Експедиции

От самото начало Маккел и Пауел преследвали три цели: първо, което било най-амбициозното им намерение, да фотографират или намерят живо мокеле‑мбембе; второ, да съберат цялата възможна информация за съществото, неговите навици, средата на обитаване и особено къде и кога е бил забелязан в най-последно време; трето, да се намерят и интервюират колкото може по-голям брой очевидци.

Те избрали добре мястото на издирване, и скоро намерили готовите да им помагат очевидци, потвърждаващи съществуването на тези животни. Маккел и Пауел останали за известно време на най-високото място при басейна на река Ликвала‑оз‑Ерб, в крайбрежното селище, в близост до което в недалечното минало нееднократно са виждали обекта на техните търсения. Те интервюирани около дузина мъже и жени, повечето от които лично са виждали съществото. Един от тях, с висок армейски чин, бил роден в тази местност и имал тука дом, наблюдавал съществото на два пъти. Първият път, през 1948 година, когато той плавал заедно с майка си в кану нагоре по течението на река Епени, те видели, как мокеле‑мбембе пресякло реката в тридесет фута пред тях. В същата година, също плавайки на кану, той фактически се срещнал челно с това същество, плуващо по самата повърхност на водата по средата на реката. Той изразително описа своето изумление, когато, видял как нещо преградило пътя му, внезапно помръднало от мястото си и се оказало живо чудовище.

Друг очевидец разказал, как в детството си, когато бил седемнадесетгодишен и плавал в своето кану около 7 часа вечерта, решил да половува забелязаните там маймунки. Той се приближил и тъкмо доближил със своето кану до брега, когато избликнал фонтан вода, върху плитководната река се появилo гигантско животно. В продължение на няколко минути то било напълно видимо. Имало дълга червено‑кафеникава шия, дебелината на която в основата била като човешко бедро. Животното било около тридесет фута в дължина и примерно шест фута или малко повече и имало опашка, по-дълга от неговата шия.

А още един местен жител разказал, че не по-късно от месец юли през 1979 година, в селището, намиращо се на петдесет мили надолу по течението на Епени, с настъпването на сухия сезон, след понижението на нивото на водата в близко лежащото блатисто езеро в джунглата е можело да се види мокеле‑мбембе. В продължение на няколко месеца местните жители са имали възможност да наблюдават животното, докато веднъж то не се появило от джунглата, преместило се през неголям пясъчен остров и изчезнало в реката. След него останали следи, по размер подобни на следите от краката на слон, а също така и отпечатъци от нокти и пътека смачкана трева с широчина шест фута.

По времето на тези разпитвания на изследователите, по сведенията, получени от тях от няколко местни жители, се е съставила много интригуваща история. Някога в миналото мокеле‑мбембе бил реално уловен, убит и изяден. Това изглежда се е случило на езерото Теле, примерно в четиридесет и четири мили от Епени, ако се тръгне в дълбочината на джунглата, почти по средата между река Ликвала‑оз‑Ерб и нейния приток Баи.

Преди около четиридесет години двойка или тройка мокеле‑мбембе пречела на местните жители да ловят риба, и те решили да преградят достъпа им към езерото. Около езеро Теле имало множество заливи и вирове, свързани с канали към основния басейн. Съществата, обитавали в един от тези вирове и попадали в езерото през канала. Туземците насекли дървета, всяко около шест дюйма в диаметър, и ги заострили откъм единия край. Когато разбрали, че животните са влезли в залива, те започнали да пускат тези тежки стълбове напречно на свързващия проток със заострените краища нагоре, подобно на ред средновековни пики. Надявали се, че тази бариера няма да позволи на чудовищата да проникнат в езерото. Едно от съществата се опитало да разруши това заграждение, и тогава туземците го нападнали с копия и убили. В чест на своята победа те одрали животното и го изяли. Обаче, скоро след това, според множеството свидетелства, всички, които са яли от това месо, са умрели.

На Маккел и Пауел не останало време, за да посетят езерото Теле. Но на следващата година Маккел се върнал с още по-голяма група, в която влизал местен зоолог от Конго. Този път те събрали значително повече съобщения за забелязани животни, но отново не успели да видят тези животни или да получат доказателства за тяхното съществуване от първа ръка. Впрочем, на тях им се удало да забележат някакво свидетелство, което би могло да бъде оставено от мокеле‑мбембе.

По времето на престоя им в селището Дзеке на река Ликвала‑оз‑Ерб им разказали за място, намиращо се недалече нагоре по течението, където, примерно преди година, хората са уплашили едно от тези животни; то се хвърлило в реката, оставяйки след себе си по пътеката видими следи.

Маккел и и групата му, заедно с водач от местните ловци, отишли на това място. Там те забелязали, че брегът на реката на това място бил достатъчно солиден и покрит с трева около три фута на височина. Гъстите джунгли започвали примерно на петдесет ярда от брега. Тук в изобилие растял «шоколадът на джунглата», растение, чиито плодове били с размерите на неголям портокал. Водачът ги довел там, където имало няколко поточета и им показал упоменатата пътека със следите. На ръба на рекичката следите се виждали твърде отчетливо: «Счупените и вече несвежи клончета свидетелствували за това, че тук е минало някакво същество от 1,5 до 2,5 метра на височина и половината от този размер на широчина. Такъв размер е имал, несъмнено мокеле‑мбембе, но така също, разбира се и малкия горски слон». Пътеката се виела през джунглата и се състояла от следи на големи стъпала, около фут и повече в диаметър, отпечатали се в меката земя. Само при самия бряг на реката пътеката се скривала от поглед, загубвайки се в израсналата през годината трева.

Водачът им показал това и им обяснил, че отначало тревата е била смачкана като пътека с дължина шест фута широчина, водеща към реката. Той добавил, че слоновете не оставят такива следи, и във всеки случай, слоновете винаги излизат от реката. Другото предположение - че пътечката е била оставена от огромен крокодил - изглеждало невъзможно, защото крокодилите не оставят отпечатъци от стъпала с размери във фут широчина, а също така и не биха чупили клонки на височина шест фута.

Маккел не без горчиво съжаление разбрал, че съществото, след което те ловували, обитавало тука в същото време, когато преди година той с Пауел се намирал на върха на течението на Епени.

В края на краищата, за двете експедиции Маккел събрал повече от тридесет подробни описания на чудовището, от които повече от половината били съобщени от очевидци, при това някои от тях са го видели няколко пъти.

Но мокеле‑мбембе може да се окаже не единственото необикновено същество, намиращо се в Ликвалските блата. Маккел и Пауел събрали разкази и за други същества, две от които могат също да се явят като реликтови динозаври.

Дата добавления: 2015-10-16