Динозаврите не са измрели

Централно-африканският «мокеле‑мбембе», изобразен във вид на неголям динозавър, във възприятията на художника.

Славочка каза, че динозаврите не са измрели и никаква катастрофа на Земята не е имало, от която уж са «загинали» (както погрешно утвърждават множество учени). Просто е имало такъв момент, когато «по волята на Бога земята се е разтворила и те са си отишли». Славочка каза: «Така е било угодно на Бога. По волята на Бога земята се е разтворила, и те отишли дълбоко под земята, където сега те живеят». По думите на отрока те имат свой свят – по някакъв начин там се пречупват слънчеви лъчи и им е светло. Помня, аз попитах Слава: «А откъде светлина под Земята?» Той започна да ми обяснява, но аз просто не разбрах това. Разбрах само, че по някакъв начин нашите слънчеви лъчи се пречупват и попадат там. Светлината там се отразява не от земното ядро, както някои предполагат, а от нашето светило – от Слънцето (Бел.ред.: Правилно е да се каже, че светлината «идва от Слънцето», вместо че «се отразява... от Слънцето». Но такива са действителните думи на майката в руския текст и ние се съобразяваме изцяло с авторския текст). Подземният свят се осветява именно от слънчевите лъчи, които се пречупват и проникват там, и там е светло. Славочка много ми разказваше за този подземен свят, където сега живеят динозаврите. Просто аз много от нещата забравих. Но аз помня, че той говореше за това, че там, под земята, също има свой живот, и там живеят не само динозаври. Според думите на отрока, въобще, какво ли само не живее под земята. Славочка ми разказваше за подземните обитатели, и на Мадина той също много за това разказваше, просто ние вече много от това не помним. Но по нещо аз мога да разкажа. Така, например, Славочка каза, че под земята живеят твърде много малки човечета, от тези, които по брега на Волга ловят риба – за тях аз вече разказвах. Просто на Волга тези злобни човечета още може някак си зрително да се издебнат, в преобладаващия си брой те, по думите на отрока, обитават под земята. Славочка каза, че «под земята те са твърде-твърде много», но хората за тях нищо не знаят и да се видят може само случайно и само по бреговете на Волга, в нощно време. Под земята, по думите на отрока, също има свой живот, за който хората даже не подозират. Там съществува много такова, за което хората въобще не се досещат! Славочка ми разказваше, че в подземния свят е хубаво, светло, там има много чисти реки и езера – водата е много-много чиста. Там расте трева, която не може да се сравнява с нашата – тя е зелена и много мека. Там спокойно пасат тези динозаври – те сега набират сила. По своите размери те са много големи и твърде силни. Те там се размножават и живеят спокойно. Славочка каза, че там никак не им е лошо. Той каза, че от време на време те излизат на повърхността, но излизат скрито от човека и след това обратно се връщат, предимно живеят дълбоко под земята, където сега са твърде много. Славочка каза, че при затопляне на климата, когато стане много топло и започне да се разпуква земята – през образуващите се пропадания и пукнатини в земната кора, тези динозаври отново ще излязат на повърхността. В някои места под земята – по думите на отрока – струпването на динозаври ще бъде толкова голямо, че ще се получи нещо като «тапа». Славочка каза, че «земетресението ще откъсне част от земята и те през този отвор ще дойдат на повърхността». Слава каза, че в огромни кухини под земята се намират твърде много яйца на динозаври и тези яйца са много големи. По причина на подземните ядрени взривове – и яйцата на динозаврите, и самите динозаври са достигнали много големи размери. По думите на отрока – на повърхността на земята ще излязат истински динозаври, само че те ще бъдат значително по-големи и по-умни от своите древни сродници. Славочка каза, че «по ум ще бъдат – много по-умни от най-умното куче на земята».

Слава каза, че появата на динозаврите, и то в такива огромни размери, ще бъде напълно неочаквана за съвременните хора, които вярват, че те са измрели преди милиони години. Динозаврите ще излязат неочаквано и ще бъдат най-различни – тревопасни и месоядни. За летящите динозаври Слава нищо не каза, възможно е, защото не съм попитала за това. Славочка беше поразен от огромните размери на някои динозаври – тези животни ще бъдат някъде до 25 метра. Съхранили са се странички от дневника му, където се е опитвал да нарисува тези динозаври и вътрешните им органи, заедно с техните нервни окончания. Слава каза: «Мамичко, хората трябва да познават устройството на тези динозаври, за да могат някак да се борят с тях, защото хората ще воюват с тях. При тези динозаври кръвоносната система не е само една, имат не само едно сърце и отгоре те са покрити с много дебела кожа и затова – е практически невъзможно да се убият такива животни с нашите земни оръжия». Славочка каза, че «танкът за такова животно е като играчка».

Слава каза, че «първият динозавър на планетата ще се появи в Русия – на брега на Волга». И той ни разказа как това ще стане. Ние, разбира се, не възприехме тогава разказа му насериозно и дружно се смяхме: е, малко ли неща си измисля Славочка.… Слава ни разказа, как децата и по-големите ученици ще си почиват и пекат на брега на Волга. Това ще е недалеч от града и наблизо ще има голям мост през Волга. Тийнейджърите отначало ще се пекат, а след това ще идат да плуват. Едно момче ще поиска да се похвали пред момичетата и ще отплува много далече от брега. Когато той иде така далече в плуването си, ще се умори и ще му мине мисъл: добре ще е да постоя на нещо твърдо. Изведнъж той ще усети със своята петичка нещо твърдо. Нищо не подозирайки, момчето ще помисли, че това е скала или някакво надигане на сушата във водата. Той ще се изкачи с краката си на тази «твърд» и весело ще замаха с ръце към своите приятели. Това, «твърдото», изведнъж ще започне да се надига и за свой ужас това момче ще види, че той стои… върху муцуната на динозавър! Славочка, разказвайки това, се смееше като камбанка, и ние, гледайки към него, също се смеехме. Славочка каза, че «когато това момче види, че стои върху муцуната на динозавъра – от ужас няма да плува, а… ще бяга по водата!» Аз го попитах: «Славочка, нима динозавърът ще го изяде?» Той каза: «Не, мамичко – няма да го изяде. Момчето ще избяга». Ето така ще се появи първият динозавър.

Славочка каза, че динозаврите едновременно ще се появят по цялата планета – някъде ще бъдат много, а някъде почти няма да ги има. Той каза, че предимно те ще се появят и ще обитават недалече от големите водоеми. Далече от водоемите те няма да ходят.

Славочка каза, че динозаврите ще сторят твърде много беди, особено по бреговете на Волга. Много динозаври ще ядат хора и покрай бреговете на Волга – по думите на отрока – ни едно село няма да остане незасегнато от тези динозаври. Славочка каза, че тези динозаври «всичко ще изплюскат» (той така и каза – «изплюскат») и селата по бреговете на Волга ще опустеят. Там всичко ще бъде погубено. Оцелелите хора просто ще се крият и ще се спасяват с бягство. Но далеч от големите водоеми динозаврите все пак няма да се отдалечават и затова в централна Русия, и на Урал почти няма да ги има. А Поволжието ще пострада от тях твърде силно.

Славочка каза, че много от тези динозаври ще могат умело да се маскират (като например в разказите за «снежния човек» – дали затова, че той много добре се крие, или пък притежава хипнотично въздействие, е трудно да бъде открит... има ли го, няма ли го...). Хората днес са загубили чувството за реалност, те нищо не виждат и не чувстват, и затова е лесно да се превърнат в жертва на такива необикновени, огромни и умни животни. Славочка каза, че те ще бъдат огромни, а ще се прокрадват безшумно. Той даже приведе такъв пример: «ето, седи си човек на пънче в гората, а динозавърът се е затаил наблизо. Човекът чувства някакво присъствие, а не разбира какво става.

А динозавърът в същото време безшумно протяга дългата си шия и … снема този нещастник от пънчето». Славочка каза, че «хората само ще усещат някои видове динозаври, но няма да ги виждат. Те ще бъдат не в пълния смисъл на думата животни, каквито сме свикнали да виждаме. Хората ще са напълно неподготвени за появата на тези същества. Затова, по думите на отрока – динозаврите никъде не са изчезнали – те просто са станали повече и по-умни, и скоро ще се «качат върху нашите глави». Славочка каза, че динозаврите ще изядат твърде много хора, особено по бреговете на Волга.

Помня, аз попитах Слава: «Славочка, а за какво Господ изобщо е допуснал да се появят тези динозаври?» Слава каза: «Затова, хората да не се правят на умни, като говорят, че са измрели още преди «милиони години». Нашата планета – не е стара, тя няма толкова години, колкото й приписват хората (отрокът ми казваше, на колко години е Земята – просто аз това вече не помня, но тази цифра беше в хиляди, а не в милиони години, т.е. Земята съвсем не е стара). Планетата ни, според думите на отрока, съвсем не е такава, каквато си я представят хората. И затова, за да посрами човешката гордост, Господ ще пусне тези динозаври за кратко време». Славочка каза, че динозаврите ще излязат «за малко време», в течение на което те все пак ще успеят да сторят много беди. После, – Славочка каза – те отново ще се скрият под земята и повече никога няма да излязат върху земната повърхност.

Аз вече разказвах за това, че ние живеем в радиоактивната зона на Урал. Тук се случват много необясними неща. Всички помнят тъмната история с откриването на уродливото джудже с необясним произход, близо до град Киштим. Необяснимо е и страшно да се слуша за това. Тук има твърде много «бездънни» и подземни, съединени помежду си езера. Много езера тук имат двойно дъно. Едно от тези загадъчни езера е езерото Тургояк. Това е много чисто, дълбоко и студено езеро. За «странностите» на това езеро разказват много хора, и от разказите им се придобива усещането, че там нещо не е както трябва. Даже когато посетих Троицо-Сергиевата Лавра – ме попитаха за това езеро: «Валентина Афанасиевна, какво беше у вас усещането, когато дойдохте на това езеро? Вие в него някога къпали ли сте се?» Аз казах че не съм, защото, първо – то е много студено и второ – когато пристъпиш към него, изпитваш чувство на някакъв ужас. Ужасно е да се намираш там. Те ми казаха: «Ето точно това искахме да чуем от вас».

Едно момче (той сега е послушник в Троицо-Сергиевата Лавра) ми разказа за страшната уплаха, която той преживял веднъж, къпейки се в това езеро. Той е израснал до това езеро Тургояк. Там е минало детството му и той постоянно се къпел на това място. Веднъж, когато бил на 12 години, той отишъл да се изкъпе на Тургояк и заплувал много навътре. А водата в това езеро е много чиста и толкова прозрачна, че на голяма дълбочина се вижда всяко едно камъче. Той видял, че направо под краката му…се протяга дълга шия на някакво огромно животно. Шията била издължена – видимо това животно си почивало. И той разказал, че от ужас не заплувал, а «почти побягнал по водата» – така бързо гребял с ръцете си и краката си към брега. Този случай с езерото той запомнил за цял живот.

Още един разказ за това езеро аз чух от съученичката на моя син Константин. На брега на езерото Тургояк е разположен санаториум, и тя по едно време работила там като медицинска сестра. Тя разказа, че много често, през дългите зимни нощи, когато се намирала на дежурство й се е налагало да чува, как на това езеро под леда някой крещи… Звукът бил такъв, все едно от шлайф машина (като метално стържене). И всичко това идвало от езерото, изпод леда… Усещането било за нещо страховито. Затова, тя се уволнила оттам. Ето такива неща стават тук, на езерата.

Аз вече разказвах в първата част на книгата за това, че тук, недалече, под Киштим, наскоро откриха уродливото джудже «альошенка». Най-печалното тук беше, че тази история не приключи. Оказва се, че такива «альошенки» се появяват все повече и повече, и хората не знаят, как да си обяснят всичко това. Наскоро при Славочка дойдоха поклонници от Киштим. Когато ги попитах за «альошенка» и за тази жена, която го е приютила, то те се усмихнаха и казаха: «Валентина Афанасиевна, тези «альошенки» у нас са много. Когато морковите вече узряват и трябва да се изваждат от земята – то те крадат тези моркови от градините. А ние се боим късно вечерта да излезем в градината, защото тези човечета притежават силна хипноза». Според техните разкази тези малки човечета, белички, притежават силна хипноза и изглеждат също така, както този «альошенка» – едно към едно, наричат ги още «гномчета». Оказа се, че те са много в покрайнините на Киштим. Единственото, което аз не знаех е, че те се хранят с моркови.

Когато попитах Слава за природата на тези загадъчни и страшни същества, които излизат изпод земята, и които понякога срещат хора (от типа на наскоро намерения Киштимски изрод), то той каза, че това са – «чудовища, родени в ада». Славочка каза, че цялата тази гадост, всички тези невидими червеи и змии, «снежни човеци», всички тези уродливи и злобни същества, притежаващи хипноза – са полуматериални същности от отвъдния свят – «чудовища, родени в ада». Какво означава «полуматериални» - аз не го питах и затова не мога да обясня това. Но както разбрах Славочка - по своята природа това е бесовщина, която, по допускане на Бога, в голямо количество скоро ще плъзне от дълбочината на преизподнята направо върху главите на неразкаялите се хора.

ДОПЪЛНЕНИЯ И КОМЕНТАРИ КЪМ ГЛАВАТА: « ДИНОЗАВРИТЕ НЕ СА ИЗМРЕЛИ»

«те живеят дълбоко под земята и сега там са твърде много»

Дата добавления: 2015-10-16