Местни предания

Започнало се с това, че в края на 1970‑та година Джеймс Пауел се обърнал с любопитна история към професор Рой Маккел, водещ лекции по криптозоология в Тексаския университет.

През 1976 година Пауел бил в Габон, където изучавал алигаторите. По време на своето пребиваване там той се сприятелил с местните жители, които, знаейки за неговите интереси към подобни животни, му разказали за тайнствени същества, които се наричали „нямала”. По техните думи, това било много опасно чудовище с дълга шия, с което в никакъв случай не бива да се среща човек.

Маккел и Пауел съпоставили наличната си информация и започнали да планират експедиция в Централна Африка, с цел да намерят това неизвестно чудовище. Двамата смятали за вероятно предположе-нието, че това би могъл да бъде реликтов динозавър. Най-напред, Пауел решил да се върне в Габон за провеждането на предварително двудневно разследване. Той пристигнал на място в края на януари 1979 година. Сведенията, които му било съдено да разучи, се оказали важни.

Благодарение на своите контакти Пауел се запознал с местния шаман, човек с превъзходен ум и огромни знания относно този район. Пауел съобщил:

«Първоначално аз му показах картинки с изображения на африкански животни, които обитават в джунглите на Габон, — леопарди, горили, слонове, хипопотами, крокодили и т.н., — и го помолих да ги назове, което той безпогрешно направи. След това аз му показах картинка с изображение на мечка, която не се среща в Габон. Той не успя да я нарече. «Такова животно няма тук», — казал той. След това аз му показах картинка с изображение на диплодок (тревопасен динозавър с дълга шия и опашка) и го попитах, познава ли той такова животно».

«Нямала», — напълно уверено обяви той. Пауел му показал картинка с изображение на плезиозавър. Шаманът също го идентифицира като нямала. Когато му показали илюстрации на други динозаври, шаманът честно и откровено казал, че такива животни няма в тази местност.

Пауел не бързал с изводите си, но направил заключението, че шаманът е достоверен източник и затова допуснал, че някъде в дълбочината на този район на Габон съществува — или е съществувало в недалечното минало — животно, приличащо на динозавър.

На следващия ден Пауел се отправил осемдесет мили надолу по реката към друго селище, където задал същите въпроси и показал тези картинки на местните жители. Той съобщил за сходни резултати: «Всички картинки с изображение на леопард, горила, хипопотам, слон и крокодил били правилно разпознати. Мечката била непозната. Илюстрациите на диплодок и плезиозавър били идентифицирани като нямала». За последно било казано, че това «рядко животно, се среща само в отдалечени езера в дълбочината на джунглата. Само най-доблестните ловци са виждали нямала».

Местните жители казали на Пауел, че тези животни се хранят с «шоколада на джунглата» — така наричали растение с големи плодове като орехи, растящо по бреговете на местните реки и езера. Те също му разказали, че това животно не се понася с хипопотами; като следствие, навсякъде, където обитават «нямала», не е забелязан хипопотам. По-късно Маккел и Пауел забелязали отделни райони, където в изобилие имало хипопотами, и други части от този речен комплекс, в които се наблюдавало тяхното странно отсъствие. Не е ли това знак, допускали те, за присъствие на непознатия звяр?

Шаманът в края на краищата признал на Пауел, че лично е виждал едно от тези животни примерно през 1946 година, когато живеел в направения от него лагер около неголямо езеро. Веднъж, в едно ранно утро, - си спомнил той - нямала излязъл от водата на сушата за да яде «шоколада на джунглата» и му разрешил добре да го разгледа. Животното било около тридесет и три фута в дължина, с дълга шия и опашка и изглеждал тежък, като слон. Шаманът добавил, че обикновено животното се хранело между полунощ и на разсъмване; останалото време то прекарвало под водата.

Станало очевидно, че този габонски «нямала» бил същото същество, което и «мокеле‑мбембе» от Конго. Вдъхновени от тези сведения, Маккел и Пауел се решили да тръгнат на експедиция в този последен регион, за да се опитат да намерят едно от тези животни. Те бързо приключили организационните въпроси и вече на 30 януари 1980 година излетели от летището на О'Хара в Чикаго, насочвайки се към северно Конго.

Дата добавления: 2015-10-16