Студопедия
Случайная страница | ТОМ-1 | ТОМ-2 | ТОМ-3
АвтомобилиАстрономияБиологияГеографияДом и садДругие языкиДругоеИнформатика
ИсторияКультураЛитератураЛогикаМатематикаМедицинаМеталлургияМеханика
ОбразованиеОхрана трудаПедагогикаПолитикаПравоПсихологияРелигияРиторика
СоциологияСпортСтроительствоТехнологияТуризмФизикаФилософияФинансы
ХимияЧерчениеЭкологияЭкономикаЭлектроника

Какво съобщават архивите

Читайте также:
  1. За какво ни е необходима генералната изповед?
  2. КАКВО ВСЕ ПАК СТАВА?
  3. Какво е това «обща изповед» и как да се отнасяме към нея?
  4. Какво приложение има числото две

 

В архивите на Свердловска област авторът е попаднал на интересни местни документи. Един от тях — доклад на К. Ошурков от любителите на естествознанието от Уралското общество (УОЛЕ) от 19 февруари 1927 година, от който си струва да бъдат приведени някои изложения: «Още в моето детство, в Екатеринбургската гимназия ние, малките гимназисти, винаги с внимание слушахме разказите за миналото и настоящето на Урал на нашия уважаван учител Онисим Егорович Клер (председател на УОЛЕ — Бел. С.С), разказващ също така за съществуването в уралските гори на огромни змии, които местното население нарича „полози“ и в съществуването на които той, Клер, не се съмняваше, т.к. съвместно с известния зоолог Сабанеев (Сабанеев Л.П., изследовател на животинския свят на Средния Урал. — Бел. С.С) е получил потвърждаващи данни за това.

През 60-те или 70-те години някой си Лебединский (минен инженер Л.А Лебединский. — Бел. С.С), пътувайки на карета, някъде в Северен Урал, видял пресичаща пътеката огромна змия. Конете на каретата се спрели и започнали да отстъпват назад. Лебединский се върнал в съседното вогулско село и помолил вогулите съвместно с него да започнат да преследват змиите. Вогулите отказали: виждало се - те смятали змията за свещено животно. След дълги разпитвания на Лебединский все пак му се удало да изясни местонахождението на змията, и той я убил, изпращайки й един изстрел сачми в главата. Екземплярът се оказал до 8 сажена (16 м. — Бел. С. С.) дължина и дебелина около 4 вершки (17,8 см. — Бел. С.С.). Кожата на тази змия може би Лебединский е изпратил в Англия».

Приблизително през 90-те години на Клер е било съобщено, че в югоизточната област на Екатеринбургския район се появила огромна змия. Клер отишъл на адреса, и се оказало, че змията била видяна от две жени. При това една от тях, бидейки бременна, по време на бягството в гората се препънала в един клон и скоро умряла от последвалия аборт. В района на местонахождението на змиите дошли ловци от града. Не открили змията и се отправили обратно, разполагайки се на стан около село Бобровка в 28 км от града. И ето, по време на мирните ловни разговори и закуската се раздало свистящо съскане, и ловците видели приповдигнатата над боровите иглички в края на горската поляна бяла глава на змията, която, изглежда, решила сама да се запознае с ловците.

Злите езици разказват, че от внезапната поява на уралската боа един от ловците се скрил от страх под талигата, другият, като се има предвид, че змиите не обичат конска пот, си поставил на шията конските юзди, а третият, макар и да останал на мястото си, но настроението му било сериозно опорочено от случилото се край тях. Змията изчезнала от стана, оставяйки след себе си характерните за голяма змия следи от смачкана трева и листенца от коремни люспици.

Аз нееднократно слушах от местните селяни за следи, оставени от преминали големи змии. Такава следа видял рано сутринта върху росата на обработваемата земя земеделецът от село Боярки Матвей Боярски. Следите зигзагообразно се спускали от нивата към река Пишма.

От всяко уралско селце може да се получат някакви сведения за «змии». Съществува мнение, че срещата със змия е опасна за човека. Змията, както и шем-кишке, стремително се хвърлят срещу човека и удрят, както се говори, «с хобота си»: очевидно, с опашката.

Младият телеграфист от пощенската станции Бичков ми разказа чута от него история за гибелта на работник, предизвикана от змия.

«Работата била следната: двама заводски работници дошли по натоварения път при своите ливади, намиращи се в отдалечени места в планината Урал. Единият останал да разпряга конете, другият се отправил за нещо в планината, в гората. Изведнъж се чул отчаян вик, и останалият селянин видял бягащия от планината другар, след когото бързо се движела завита на кълбо змия, бързо догонваща бягащия, който паднал. Огромната змия, бързо пропълзяла далече в гората. Падналият работник умрял — или от удара на опашката на змията или просто от сърдечен удар».

Междупрочем, от змията, по думите на местните жители, е възможно да се спасиш, променяйки посоката при бягане.

Селяните от Мартяново, бившия Кунгурски окръг на две мили от селото, недалече от пътеката, в продължение на няколко години виждали неголяма «змия» живееща в една яма, която никого не закачала. Селяните затрупали ямата с храсти и я запалили. Повече никой не видял «змията».

Сред уралците съществува поверие, че трябва да се пазим да убиваме змии, защото друга змия ще намери и умъртви убиеца!

Интересен случай на наблюдение на змия ми съобщи вече упоменатия телеграфист Бичков. Неговият чичо веднъж случайно видял, как «змия» поглъща яребица. По неговите думи, яребицата сама полетяла към лежащата с повдигната глава змия. Това е случай на хипноза върху птица, което е характерно за змиите.

Може би е близо денят, когато в разпореждане на специалистите ще бъде предоставен за изучаване все още оспорвания coluber trabalis (в превод от с лат. «огромна, подобна на дървесен ствол змия». — Бел. С.С), както е нарекъл уралската боа посетилия тези места знаменит учен Паллас. В едно уралско степно село Паласом е била намерена висяща в избата на селянина кожа на огромен екземпляр на змия. Собственикът на кожата, не се е съгласил да продаде кожата на Паллас, въпреки молбата му. Ошурков така също пише за това, че през 1925 година работниците от Нижнеисетския завод се опитали да заловят с мрежи голяма змия със златист цвят, с голямо петно на челото. Змията прескочила през мрежата и избягала.

Не по-малко интересно е писмото на помощник-горския от Каслинското горско стопанство Н.Ф. Кузнецов, от 12 април 1927 година: «Работникът от Каслинския завод Павел Иванович Свиридов, 60-годишен, занимавайки се в района на Каслинската вила с търсене на полезни изкопаеми, в края на август месец 1926 година, в мочурището на Булдимското блато, в ясен, слънчев ден забелязва змия с необикновени размери, която била разположена върху каменистия хълм.

Виждайки за първи път в своя живот змия с такива размери, както разказва Свиридов, той изпаднал в ужас и побързал по-скоро да напусне това място. Според думите му, големината на тази змия на дължина била 6 аршина (четири метра. — Бел. С.С.) и обиколката на главата й - била около три вершки (13,3 см. — Бел. С.С.). Свиридов не успял да определи точно какъв цвят била, сива или черна.

През пролетта на 1924 година, бидейки с група работници от около 54 човека, гасихме горски пожар в района на езерото Сунгул в Каслинския район. След ликвидацията на указания пожар ние отидохме на брега на Сунгул с цел да се измием след работата и видяхме следната картина: по средата на езерото плуваше някакво животно, а над повърхността на водата се виждаше само неговата глава. При движението си образуваше бурни вълни. Всички работници дойдоха до заключението, че плуващото животно — не е нещо друго, а голяма змия».

По-нататък, авторът на писмото съобщава, че намиращите се в езерото рибари, съзирайки движещото се в езерото животно, побързали да доплават до брега.

 


Дата добавления: 2015-10-16; просмотров: 65 | Нарушение авторских прав


Читайте в этой же книге: КИТАЙЦИТЕ ЩЕ ДОЙДАТ ДО УРАЛ | ПРИЗНАЦИ ЗА ПОДГОТОВКАТА НА ВОЙНАТА | КАТАСТРОФИ В РУСИЯ | НЕ МОГАТ ДА НАМЕРЯТ РЕКА ТУРЯ ПОД ЗЕМЯТА | ПОДЗЕМНОТО МОРЕ НА МОСКВА | НА БРЕГА НА ЕВКСИНСКОТО ПРИСТАНИЩЕ | КАТАСТРОФИТЕ ЩЕ БЪДАТ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ | ХОРАТА НЕ ЗНАЯТ ТАЙНИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА | УЧЕНИТЕ ПРОКАРВАТ СОНДА НА ДЪЛБОЧИНА 14,4 км. | ВРЕМЕТО ЩЕ СЕ СЪКРАЩАВА, А ВОДАТА ЩЕ ИЗМЕНИ СВОЯ СЪСТАВ |
<== предыдущая страница | следующая страница ==>
Мутантите завоюват пространство| ЗМИИ ОТ МОРСКИТЕ ДЪЛБИНИ

mybiblioteka.su - 2015-2024 год. (0.006 сек.)