Каквито са греховете – такива и местата

Славочка каза, че «бесовете люто ненавиждат хората за това, че Господ със светиите запълва броя на падналите ангели, които за непослушание захвърлил на Земята и превърнал в бесове». Още Слава каза, че «бесовете не знаят, кой човек може да размисли и да се обърне към Бога. Затова, те ужасно ненавиждат всички хора, и общуването с тях е крайно опасно».

Славочка каза, че «адът съществува реално и той е под нас». Той каза, че хората не пазят Земята, на която живеят, те изриват в нея шахти и прокарват сонди, изкопават гигантски кариери и се стараят да се докопат все по-дълбоко. Славочка каза, че това не бива да се прави, защото «бесовете от преизподнята се стараят да достигнат до нас – а ние се мушим към тях». Получава се така, че риейки тези дълбоки шахти и кариери ние облекчаваме техния достъп към повърхността. Слава каза, че под земята тези бесове са твърде много.

Славочка можеше подробно да разказва за устройството на ада. Той каза, че в началото на ада са разположени дълги, тъмни дупки – подобни на тунели. Славочка каза, че там е много тъмно. Ако се спуснем още по-надолу по тези коридори, то може да видим дърва и яка брадва, която сама, като «по заповед на щуката», сече на огромен дръвник цепеници. По-нататък стоят огромни котли, а в тях – хора … Душите на грешниците донасят до тези котли дървата на шейни, или ги влачат на снопове. Едното и другото нещастните души влачат с всички сили и с огромно напрежение. Душите на грешниците вършат тази работа, а бесовете ги изтезават с камшици. Както аз разбрах Славочка, самото начало на ада се намира под нас (т.е. не така дълбоко), а по-нататък – все по-надолу и по-надолу той върви по тези тъмни тунели надолу под Земята на огромна дълбочина – до самата преизподня.

Славочка много разказваше за устройството на ада, но, за съжаление, аз не помня всичко. При това, всичко, което ми е говорил Славочка, съм преразказала така, както съм го разбрала самата аз – това не винаги е еднакво. Най-често той говореше за тези неща, когато отговаряше на въпросите на хората, които го питаха: ако го попиташ – той ще разкаже, ако не попиташ – няма. Извадки от неговите разговори с други хора – това е всичко, което остана. Истински, пълни, обстоятелствени беседи с него аз никога не съм имала. Всичко това аз обикновено съм слушала с края на ухото си, когато той разговаряше с посетителите, а аз стоях около тенджерите или работих нещо друго. Защото всички трябва да бъдат нахранени и след всички трябва да бъде почистено. Но аз помня, че той много разказваше за ада и подробно. А за някои неща Славочка въобще не ми говореше, защото има такива тайни, за които не е полезно да се любопитства. Така, например, когато го попитах: «А как така Господ със светиите запълня броя на отпадналите ангели?» - Просто ми се прииска да разбера това. Славочка ми отговори: «Колко си любопитна, мамичко!» И, толкова, разговорът свърши.

Веднъж попитах Славочка за Сталин, защото тогава се говореше твърде много за него и разговорите бяха за това, че той едва ли не е спасил нашата страна, и че именно такъв ръководител днес ни трябва, и т.н.. Аз по отношение на тези разсъждения само недоумявах: нима може да убиеш Стопанина си, да завземеш властта, да станеш самозванец-управител и направиш «голямо добро»? И попитах Слава: «Славочка, а къде е Сталин?» Той ми обясни: «Мамичко, в ада има такова място, където тече кипяща вода и в него стоят хора: някой – казва – там стои до петички, друг – до колената, някой – до гърдите, а на Сталин и главата е потопена в тази кипяща вода». Славочка се отнасяше с любов към всички хора, затова, той даже тук изрече такива думи – «до петички». А аз помислих: «Какво толкова – до петички!» Но той каза именно така. И още Славочка каза, че когато някой човек се опитва да излезе от огъня или кипящата вода, то бесовете с ожесточение и злоба като с вили (но не точно вили) го потопяват обратно целия.

Славочка каза, че в ада се мъчат твърде много хора и бесовете там са също толкова много. Мъченията там са най-различни. Слава каза, че в ада има място, където главният голям адов червей и множество други червеи се врат в носа на човека, в устата му, в очите му, в ушите му, и по цялото му тяло навсякъде лазят – и този човек изпитва нетърпима болка. Слава каза, че това много боли. Още той каза, че адовият червей е много лаком, умен и с много добър слух, показвайки се немного навън, честичко захваща и замъква под земята хора, движещи се сами. Славочка каза, че адовият червей ги поглъща и ги изяжда. Когато човек не носи върху себе си Кръст, не се изповядва и причастява – то тогава той става беззащитен пред тази бесовщина и загива с такава страшна смърт. Славочка каза, че такива неща често стават на гробищата и по селските пътища, и винаги неочаквано, защото хората не знаят за това, и са напълно неподготвени. Слава приведе такъв пример: «Ето например, върви такъв един човек, по селския път, а адовият червей чува стъпките му и се е показал на повърхността. Той напълно не може да излезе на земята, затова си показва само главата. А тъй като адовият червей притежава много силна хипноза, то той хипнотизира своята жертва. Човек, виждайки го – се вцепенява от ужас, защото, не е готов за подобна среща, защото не вярва, че такова нещо би могло изобщо да се случи. Адовият червей го хваща, завлича го и го изяжда жив. Когато човек знае за това, че има такъв червей – той може да успее да избяга от него». Славочка така и каза: «Мамичко, от него може да се избяга». От него може само с бягство да се спасиш, защото – по думите на отрока – той не е в състояние да излиза на повърхността напълно. А да се избяга от него може. Затова, когато цялата тази гадост започне да излиза изпод Земята – от нея трябва да се бяга. Слава каза, че понякога такъв червей изяжда и мъртъвци, но това става изключително рядко. Затова, Славочка ми каза, че даже аз самата не бива да ходя по гробището, защото той може да се появи на всяко място и по всяко време. Наскоро иконопис-ката от Верхотуря ми разказа, посещавайки гроба на отрока, че видяла този червей. Тази иконописка е дъщеря на вече споменатата монахиня Елизавета. Тя трябвало да извърши срочно поръчка по изографисването на иконата на Господ Иисус Христос, за което било необходимо да остане в храма. Било е през нощта. Била е сама. В храма било студено. Тя ми каза: «Аз дописвах иконата и усещам, че има още някой тук, защото усетих леко движение на въздуха. Обърнах се и… за свой ужас виждам, как изпод земята излиза този червей – направо посред храма. Аз стоя – не шавам. Надеждата ми беше само на Бога. А този червей протегна своята шия, наведе се през рамото ми, внимателно погледна към иконата, после също така внимателно погледна към мен и… си тръгна обратно». Тя се помолила на Бога, и Господ я спасил. А Славочка, всички тези адски червеи наричаше «чудовища, родени в ада», защото това не е съвсем обикновено животно по своята природа – това е полуматериален обитател на преизподнята. Много често, заради нашите грехове, тези полуматериални червеи и змии се внедряват в живите хора – изследванията и мед. апаратура не успяват да ги открият – а тях ги има, и хората загиват от тях. А лекарите не могат да разберат нищо.

Още Слава разказваше за това, че «се случва така, че под краката на човека пропада земята и той жив полита направо в ада». И когато човек полети натам, то в безоглед-ния мрак, към него от всички страни гледат подобно на ярки, огнени точки, стотици и хиляди ненавиждащи очи. Славочка каза, че бесовете се нахвърлят и мигновено, разкъсват такива хора на малки парчета – толкова те ненавиждат хората. Ето защо, Слава призоваваше всички колкото може по-често да ходят на църква, колкото може по-често да се изповядват, причастяват, да се молят усърдно, за да не загинат. Когато аз чух от него, как бесовете отвличат живи невярващите и духовно незащитените хора, то неволно казах: «Славочка – това е най-страшното, да се проваля под краката ти земята». А той каза: «Да, мамичко, - много страшно е, когато бесовете завличат живи хората». Той буквално така и каза – «живи ги завличат». И това е една от причините за внезапното изчезване на хора.

Славочка каза, че в ада има различни места и различни мъчения. Включително, там има и такива места, където няма мъчения – това са нещо като стаи, където хората просто седят в тъмнина и не ги мъчат. Славочка каза, че това е толкова тъмно каменно място, приличащо на затворническа камера (като каменен чувал). Там в тъмнината седят хора – никой не ги мъчи, но те са много тъжни и печални, защото това все пак е равносилно на ад и оттук няма никакъв изход. Аз, помня, попитах: «А що за хора са това? И защо те тогава седят в тъмнина?» И Слава ми обясни, че това, общо казано са «нелоши хора, но те са били недостойни за Рая и затова, те просто седят в тъмната стая. Никой не ги мъчи, но те вечно ще стоят в тази тъмнина».

А на самото дъно на ада – Славочка каза – там се намира лед, там е много студено. Там е невероятен студ. Помня, колко Славочка беше удивен от това, че там е толкова студено. Там се мъчат най-големите грешници. Тогава го попитах: «Защо в ада има различни мъчения: едни хора в едни места, други – в други места, някой там се задъхва от дим, друг не може да излезе от огъня, а трети седи във вряла вода? Защо там има толкова много различни места?» А той ми отговори: «Майчице, каквито са греховете – такива и местата». И всичко стана ясно.

Когато погребваха някого – Славочка прекрасно знаеше, какво ще се случи с този човек, знаеше – добър ли е този човек или не е добър, знаеше на кое място ще отиде този човек. За него въобще не беше проблем – всичко му беше открито: и Горният свят, и дълбините на преизподнята. Слава можеше спокойно да го попиташ – къде се намира еди кой си – и той отговаряше веднага. Знаеше какви мъки изпитва душата на този или на другия човек, ако е в ада. Попитах го: «Славочка, а как ти можеш да знаеш това?» И той ми разказа за една наша починала позната. Отначало попита: «Мамичко, неотдавна почина нашата позната (сега не си спомням името й) – помниш ли я? Отговарям му: «Помня». След това Славочка подробно ми разказа за нейната задгробна участ. Той каза: «След смъртта си попадна в ада и аз отидох след нея». Славочка подробно ми разказа, как отначало се спуснал в дълъг, тъмен коридор, приличащ на леговище. След това видял яката брадва, която, като в приказка, на огромен дръвник сечеше дърва. След това били горящите огньове, над които висели врящи котли. Видял нещастните грешници, които с всички сили влачели с шейни снопове дърва. Но тази жена я повели още по-нататък и Славочка вече не продължил след нея. Той каза: «Тя продължи нататък, а на мен – казва – ми стана страшно и аз се върнах обратно». Ето така той съвсем лесно можеше да отиде след тази починала жена и да види ада.

А имаше още един случай, когато при нас, в съседския дом погребваха офицер. Този случай ми разказа Нина Пономарева, защото тогава тя разговаряше със Славочка. Разказа, че на погребението имало много народ и Славочка също излязъл. Тя попитала Слава: «Славочка, той добър човек ли беше? Ние всички го уважавахме». Славочка потвърдил нейните думи и казал: «Добър човек». И още казал: «Не се безпокойте за него, той – казва – е добър човек – ще попадне на добро място».

ДОПЪЛНЕНИЯ И КОМЕНТАРИ КЪМ ГЛАВАТА –

«КАКВИТО СА ГРЕХОВЕТЕ - ТАКИВА И МЕСТАТА»

«а лекарите нищо не могат да разберат»

«СЪЩЕСТВО ОТ ПРЕИЗПОДНЯТА»

«… Ще приведа извадка от един от централните вестници: «Ужасно, неподдаващо се на научно обяснение произшествие се случило с жителят на подмосковието Вячеслав Остахов Ступин. Горкият пияница, прочитайки молитва пред иконата на «Неизчерпаема Чаша», избълвал от себе си някакво мерзко същество — сив червей с дължина 1,5–2 см с два «рога» върху малката си глава (на която освен роговете е можело да се различат уста и много малки очички). С жена си поставили червея в бутилка с вино, но съществото не само не издъхнало в него, но и започнало да расте с поразителна скорост: за седмица се увеличило до 10 см. Когато виното в бутилката почти се свършило, решили да долеят там водка. От този момент то започнало да расте още по-бързо.

Съпрузите закарали съществото в бутилката във Висоцкия манастир в Серпухов. «Ние с братята дълго разглеждахме съществото, — разказва отец Никон, — и в края на краищата решихме, че това — не е нищо друго, а бяс, който Божията Майка изгонила от горкия пияница. Само отпушили тапата — от бутилката излязла такава зловонна миризма, че на всички присъстващи им станало лошо. Бутилката със съществото останала в манастира: ние просто не знаехме, какво да правим с нея. И ето че около нас започнаха да се случват странни неща: много започнаха да боледуват, всички почувстваха непонятна тежест в душата си…»

Монасите занесли спиртосаното същество в Москва и го показали на доцента в катедрата по безгръбначни към биологическия факултет на МГУ Василий Иванович Василев. Той внимателно изучил «неизвестния звяр», след което заявил, че нищо подобно в своята практика не е срещал. Съществото било продемонстрирано пред учени, занимаващи се с мутации. Те казали, че също нищо подобно никога не са виждали.

Василев решил да изследва самостоятелно съществото, но след няколко дни тежко заболял и попаднал в болница. Той предал своите изследователски работи на зоолога Кирил Возкресенски, но той в скоро време починал. Точка в това начинание поставил отец Никон, узнавайки за това, какво се е случило с тези хора, които, така или иначе, са били в съприкосновение с бяса. Той помолил учените да го изгорят, което било и изпълнено. Единствено останало документалното потвърждение на това, че случилото се не било някаква измислица, а реален факт: сътрудниците по биол. факулт. към МГУ успели да запишат «пришълеца» на видеолента.

Що се отнася до Вячеслав Остахов, то след този случай целият му живот се преобърнал: захвърлил алкохола и цигарите, започнал да ходи на църква, устроил се на хубава работа».

Ето какви чудеса стават, когато хората се обръщат с искрена молитва и вяра към Божията Майка».

от книгата «Сатанизъм — религията на новия век»

Йеромонах Анатолий (БЕРЕСТОВ) — професор, доктор на медицинските науки, настоятел на храма на преподобния Серафим Саровски при НИИ за трансплантология и изкуствени органи към МЗ РФ, човек, който не се бои да говори истината за много старателно и съзнателно скривани неща.

Дата добавления: 2015-10-16