Преживели изкопаеми от миналото

Много е вероятно същества, отдавна смятани за измрели, за които е известно само по вкаменелите им останки, намерени в планинските скали, да живеят до ден днешен в дълбините на океана.

Многобройни форми на живот в морето са останали живи по времето на необясними катастрофи, унищожили голяма част от сухоземния живот. Причината е в средата, която остава удивително стабилна, особено в дълбоките слоеве. Несъмнено, възможно е, огромни древни същества да са останали живи и неизвестни за науката — ако не и на тези, които в течение на хиляди години са били изхранвани от морето. Удивително ли е, че рибарите разказват за същества, които до ден днешен не са признати от науката? Фактът, че такива животни съществуват — едва ли предизвиква съмнение.

Имайки достатъчно внушителни свидетелства, заслужаващи доверие разкази на очевидци и в добавка фотографии, е лесно да се допусне, че в северозападните райони на Тихия океан обитава един или няколко вида много странно животно. Тези свидетелства също усилват доверието към многобройните съобщения на очевидци относно другите неизвестни водни животни, обитаващи в океаните или езерата.

Най-знаменитото от тях е, без съмнение, Лох‑Неското «чудовище», но то не е единствено. В продължение на много години постъпват съобщения за огромни същества от различни места — и не само в шотландските езера. В езерото Науел‑Уапи в аржентинските Анди е забелязано приличащо на плезиозавър същество Науелито; в 1964 година руски учен е видял в езерото Хайър, в Сибир огромно дълго същество с дълъг плавник, вървящ по дължината на неговия гръбнак; още едно същество с дълга шия е било забелязано, по съобщения в Сибир, в езерото Лабинкир, и, както и в случая с Кадди, очевидците потвърждават, че то лови с устата си ниско летящи птици».

За възможното съществуване на родствено животно съобщават в шведското езерo Стуршен, още през 1635 година. Това езеро лежи в средината на страната, в покрайнината на планина, и се явява най- дълбокото езеро в Швеция. Описват, че съществото е дълго десет фута, има два чифта големи плавници, дълга тънка шия и малка глава. Големите плавници, намиращи се, според съобщенията, върху главата или шията, са, вероятно, гръбначни гребени, сродни на тези, които са видени при съществото от езерото Хайър. Съществото се превърна в един вид туристическа примамка за разполагащият се наблизо град Естерсунд.

Япония има свое собствено чудовище — Иссие, обитаващо езерото Икеда. Него никога не са го виждали отблизо, но, по описание на очевидци, то било едро, възможно, до шестдесет фута и малко повече на дължина, съдейки по неговите гърбици, които били ясно видими в този момент, когато то бързо се движело по езерото.

В Нова Гвинея, на остров Нова Британия, имат своя забележителност — Мигауа. През януари 1994 година на групата японски телевизионери се удало да я заснемат на видео от разстояние почти три четвърти миля (Бел.прев.: морската миля съответства на 1852 м.): на лентата се виждало същество от около тридесет и три фута в дължина, плаващо с помощта на вълнообразни движения.

Северна Америка също разполага няколко необикновени същества, не смятайки Кадди. Според много древно предание, в езерото Оканаган в Канада се намира същество наричано Огопого, приличащо на змия и по твърденията на очевидци, стигащо до петдесет фута на дължина. До ден днешен са били зафиксирани 200 съобщения на очевидци. Множество съобщения са свързани с езерото Шамплейн, което се намира на канадската граница. Там, по свидетелства на очевидци живее Шамп — чудовище до двадесет и пет фута в дължина, с конска глава, дълга шия и гребени. Съобщенията идват отдалече, още във времената на индианците. През лятото на 1609 година Самюел де Шамплейн лично видял чудовището. Това е първият европеец, посетил този район, на чието име е и назовано езерото.

Шамплейн също така съобщава за това, че видял още едно странно същество — риба, дълга пет фута, с малка глава, дълга муцуна и два реда остри зъби. Това е бил, вероятно Lepisosteus osseus: той се отнася към разновидността пластинчато‑панцирни риби с мощни ганоидни люспи, които в болшинството си са измрели преди много милиони години. Отделни екземпляри са се съхранили само в Северна Америка. Ако там до ден днешен обитава един такъв предисторически дългожител, трябва ли да се учудваме, ако бъде забелязан и още един?

Дата добавления: 2015-10-16