Животното с«дъски»на гърба

Между беседите, които Маккел и Пауел провели с местните жители, една е била особено необикновена. Жена, която дотогава само е повтаряла местните разкази за мокеле‑мбембе, прелиствала книга с илюстрации на динозаври, която носели със себе си учените, когато открила страница с илюстрация на стегозавър. Тя неочаквано се заусмихвала. «Ето за това животно са ми говорили моите предци. Моите родители са ми разказвали за това животно с дъски, растящи върху гърба му. На мен ми беше наредено да се крия зад дърво, ако видя, че то се разхожда из гората». Тя обяснила, че това животно, мбиеле‑мбиеле‑мбиеле, също прекарва по-голяма част от времето си във водата и че от «дъските» по протежение на гръбнака му висят снопове зелени водорасли. Тя добавила, че веднъж сама е забелязала това същество или, във всеки случай е видяла как от водата се подава само гърбът му.

Маккел успял да се сдобие с допълнителни сведения за това животно по време на своята втора експедиция през 1981 година. Той се е срещнал с местните старци, в миналото служители, някога работили към френската администрация и е съхранил много подробни отчети за всички известни случаи за срещи с мокеле‑мбембе, като указал петдесет такива случая и местата, където това се е случило. Към края на беседата той така също е споменал съществото с «дъските на гърба си».

Той е описал едно такова същество, което обитавало немного нагоре по течението на Епени и което, въпреки че сам не го е срещал, нерядко са го виждали надвечер по време на сухия сезон, когато се понижава максимално нивото на водата. То носело «на гърба си огромни снопове зелена растителност», които е било трудно да не бъдат забелязани, когато съществото излизало от водата.

Маккел също така забелязал, че много от свидетелите говорили за още едно чудовище, което те нарекли «емела‑нтоука», или «убиец на слонове». Станало дума за това, че както мокеле‑мбембе, това същество води полуводен начин на живот, има тромаво туловище на слон и също такива дебели и силни крака, но, за разлика от мокеле‑мбембе, то нямало дълга шия, а на главата му растял остър рог. Смятало се е, че то напада водни биволи или слонове и ги убива, но никога не ги яде, понеже е тревопасно.

Споменават се също и други същества: местните жители са виждали нещо като гигантска змия, или гущер с раздвоен език, предвижваща се на четири дебели къси крака, която те нарекли нгума‑монене. Отличителен белег на това същество бил зъбчатия костен израстък, по дължината на неговата снага.

Това същество отчетливо е видял американският мисионер, с който побеседвал професор Маккел. В края на 1971 година пасторът пътешествувал по реката в окръг Ликвала. Реката на това място е около 200 фута на широчина. Внезапно пред себе си той видял същество — нищо подобно той не виждал преди. Дължината му била около тридесет фута, а «гърбът му бил като пила». Той заглушил мотора и започнал да дрейфува по течението, наблюдавайки, как съществото преплувало реката, добрало се до брега от другата страна и изчезнало в джунглата.

Накрая, се съобщава за това, че в същия този район видели три гигантски екземпляра на неизвестни същества: огромен крокодил до петдесет фута дължина, за който казвали, че дълбае дълги подземни тунели и живее в тях, — за първи път за това същество е било споменато в деветнадесетото столетие от белгийски изследовател; гигантска костенурка с черупка от дванадесет до петнадесет фута в диаметър; и огромна птица, възможно е - някаква разновидност на орел, която има размах на крилата почти петнадесет фута и която ловува маймуни.

Става ясно, че за криптозоолозите в Централна Африка има широко поле за дейност.

Дата добавления: 2015-10-16