На хора с гигантски ръст

Исполини, гиганти, циклопи, великани, титани, атланти... Всичко това са близки по значение думи. Митовете на много народи по света говорят за древни великани. В еврейския текст на Свещеното Писание исполините са наречени с думата nephilim. Въпреки, че в Писанието този термин понякога служи като обозначение за великани или гиганти (Чис. гл. 13, ст. 33-34), но основното значение на тази дума е «разрушители, тласкащи към падение», а така също — тези, които развращават, заставят да се пада; по друг начин преведено — «паднали хора». Затова допотопните нефилими не са само гиганти, но и пропадащи, метежници, въстаници против Бога, участници на богоборческия, сатанински проект, насочени за въвеждането на човечеството в култ на поклонение към сатаната и за погубване на човешките души.

ИСПОЛИНИ — едри, « силни, от древността славни хора » (Бит. 6:4). Съгласно текста на Свещеното Писание: исполините са хора с необикновено висок ръст и сили, съществуващи до смесването на племената на синовете Божии с човешките синове и особено размножили се след това смесване. Те угнетявали и поробвали своите братя и по този начин разпространили в живота нечестие и разврат даже в потомството на Сит, така че Бог осъдил развратения човешки род на изтребване чрез потоп (ст. 5-7). Както се вижда от Свещ. Писания (Втор. 3:11; Числ. 13:34; 1 Цар. 13:4), подобни хора-гиганти са съществували и след потопа, което се потвърждава от намерените в земята в днешно време човешки скелети и кости, със значително по-големи размери, отколкото обикновените (виж: следващата статия).

В Библията се упоменават няколко древни народи, които са описани като « исполини »: Рефаими, Енакими, Емими, Зузими и Замзумими. Ще се спрем на някои от тях по-подробно:

1) Рефаими (исполини) (Бит. 14:5; Втор. 2:11; И. Нав. 12:4 и др.) - един от най-древните народи, обитавал някога Палестина. Той се наричал така по името на своя родоначалник Рафа и се отличавал с необикновено висок ръст и сила. Ние виждаме този народ между Ханаанските племена от най-древни времена. Именно той е съществувал още по времето на Авраам и тогава е бил победен от Кедорлаомером, цар Еламитски (Бит. 14:5). Местожителството му се намира в различни места: във Васанската земя, в Моавитската земя, в Амонитската земя и др. С Рефаимите в Свещ. Писание често се свързват и се наричат Рефаими и някои други племена, отличаващи се с необикновено висок ръст и исполинска сила, например: Енакими, Зузими, Емими, Замзумими. По време на влизането на Евреите в Обетованата земя, собствено Рефаими, като племе, вече не са съществували, останали били само някои от тях потомци, като например по времето на Моисей — Ог, цар Васански; по време на Навин — Енакими в Хеврон и във Филистимската земя; по времето на Давид — Голиат, Йесвий, Лахмий (брат на Голиат), живели така също във Филистимската земя. Ог бил могъщ аморейски цар във Васан и е бил най-истински великан — последен от Рефаимите, той живял в Ащероф в Едрея. Моисей го победил с израилтяните. Земята на Ог, богата с укрепени градове и стада, се паднала на коляното Манасиево (Чис. 21:33; Втор. 1:4; 3:1 и по-нататък; 4:47; 31:4; И. Нав. 2:10; 12:4; 13:30; Псал. 134:11; 135:20). Исполинското желязно ложе на цар Ог, било на дължина 9 лакти (4,5 м) и широчина 4 лакти (2 м), и дълго се намирало в амонитския град Рава (Втор. 3:11). Някои предполагат, че евр. дума « нефилим » (исполини) в Бит. 6:4 обозначава именно тези великани, « потомци на синовете Божии и човешките дъщери ». (Сравни Йуд. ст. 6 с 2 Пет. 2:4).

2) Енаки, Енакими (Енаким, т.е. имащи дълга шия), народ великани в Ханаан, произлезли от Енака, син на Арби в Хеврон (И. Нав. 15:13); е населявал, предимно горната част на Йудея (Чис. 13:29, 34; И. Нав. 14:15; Втор. 1:28). Енаки са били победени и изгонени от Иисус Навин и Халев (И. Нав. 11:21; 14:12); незначителна част от тях са се съхранили във филистимските градове: Газа, Гет и Азот (И. Нав. 11:22). Посланиците на Моисей съобщили: « Там видяхме и исполини, синове Енакови, от исполински род; и ние бяхме в очите си пред тях като скакалци, такива бяхме ние и в очите им » (Чис. 13:34).

3) Емими (ужасни, страшни, и оттук великани, исполини) (Бит. 14:5; Вт. 2:10—11) — народ с висок ръст, живял в Моав и близо до Арнон, на изток от Йордан и Мъртво море. От втория указан цитат е видно, че земята Амонитска е била отдадена за владение на синовете на Лот, т.е. на Моавитците, а в ст. 20, 21 се говори, че до времето на завземането й от Моавитците в нея са живели Рефаими, — народ « велик, многочислен и висок » (ст. 21). Съвсем неизвестно е какъв произход е имал този народ. По мнението на М. Корбо, те са се отнасяли към племената Шет-ша, които се срещат изобразени върху Египетските паметници. Впрочем, от по-горе упоменатите цитати е видно, че Енимите или Рефаимите са били изтребени още по времето на Моисей. По поразителен начин се изобразява състоянието на исполините в преизподнята от пророк Исая, който казва за царя Вавилонски: «Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди Рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им. Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! И ти стана подобен нам. Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка». (Ис. 14:9-11).

Дата добавления: 2015-10-16