На брега на евксинското пристанище

Славочка (Крашенинников, от Чебаркул – ред. НК) е говорил, че Черно море ще загине, но не веднага, а поетапно. Отначало на Черно море ще има гигантски взрив, тъй като на дъното на морето живеят организми, тип червеи, които там са твърде много, и отделят сероводород. Цялото това подводно пространство, наситено със сероводород ще се взриви, и взривът ще бъде страшен, ще достигне горните слоеве на атмосферата, където по вина на човека са се насъбрали огромно количество химични и други отпадъци. Ще гори всичко и ще остава такова впечатление, че гори водата, Земята и Небето. Всички страни около Черно море ще пострадат.

Град Одеса ще се спаси от това, че ще се разкъса тръбопровод с прясна вода, горящият град ще бъде заливан на паузи от прясна вода и от това ще се спасят много хора. Славик каза, че ще помогне и ще спаси своята братовчедка – дъщерята на неговите родственици, които сега живеят в Одеса, даже разказал, как това ще се случи: когато всичко ще гори в Одеса, момичето от страх ще се скрие под една тръба. Славочка даже с удивление е разказвал: как тя там ще се събере, там даже няма никакво пространство, а да излезе назад изпод тръбата, тя вече няма да може сама. Тогава бащата ще дотича и с огромно усилие ще я измъкне цялата мокра и мръсна, трепереща от страх.

А в това време корабите в морето и на пристанищата ще горят и ще се взривяват. Част от населението ще загине. Изобщо, на морето ще има няколко големи взрива, през интервали от време и така, поетапно, Черно море ще изчезне.

На 11 септември 1927 година е станало най-силното кримско земетресение… Били са разрушени 70% от постройките на Южния бряг на Крим [Ялта, Алушта, Гаспра, Масандра, Алупка, Судак, Мисхор, Партенит, Кореиз]… В някои места на ЮБК разрушенията са достигали 100%... Епицентърът на земетресението се е намирал в морето… където минават многобройните тектонични разломи… Тогава властите са успели да потулят един от немаловажните факти, боейки се да го огласят… в резултат на земетресението се подпалило морето… Очевидци на трагедията разказват, че огънят се простирал на десетки километри в морето, а на височина пламъкът достигал до 500-600 метра… п о време на земетресението имало гръмотевична буря… И мълнии имало в морето, подпалвайки повдигнатия от земетресението към повърхността метан и сероводород и от водата избухвали огромни огнени езици на стотици метри височина… Истински библейски ад…

При дългогодишното замърсяване на Черно море, което става в днешно време, микробното образуване на сероводород ще се усилва. Това може да доведе до голяма екологична катастрофа.

«… И ще бъде тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение; тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят» (Лук. 21:25, 26).

Живял много години на благословените брегове на Евксиновския Понт, напоследък ми се наложи да се докосна до работата по подготовката на голям международен проект по «излекуването» на Черно море. Това се случи в края на 80-те и началото на 90-те години. Тогава, във връзка с това, аз узнах много интересни неща за «най-синьото в света»… Да, ето например, от съвременните научни кръгове (свалено от интернет): «Ако се попита биолог, геолог или географ, какво знае за дълбочините на Черно море, то отговорът ще бъде еднозначен: Черно море е огромен резервоар на… сероводород. Може да се чуе също така за фантастични проекти за промишлено получаване на сяра и сярна киселина с едновременно почистване на черноморските дълбини».

Такива проекти бяха, при това, съвсем не фантастични, с реална разработка, така че, навярно, ги има и сега. Другото нещо е, че политическата обстановка в крайбрежния регион и сега въобще не позволява да се обединят усилията на участниците, даже може да се каже, че обстановката е станала още по-лоша отколкото преди 20 години. А работата е сериозна.

На нас, техничарите, тази ситуация хидролозите-биолози образно ни описваха така: - Знаете ли какво ще стане с бутилка шампанско, когато излети тапата? Нашето море – е също такова «шампанско», само че то е газирано със силно отровния и силно запалим сероводород. Ролята на тапата играе повърхностният, негазиран слой морска вода. Но ако «тапата» се охлаби (а именно такъв процес и протича, при това, така бързо и с участието на човека) и (или) ако «бутилката» бъде добре разклатена …

Ситуацията е такава, че не бива да се пренебрегва възможността за съкращаването, изтъняването на аеробната зона на морето и даже пробива на сероводорода към атмосферата».

Какво е горяло там – сероводород и метан – нека спорят специалистите. И едното, и другото в Черно море има в изобилие. Но ако Господ, по великата си милост, не подпали тази наистина адска смес още направо в морето – към последствията от земетресението ще се прибавят и ужасите от газовата атака с чудовищни мащаби. Повтарям, сероводо-родът в достатъчни концентрации е смъртоносно отровен газ, без шега. Ето още цитати: «Експедиция от учени завършват следствие по случая, станал на 21 август 1985 година. Именно в този ден над северните брегове на езерото Ниос в западната част на Камерун преминал облак от задушаващ газ, който оставил след себе си 1746 загинали. В село Ниос, Субум, Ча и Фанг почти не останали жители, загинали всички домашни животни, птици, даже и насекоми».

Устройството на африканското езеро-убиец е много сходно с устройството на нашето море, само източникът на газиране там е вулканичен. И това не е единственото такова езеро и това не е единичен случай в света. Още цитати: «… вечерта на 21 август 1985 година нещо нарушило покоя на езерото Ниос… Достатъчно било малко по-плътни води да се съсредоточат там, където те загубили стабилното си състояние, потъват надолу и отвсякъде притискат «газираната» вода и я изтласкват от дълбочината по посока нагоре. Повдигащата се вода, приближавайки се към повърхността, започнала да отделя мехури с газ, а понеже те имат добра плаваемост, то са съдействали на процеса на повдигане на дълбочинни маси с техния собствен газ (процесът тръгнал възходящо). Пукащите се и освобождаващи на повърхността гигантски мехури газ породили мощни вълни, които наводнили низината на южния бряг. Този газ и съпровождащата го влага се превърнали в малък облак. Този облак съдържал хладен аерозол, който бил понесен по долината, обгръщаща езерото, където е съсредоточено население. Подобен модел не противоречи на нито един от наличните факти».

Някои специалисти обясняват редица произшествия в Бермудския триъгълник с помощта на този механизъм на «кипене» на океанските води, когато мигновено и безследно изчезват големи океански съдове и ниско летящи самолети. Там има условия за развитието на подобна неустойчивост, макар и с друга природа. На мен ми попадна такава версия: мексиканският клон на Гълфстрийм при връщането си от топлия и относително плитък Мексикански залив обратно в Атлантика, е принуден да търпи «падение» на дълбочина повече от километър върху разлома на океанското дъно и на някакъв участък от океана топлите, наситени с газ води се намират под хладни и тежки ненаситени слоеве. Равновесието тук е толкова динамично, и затова – неустойчиво.

С подобни, макар и със съвсем друга природа, но също много опасни явления се сблъскват любителите на стръмния воден слалом по планинските реки. В някои места сложните бързеи образуват условия, където течащата струя вода пада от толкова високо и плътността й намалява така силно, че никаква спасителна жилетка не е в състояние да удържи неволния плувец на повърхността. Това още не е пяна, но не е и вода. Възможно е, това някак да е свързано с кавитацията в резултат на «разкъсването» на струята и нарушението на ламинарността на потока. Аз сам видях в Бзибския каньон (в Кавказ), как свободно плаващата по течението напомпена гума от КРАЗ на моменти напълно изчезва по бързо движещата се, но достатъчно гладка на вид повърхност на водата. Посочвам това като пример, че кораби, попаднали в подобни условия на отрицателна тяга на плаване, обратно не биха изплували.

А ето още пресни цитати: «Голяма част от площта на Черно море не е пригодна за живот на обикновените организми… С кислород е обогатена едва 10 % от водата… Към началото на ХХ век горният обитаем слой вода в Черно Море е достигал 200 метра … Към наши дни този слой значително се е съкратил… И съставлява едва 10 – 15 метра (!)» (преди 20 години, аз сам чувах, тази цифра беше 30 метра).

Ето такива са фактите…

Подобна трактовка на евангелския текст, приведен в началото на съобщението, с бележка към ситуацията в Черно море, не съм срещал. Мащабите на възможната катастрофа са напълно достатъчни, за да се сбъднат думите «И ще бъде тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение». В Синодалния превод този текст се дава по следния начин: «… И ще бъде тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение; тогава човеците ще примират от страх …» Не се ли има предвид нашето славно море тук? Неслучайно, може би, и в славянските езици то от древността се е наричало Черно?

Да, има за какво да се тъжи и унива! Ако погледнем на картата, ще видим, че бедствието ще засегне не само Украйна и Турция, а цяла южна Русия, Закавказието и Балканите: ще бъде засегната и Европа и Близкия Изток, и не само Близкия… Чернобил и Хирошима в сравнение с това, ще се покажат «цветенца»…

Над всичко, впрочем, е волята Божия! А ако Господ допусне някак да пострадаме тук телесно поради нашите грехове, - ще бъде може би като някакво оправдание пред Страшния Съд. Иначе – какво да ни правят – бирници, блудници и грешници? От тях първият съм аз.

Спаси всички, Господи. Простете. Б. Виктор.

Р.S. За тази опасност постоянно предупреждава схиархимандрит Йон Одески. Старецът благославя своите духовни чеда и другите православни подтиква да напуснат Одеса и да се преселят в по-спокойни в екологичен план места…

Редакция «Новоруски куриер», гр. Одеса

Дата добавления: 2015-10-16