Летящи чудовища

От 1911 до 1922 година англичанинът Франк Мелланд служил при британските колониални власти в качеството си на окръжен съдия на територията на сегашна Замбия. Той е изпитвал силен интерес към естествена история и бил приет за член на Кралския антропологически институт, Кралското географско общества, а също така и на Зоологичното общество. През 1923 година, връщайки се в Англия, той публикувал книгата си «В омагьосаната Африка», която имала за предмет изследване племенния шаманизъм, който той наблюдавал по време на своята служба в колонията. В нея той е описал, как се разгоряло веднъж любопитството му на зоолог, когато му разказали за някои магични заклинания, използвани от шаманите при пресичане на определени места по реките, за да се избегнат нападения от страна на някакво ужасно същество, от което туземците се боели много и наричали «конгамато».

Когато попитал: «А какво е това, конгамато?» — той получил учудващ отговор. Казали му, че това е разновидност на птица или, навярно, летящо същество, като гущер, с крила на прилеп, с диаметър от четири до седем фута. Освен това, клюнът у това същество имал многочислени остри зъби. Мелланд е написал: «Аз изпратих човек за две книги в своя дом, в които имаше изображения на птеродактил, и всички присъствуващи туземци на момента и без колебание се насочиха към него и казаха, че това е конгамато». По техните думи, това същество обитавало заблатените местности на джунглата, особено блатата, нагоре по течението на река Мвомбези, която започва началото си при границата със Заир.

По-нататък на юг, в Зимбабве, присъстват разкази за подобни същества. Английският журналист Дж. Уорд Прайс привежда история, разказана му от колониален офицер, в подопечната територия на който, влизало огромно блато, от което така силно се боели местните жители, че обикновено се отказвали да се приближат до него.

Един човек, впрочем, се оказал достатъчно безразсъден, за да се престраши да иде при блатото. След известно време той се върнал с дълбока рана върху гърдите и съобщил, че го нападнала огромна птица с дълъг клюн. Колониалният офицер разгърнал книгата, в която се намирали илюстрации на праисторически животни, и я показал на ранения. Пострадалият я разглеждал, мълчейки до момента, в който се натъкнал на изображение на птеродактил. Тогава той закрещял и веднага побягнал.

Офицерът казал на Прайс: «Мисля че е твърде възможно, върху тези обширни и неизследвани територии до ден днешен да съществуват птеродактили».

Но не само туземците са виждали тези странни същества. През 1941 година британският армейски офицер и подчинените му войници наблюдавали над главите си едно такова летящо същество.

През тази година подполковник Саймондс се намирал в Судан под командването на Орд Уингейт, който подготвял своето нахлуване в Етиопия, за да възстанови на престола императора в изгнание Хайле Селассие. В съответствие с разработения стратегически план, Саймондс, командващ малка група войници и офицери, се движел в направление - юг. Той и хората му излезли от градчето Росейрес на юг от Судан и се насочили към Етиопия, предвижвайки се на изток през джунглата по посока на планината, която и достигнали след петнадесет дни. По време на похода те видели странно летящо същество, подхождащо по описанието си на птеродактил.

В частните мемоари, написани за дъщеря му, подполковник Саймондс така описал случилото се:

«По време на нашия поход ние постоянно виждахме и чувахме звуци от диви животни, и въпреки, че аз разказвам тази история, вече завърнал се в цивилизацията, не мисля, че някой ще ми повярва, даже сега. Ние всички видяхме летящата над нас птица с невероятни размери, върху която ми се стори имаше нещо като второ крило на края на главното крило — почти като ръка. Тя правеше огромен размах, а след това още един — малък. Когато аз бях в Каир, то съобщил всичко това на естествоизпитателите, които след проверка на информацията казаха, че видяното от мен е било птеродактил, измрял преди повече от милион години!»

Дата добавления: 2015-10-16