах Славочка: «А какво е това море? Що за море е, «което няма да го има»? Славочка каза, че това е Черно море и потвърди, че «след това морето няма да го има, а и в Новия век Черно море също няма да го има - никога». След това Слава започна да ми разказва за това, как ще загине Черно море и каква страшна катастрофа ще се случи на него. Той обясни, че по дъното на Черно море отдавна пълзят микроорганизми от типа на червеите. Тези червеи на дъното са големи и затова водата е черна от тях, мрачна. А малко по-нагоре също има от тези червеи, но са с по-малки размери. Славочка каза, че тези микроорганизми отделят газ - сероводород. Сероводородът в Черно море се е натрупал вече толкова много - както вода в купа, а най-горе се покрива с тънък слой вода (отдолу сероводород). Славочка също каза, че "Черно море е - това е голяма купа със сероводород и малко количество вода отгоре". Слава, каза че в скоро време този сероводород ще се взриви. Много силен и мощен взрив ще се случи на Черно море. Той ще бъде толкова силен, че огънят ще стигне до високите атмосферни слоеве. А тъй като във високите атмосферни слоеве са се натрупали много запалими отпадъци от човешката дейност, то от този взрив ще се възпламени небето - и всичко, ще гори. Хората ще казват, че гори водата, земята и небето - такова ще бъде впечатлението. Това ще бъде само първият взрив. Ще последват още няколко взрива, вече не толкова силни. Морето ще гори, ще се взривяват и горят кораби и морски съдове. Славочка, каза, че една от крайбрежните страни (като че ли - Турция), частично ще се изпепели. Но Черно море няма да се изгуби веднага, а постепенно, ще гори, докато не изчезне напълно цялото. Слава каза, че: "Черно море, повече никога на нашата планета, няма да го има." Понеже в Одеса живее братовчедката на Славочка, аз го попитах, какво ще се случи там. Славочка, каза: "Мамо, когато стане този взрив, чичо Юри ще бъде на работа (той е моряк и ще бъде на пристанището), вкъщи Оля ще бъде сама. Когато от морето тръгне пожарът към града, то тя от ужас ще се скрие под някаква тръба в градината. От пристанището ще дотича чичо Юри и с голямо усилие ще я извади оттам." Славочка се учудваше: "Мамо, как е могла да се скрие под такава малка тръба, как тя там ще се събере? Там никакво пространство даже няма - това е невероятно!" С голямо усилие ще я измъкне баща й изпод тази тръба, цялата мокра и мръсна, трепереща от страх. Слава каза, че тя сама не би могла да излезе оттам, и въпреки че е болна (има астма) - тя ще оцелее. Слава каза: "Тя не би оцеляла. Но аз ще ѝ помогна." Славочка каза, че и на братовчед си също ще помогне. А пожарът в Одеса ще започне от морето, но градът ще го спаси тръбопроводът с прясна вода, която идва от Днестър. Славочка каза, че от този тръбопровод на паузи ще излиза вода и мнозина ще бъдат спасени. Но въпреки това, Одеса все пак ще пострада от този взрив. Чичо Юри и Олга ще останат живи именно защото Славочка ще им помогне. Когато и в Москва се случи пропадане - Славочка също ще помогне на много хора, особено на децата. И нашия роднина – художни-кът, който нарисува Слава - него също ще спаси. (В Москва живее наш роднина – Славочкиния братовчед Александър. Когато ние със Славочка му бяхме на гости, той за някакви 10 минути направи рисунка с молив – портрет на Славочка, на който му се отдаде дълбоко да изрази Славочкините очи). Слава каза, че когато в Москва ще стане пропадането, той ще измъкне братовчеда си от пропадането. Още отрокът каза, че при пропадането на Москва, «ангелите ще спасяват хората и много ще бъдат спасени».

Още Славочка ми разказа за катастрофата, която ще се случи на Кавказ. Той каза, че отначало на Кавказ ще има безкрайна война и много хора ще загинат, нашите момчета ще пролеят твърде много кръв. А след това – Славочка каза – «целият Кавказ ще бъде залят от кал». Той каза, че «склоновете на Кавказките планини – почти всички ще се окажат под потока на тази кал». При това, тази кал под слънцето така ще изсъхне и ще се зациментира, че там едва ще останат неголеми островчета, на които ще се съхрани живот – предимно в планините. А всичко останало ще бъде под дебел слой изсъхнала кал. Ето каква катастрофа очаква Кавказ.

ДОПЪЛНЕНИЯ И КОМЕНТАРИ КЪМ ГЛАВАТА: «КАТАСТРОФИТЕ В РУСИЯ»

«поради това цял град ще остане без вода»

16.02.2005 Град Карпинск (Свердловска обл.) е на границата на извънредна ситуация: тук отново търсят реката, при положение че вече трети път от началото на годината Туря се скрива под земята. Ако в близките дни не върнат реката, то в града ще възникне проблем с водоснабдяването и отоплението.

Дата добавления: 2015-10-16