Хората не знаят тайните на вселената

Славочка каза, че хората не познават своята Земя, на която живеят. Той каза, че «Земята е голяма планета, но ние живеем само в малка част от тази планета – която ни е дал Господ. Всичко останало – отрокът каза – е скрито от човешките очи». Аз го попитах: «Славочка, но все пак нали космонавтите летят в кръг». А той каза: «Защо, мамичко, – може и по окръжност». Затова Славочка каза, че «хората познават само малка част от Земята, а всичко останало е скрито от нас». Както в приказката се говори, че «ще ида на края на света» – примерно, така е и в реалността. Аз помня, как Славочка рисуваше и подробно разказваше за устройството на нашата планета, когато разговаряше с учените, които идваха при него.

Веднъж при Славочка дойдоха двама учени от Москва. Те ни показаха свои документи и казаха, че те, на времето си, са завършили института за Водно стопанство в Москва, и много им се искаше да побеседват със Славочка. Отначало те почнаха да разговарят с него просто от любопитство – снизходително, като с малко дете. После, гледам ги – те вече бяха учудени! Бяха станали някак съсредоточени и замислени. Те съвсем не очакваха, че дете ще започне да им говори такива неща. Помня, че моят мъж им приготви кафе – те от уважение бързо-бързо изпиха това кафе, и продължиха своя разговор със Славочка. Когато Славочка им обясни, че в Земята има огромни кухини, те го попитаха с учудване: «А ти откъде знаеш? Ето, ние сме учени – и едва започваме да се досещаме за тях!» После те попитаха Славочка за нещо друго – той им отговори, и тогава те така важно започнаха да говорят: «Слава, ето сега, това, което ни разказваш – ние трудно разбираме. Ако имаше начин да ни изразиш всичко това чрез математична формула, би ли го направил? Ти в състояние ли си да изобразиш всичко това във вид на формула?» Аз ги погледнах опулено и си помислих: Какви математични формули? Детето няма още и десет години. Славочка ги погледна и им каза: «Добре, аз мога да ви изразя това чрез формула, но вие няма да разберете». Те погледнаха снизходително към него, а аз се учудих. Подадох му листче хартия, подадох химикалка и казвам: «Славочка, как така няма да разберат – те са учени, а ти си мъничък». Но той не обърна внимание на моите думи и започна да им диктува. Аз само видях, как те едва успяваха да записват някакви много дълги математични формули, които им диктуваше Славочка. Слава им издиктува такива огромни формули! А той по това време беше навярно на осем години. Колкото повече им диктуваше – толкова повече недоумение и объркване виждах на лицата на тези учени. Аз така учудено погледнах към тях, а един от тях също погледна към мен и каза: «Валентина Афанасиевна, успокойте се. Тази формула говори за това, че под нас съществуват огромни кухини. Ние започнахме само да се досещаме за това, което ни показа Слава. Ние имаме сега цяла група от учени, която работи над тези въпроси, и до този момент ние разполагаме само с догадки. Слава ни даде потвърждение на нашите предположения. «Ние – казва, – след пристигането си в Москва, всички от групата ще се опитаме да помислим върху значението на тези формули». Но когато той след време отново дойде при Славочка, каза, че те почти нищо и не са успели да разберат от тези формули. Но все едно, Славочка все пак им разказа твърде много! Аз даже се изплаших за този учен, който получи тази информация и го попитах: «А вие кръстен ли сте?» Той ми отговори: «Не». А аз: «Как така, не?» – «Та аз съм татарин». Казвам му: «Е, и какво?» А той ми казва: «Не съм кръстен, аз не вярвам в Бога, общо казано съм невярващ». Аз му отговарям: «Как така невярващ? А детето какво ви говореше?» А той ми отговори: «Е, общо казано, аз засега не съм дошъл до вярата». А аз: «Дошли или не до вярата – как сега вие с такава информация ще отидете пешком до хотела?» Аз попитах това, защото те дойдоха при нас рано, а си тръгнаха много късно, минаваше вече дванадесет часа през нощта. Аз му казвам – «Как сега вие ще тръгнете обратно пешком, носейки в себе си такава информация? Ако нещо се случи с вас необичайно по обратния път – вие, както можете, викайте – «Господи, спаси ме!» И той тръгна през нощта пешком към хотела, защото неговият приятел си тръгна по-рано. Така ние се разделихме. После те си заминаха. Мина известно време – и те отново се връщат – вече покръстени! И един от тях ни разказа за себе си такава удивителна история: «Помните ли, – казва той – аз от вас тогава излязох и тръгнах през нощта пешком към Чебаркулския хотел (хотелът при нас е до шосето, не беше далече). Да се върви дотам не беше никак далече – може би около километър - два и половина, или три. А аз се занимавам със спорт и за мен това не е дълго разстояние. И аз си помислих, че за 20 минути ще стигна до него. И тръгнах с бързи крачки. Вървя, вървя… – и по едно време имам чувството, че вече вървя толкова много – а около мен - един и същ пейзаж: гора, гора и само гора… Не мога да стигна до хотела. Тогава закрачих още по-бързо – и все едно и също! Тогава разбрах, че ми се случва нещо страшно и ужасно. Аз си спомних за вас и завиках: «Господи, спаси ме!» В този момент като че ли падна пелена от очите ми – като че ли прогледнах и се оказа, че аз по някакъв начин съм задминал хотела, после съм прекосил целия Чебаркул, излязъл съм на гробището, и от него вече направо съм излязъл на централния път към Челябинск! Пред мен на пътя – казва – стои огромно оранжево светещо кълбо, а вътре в него имаше някакви «същества»: те бяха или двама, или трима – те стояха странично към мен и някак си ме гледаха злобно. Точно тогава, аз вече не си спомням, с каква скорост побягнах от пътя до хотела! Имах усещането, че бях дотичал за 5 минути! След този случай аз се покръстих». Помня, че този учен още ми разказа, че по думите на Славочка – в някои места на Земята кухините под нас са толкова огромни и дълбоки, че просто километри се простират надолу под нас…

Слава каза, че Земята не е кръгла, че тя не се върти, че не е нужно да се придават никакви ускорения на Земята и не бива да се взривява на земята и под нея нищо, защото това е много опасно. Мнозина от тези думи на отрока изпадат в недоумение и започват повторно да ме питат: как така «Земята не се върти»? Какво значи «да се дава на Земята ускорение»? Как да се разбира това? За да може поне някак това да се обясни, ще разкажа във връзка с какво отрокът ми е говорил за това. Славочка каза, че в бъдеще към Земята ще се приближи огромен метеорит (той така и каза: «огромен метеорит»). Когато този метеорит вече бъде във видимото поле, то хората ще се ужасят от това, колко е огромен той. Слава каза, че «хората дори не са могли да си представят, че той ще се окаже такъв огромен». Учените, според думите на отрока, ще решат да съберат целия ядрен потенциал на Земята и да взривят Луната, за да може този метеорит само косвено да повлияе на Земята и да мине встрани. А на Земята, мислейки, че тя се върти, те ще решат да придадат ускорение. Славочка каза, че «да се придава ускорение на Земята в никой случай не бива, защото нашата Земя въобще не се върти (Бел.ред. Думите на Славочка стават пределно ясни, имайки предвид действителното, още непознато на учените кухо устройство на планетата ни и наричайки „Земя” – сушата, която се крепи върху сталактитови стълбове, а те – върху вода). Земята не се върти и никакви ускорения не трябва да й се придават. Ако хората взривят Луната, а на Земята се опитат да придадат ускорение – Земята просто ще се провали и ще се получи така, че хората ще седят в мрак». Но, по милостта Божия, от това безумно човешко хрумване нищо няма да излезе (дали хората няма да успеят, или няма да могат да приведат чудовищните си планове в действие – точно вече не помня). А за метеорита Славочка каза, че «Бог няма допусне той да падне, и метеоритът няма да падне на Земята». Аз, за съжаление, не помня, по какъв начин ще отдаде да се избегне този сблъсък, помня само, че Славочка каза, че «Бог няма да допусне тази катастрофа». Както аз разбрах отрока, Земята е застрашена от много по-голяма катастрофа: взривяване на цялата земна обвивка, т.е. атмосферата, която хората вече по непоправим начин са отровили с химични отпадъци и изтънили със своята варварска дейност. Славочка каза, че всичко това всеки момент може да се взриви и да унищожи и небето и Земята. Но Бог, според думите на отрока, и това няма да допусне. Бог въобще няма да допусне хората да погубят Земята. А те могат да направят това. Безумието човешко е достигнало такива граници, че хората реално могат да погубят и атмосферата, и Земята. Нали той даже по тревицата не ходеше, да не я смачка, той се боеше цвете в повече да не откъсне. Когато той виждаше, какво правят хората, вие не си представяте, колко му бе болно. И той правеше всичко възможно, за да помогне някак на хората, да им обясни, и всичко да разкаже. Аз помня, как подробно Славочка разказваше на учените за строежа на Земята и за това, от какви слоеве е съставена. Той каза, че в Земята има огромни кухини, но хората не ги виждат даже когато се опитват да сканират Земята от космоса, защото тези кухини са закрити от слоеве радиоактивен пясък. И затова, – отрокът каза – хората не виждат тези кухини и динозаврите, които обитават под земята. Ако аз бях геолог, бих се изразила по-грамотно. Но все пак, ще се опитам да разкажа това, което чух от Славочка.

Слава каза, че тази част от Земята, върху която ние живеем, прилича на полусфера. Той каза: «Мамичко, ето как в древността са я рисували във вид на полусфера, стояща върху три слона – ето така, примерно и всичко е поставено. Само че земната полусфера стои не върху слонове, а на три бели и много мощни сталактитови стълба». Славочка каза, че тези сталактитови стълбове са така бели и така мощни, като бивните на слоновете. А сталактитовите стълбове, на свой ред, стоят върху вода. Водата – по думите на отрока – е толкова плътна, че сталактитовите стълбове стоят върху нея, а водата издържа всичко това върху себе си. След това, – каза Славочка – «идва нещо като мехур и след него е бездната». Излиза така, че нашата земна повърхност, сталактитовите стълбове под нея и плътният слой вода – се явяват като покривка върху огромния мехур, след който започва бездната и преизподнята. Славочка каза, че от този мехур към нас по всички начини се опитват да пробият бесовете, а хората неволно им помагат в това, когато прокарват в земята огромни сонди и изкопават кариери. И не бива да се учудваме на това, че от тези шахти и сонди все по-често и често излизат непонятни чудовища, от типа на Киштимския «альошенка» и т.н. Получава се така, че ние си пробиваме път към «тях», а «те» от преизподнята с всички сили си пробиват към нас. И затова, Славочка каза, че не бива да се нанасят такива страшни рани на Земята, защото с това ние сами помагаме на злите духове да излязат на повърхността при нас.

Същото Славочка говореше и за нашата земна атмосфера. Той каза, че атмосферата трябва също да се пази. Хората до такава степен са отровили атмосферата със запалими и взривоопасни отпадъци на своята дейност, че такива са се насъбрали твърде-твърде много в нейните горни слоеве. И затова, даже ядрената война е нищо, в сравнение с тази катастрофа, която заплашва цялата Земя. Славочка каза, че нашата Земя по принцип е много крехка, а хората са изтънили толкова много защитната обвивка на Земята, че във всеки един момент може да стане взрив, който да погуби и атмосферата, и Земята. «Но Бог – каза Славочка – няма да допусне, да загине Земята». Земната атмосфера – според думите на отрока – е изтънена и отровена до крайност.

Помня, как веднъж сутринта аз изпратих Славочка да се разходи. Беше светъл слънчев ден, и аз му казах: «Славочка, погледни какво прекрасно време. Излез, поразходи се». Той излезе да се разходи. Измина малко време, и той се връща – целият в сълзи. Очите му бяха пълни със сълзи. Той не само плачеше, на моменти у него се чуваше ридание – аз така го видях само веднъж в живота си. Казвам му: «Славочка – теб някой обиди ли те? Ти, за какво така горчиво плачеш? Какво се е случило?» А той каза: «Мамичко, хората такова нещо са направили с небето – то вече не е синьо, а е такова, както при Саддам Хюсеин, когато в страната му гореше нефт!». Славочка беше дълбоко потресен от това, което му беше открито. Истинското състояние на нашето небе – не е синкаво, а черно… Славочка поплака тогава почти през целия ден. Още той каза, че нашето небе «вече никога няма да бъде синьо – то трябва да бъде почистено. И небето, и водата, и Земята – всичко това ще почисти Господ, когато дойде на Земята».

Може да се посочи още един пример, когато разказвайки за лъжовните чудеса на антихриста, Славочка показа действителното състояние нашето небе. Слава каза, че антихрист ще прави много и всякакви фокуси и лъжовни чудеса, свързани с масова хипноза. Обаче, «огън от небето той ще сваля истински». По думите на отрока, – «антихрист ще сваля от небето реален огън». И това ще стане поради една проста причина: в атмосферата, по вина на човека, са се събрали твърде много запалими и взривоопасни химични отпадъци, така че за бесовете няма да представлява никакво усилие да свалят огън от небето. И затова, антихрист лесно ще покаже на хората истински «небесен огън».

Славочка каза, че ще настъпи такова време, когато с небето ще започнат да се случват страшни неща. Той каза, че «както най-външния слой на брезовата кора гори и се нагъва, така ще се нагъне и гори един от слоевете на небето. Слава каза, че това ще стане мигновено. Той сравни горящото небе с най-външния слой на брезовата кора, защото той гори много бързо. Помня, той се опита да ми обясни: «Как да ти обясня мамичко? Ето, както най-горния слой на брезовата кора бързо се запалва, нагъва и изгаря – така ще изгори и един от слоевете на небето. Небето след това ще придобие друг вид и ще промени цвета си (той ми казваше какъв цвят ще стане – мисля люляково – точно не помня). Облаците ще се спускат все по-ниско и по-ниско». Славочка каза, че небето ще се спусне и че така силно ще наляга върху хората, че у тях ще започне да се появява силно главоболие. На хората ще им бъде много тежко. Към това ще се прибави и отсъствието на добри лекарства. Лекарствата ще бъдат отвратителни и хората ще се тровят с тях до смърт. А главата ще боли все по-силно и по-силно. Славочка каза, че ще се стигне дотам, че «един професор ще дава на друг професор, по колегиалност, половин таблетка истински аналгин». На един предприемчив човек ще се удаде да изобрети особен дестилат от бреза, който хората ще употребяват като лекарство. По думите на отрока, - това лекарство ще помага масово на хората. Славочка се учудваше и възхищаваше на този човек, който в такова трудно време ще се грижи не за себе си, а за хората. Животът в това време ще стане непоносимо тежък – хората буквално ще примират от глад, жажда и главоболие.

Веднъж аз попитах Славочка за Слънцето – като планета. (Бел.ред.: Слънцето е звезда) Аз казах: «Славочка, нали Слънцето, то изпепелява всичко» И Славочка ми каза: «Мамичко, вътре в Слънцето, в неговия център – горещината не е така силна, както отвън. Там даже има такива втвърдени участъци от лава, които могат да удържат човека – вътре в Слънцето не е така горещо. А отвън, обвивката му – тя е действително много нажежена. Затова Слънцето е нажежено кълбо». Още Славочка каза, че «за да се види какво представлява Земята и какви са размерите й – за това е нужно да се повдигнем, поне на равнището на Слънцето. От позицията на Луната ние не сме в състояние да видим всичко. Само от равнището на Слънцето – по думите на отрока – ние ще видим, как тя в същност изглежда, какви са размерите й, и въобще, какво само по себе си представлява Земята». Както аз разбрах Славочка, нашата Земя, видимо, е толкова голяма (не тази малка част, на която живеем, а цялата Земя), че за да се види изцяло може само от много голямо разстояние, т.е., от равнището на Слънцето. Слава каза, че на Земята и под земята има твърде много тайни, за които хората дори не подозират. Затова Славочка никога не обръщаше внимание на това, което му преподаваха в училище. Той директно каза на учените, че «Земята – не е изучена и хората не познават своята планета».

Помня, веднъж на гости ни беше сестра ми. Славочка винаги се обръщаше към мен много ласкаво: «Мамичко, скъпа моя! Мамичко, ти моя синева!» Сестра ми чу това, позаинтересува се и ме попита: «какво е това «синева»? Може би, това значи нещо?» А аз: «Пък ти го попитай!» Тя ми казва: «Аз се боя – попитай ти». И аз го попитах: «Славушка, кажи, какво е това «синева»? А той ми отвърна: «Хората твърде малко знаят за своята планета. Сред Тихия океан има едно такова място, където расте едно-единствено в света цвете. Него никой от хората не е виждал. Това цвете има огромни размери и е много красиво. Казва се синева». Аз го попитах: «Синьо ли е?» Слава каза: «Не, мамичко – то не е синьо. То е «синева». И така, аз не научих какъв цвят е то. Славочка каза: «То е синева». Ето какви необикновени неща ни разказваше Славочка.

Този пример още веднъж потвърждава истината на тези думи, които той каза на учените: «Хората нищо не знаят за своята планета». Ние действително нищо не знаем – нито за себе си, нито за планетата, нито за ада, нито още повече за Рая. Сътвореният от Бога свят е тайна за хората.

ДОПЪЛНЕНИЯ И КОМЕНТАРИ КЪМ ГЛАВАТА: «ХОРАТА НЕ ЗНАЯТ ТАЙНИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА»

Дата добавления: 2015-10-16