ДУХЪТ НА ТОЗИ СВЯТ

(Статията се прилага със съкращения.)

На Запад ритуалният бизнес е организиран с размах. Американските чудаци различно завещават какво да се направи с тяхната пепел: да се развее над морето, над града, над земното кълбо (пускайки специална ракета в стратосферата) и даже да се пресова в единен блок с любимия автомобил. Компания «Celebrate Life!» от Калифорния поставя праха в ракети и с тях устройва фойерверки. Това струва $3250 на фойерверк за един и $3750 за двама човека. Компанията от Тексас «Сelestis» предоставя «космичен сервиз»: останките на кремирания могат да бъдат пуснати в космоса; в околоземна орбита; да летят към Луната или да пътешествуват в дълбокия космос. Разбира се, компанията не извозва в космоса целия прах на покойника (това, както е известно е 1,5-3,5 кг.), а само 7-грамови капсули. Досега в космоса са намерили вечен покой около 100 човека. Посмъртният полет в космоса струва $5300. Погребенията на Луната са по-скъпи и струват около $12000 (на Луната е погребан прахът на един от високопоставените сътрудници на НАСА). С погребенията на прах под вода се занимава компания «Вечни рифове» (Eternal Reefs). Всичко е толкова просто: компанията смесва праха с бетон, прави от този бетон изкуствен риф и го поставя на дъното на океана. Цената на рифа зависи от размера и е от порядъка на $1500-3300. Всички по-заможни американци отдават предпочитания на балсамира-нето. Процедурата струва $63000 и е основана на древноегипетското изкуство на мумифициране и съвременните технологии. При цялата екстравагантност и необичайност на подобни погребения се усеща, че тук имаме работа с вече наложила се традиция – пълно забвение на Бога и Неговите Заповеди.

В италианския град Модена системно се провежда изложба на погребалното изкуство «Tanexpo». Панаирът «Tanexpo», където «Тan» – е съкращение от Thanatos (по-гръцки «смърт») – се провежда веднъж на две години и е най-голямата в Европа презентация за дадения бизнес. Сред представените експонати има неголяма видеокамера, която стационарно се крепи вътре в ковчега, за да може даже закъснелите да могат да хвърлят последен поглед върху покойника. Или статуетки, които, като музикални автомати, през определен промеждутък от време да изпълня-ват молитви. Представени са пиротехнически урни, които се пускат във въздуха, като фойерверки и там се взривяват, разсейвайки праха. Има така също флуоресцентни могили-гробници, които светят през нощта. Между многото други вещи има електронна мемориална плоча за колумбарии, която може да се персонифицира, оформяйки я с помощта на картини и фотографии. Има възможност да бъдат включени тези плочи към Интернет, за да може да бъдат управлявани от къщи или чрез SMS.

Появиха се и «нови технологии» по посока утилизация на тленните човешки останки. Новият метод на погребение е криогенна кремация (биокомпактизация) на покойника. Този метод за първи път е разработен в Швеция и е получил там названието „промесия” или промисия (от думата promise – обещание – да се върне на земята това, което е произлязло от земята), а учрежденията, които го практикуват, – проматориуми. Технологията на промисията е проста. Замразяват ковчега с тялото на покойника в обикновена хладилна камера при температура минус 18 °С, а след това го замразяват в течен азот при температура минус 196 °С. След тази процедура трупът става крехък като стъкло и от сътресение или звуков удар се разсипва на ситен прах. За ефективно смилане на замръзналия труп се предлага използването на вибропреси, или дробене е ултразвук. Получената маса изсушават във вакуум, след което с помощта на магнит премахват от него твърдите предмети – пломби и имплантанти, намиращи се в тялото на покойника. Получават около 15-25 кг прах- смеси на минерални соли и органически вещества, които поставят в урни, изготвени от картофено или царевично нишесте. 6-12 месеца след погребването в земята тази смес и съдържимото и се превръща в компост. Освен това, на роднините се предлага да се посадят на гроба цветя или храсти. Вместо поставянето на кръст, разбира се.

А сега – за последния писък на модата. В света има две компании, които по поръчка произвеждат висококачествени синтетични диаманти от пепелта на покойниците, това е швейцарската Algordanza и американската LifeGem. Рекламният слог на швейцарската фирма Algordanza се превежда като Алгорданца – скъпоценност от човека». Кристалите, пресовани от донесения от крематориума прах на покойника, след обработка наричат «диамантите на паметта». За непрофесио-налистите получените по този начин диаманти по нищо не се отличават от истинските. При това швейцарските диаманти от умрели родственици се произвеждат на основата на технология, разработена в подмосковския град Троицк, в «Технологическия институт за свръхтвърди и нови въглеродни материали» (ФГУ «ТИСНУМ»). Руските технологии за производство на синтетични диаманти – скъпоценни камъни, по своите свойства практически по нищо не отстъпващи на природните кристали, – се смятат за най-добрите в света. «Алгорданца» е закупила руските технологии.

Дата добавления: 2015-10-16