Най-големият грях – заради пари да предадеш Бога».

Попитах го: «Как така – да бягаш от религия в религия?» А той така ми обясни: «Мамичко, има хора, които отначало ходят на църква, а след това тичат при магьосници за «изцеление». След магьосниците им става лошо и те отново тичат към църквата, където се изчистват, умиват се от греховете, отново започват да умничат и да бягат при разни врачки и секти. Там отново попадат в лапите на бесовете, отново им става лошо и те, с болна глава, отново бягат в църквата», т.е. измитото прасе отново влиза в калта. И Славочка каза, че, в крайна сметка, след тичането по лечители и секти, на тези хора «главата им отпътува». Ето това имаше в предвид Славочка. Тук не става дума за осъзнат, изстрадан, истински избор на религия, където всичко е много сериозно, където човек намира Бога в лоното на Православната Църква чрез страданията на Сина Божий и Неговите светии заради нашите грешни души.

За тези, които напущат своето Отечество, Славочка така каза: «Мамичко, грях е да захвърлиш своята Родина в такова тежко време. Хората са длъжни в това тежко време да останат в Родината си и да й помагат. А особено – Славочка каза – голям грях извършват тези хора, които именно заради пари изоставят своето Отечество». Да излъжеш такова дете като Славочка – беше невъзможно. Каквито и патриотични речи да държаха заминаващите в чужбина хора – главната причина за тяхната постъпка се състоеше, разбира се, в гонитбата на пари и желанието за по-комфортен и сладък живот. Славочка прекрасно виждаше това и каза: «Техен грях е да захвърлят своята Родина». За Славочка тези хора бяха предатели.

Още Славочка каза, че «велик грях е – заради изгода, каквато и да е тя, да предадеш Бога. Велик грях е – да се предаде Бог заради пари». Този грях Славочка наричаше – «да служиш директно на преизподнята». Тоест, когато заради богатства предават Бога – по думите на отрока – това е служене на самия дявол. Славочка много силно преживяваше, когато виждаше, как нашите православни руски хора започнаха да отиват в секти, ставаха кришнари, заминаваха в Америка и други страни за хубав живот. Той говореше: «Мамичко, те отиват в друга страна и приемат религията на тази страна! Отстъпват от Православието заради изгода. Това е тежък грях – да свалят от себе си Кръста и да предадат Бог заради изгода». Славочка често се изумяваше и говореше: «Как така? Нима не разбират, че така или иначе ще им се наложи да се явят пред Бога! На всеки ще му се наложи да се яви пред Бога! Какво ще кажат на Бога?» Славочка много често повтаряше: «Мамичко, целият свят ще го погуби изгодата!» Тези думи той ги говореше почти постоянно, особено в последната година на своя живот. Казваше: «Мамичко, какво направиха хората със своите души – във всичко търсят изгода – целия свят ще го погуби изгодата!» Славочка много се удивляваше на това, опечаляваше се и се разстройваше. Не знам, откъде у него имаше такова чувствително възприемане на всичко – той много силно преживяваше за хората заради тяхното търсене на изгодата. Това трябваше да се види!

По това време, в началото на 90-те, току-що бе започнала тази истерия с търговията и препродажбата. Появи се даже особена категория хора (днес ги наричат «черноборсаджии»), които заработват и живеят за сметка на препродажби. Помня, какво каза за това Славочка. Той каза: «Мамичко, ще дойде такова време, когато хората няма да имат работа и те ще бъдат принудени с нещо да търгуват. Ако човек отдалеко докара или донесе нещо, за да го препродаде после на пазара, то най-много, което може да поиска за своята стока – това е двойна цена. Защото, този човек все пак е имал някакви загуби и разходи, когато е докарвал своята стока. При много голяма нужда и в най-краен случай може да поиска за стоката си – до два и половина пъти цената й – това някак си Господ ще му прости. Но ако човекът поиска за стоката повече от два и половина пъти цената й - това Господ няма да му прости, защото вече става забогатяване и търсене на изгода. Това вече е грехът на сребролюбието». Славочка много силно преживяваше, когато виждаше как хората, забравили за съвестта, са хукнали подир изгодата и забогатяването. Той постоянно държеше своята длан на сърцето си и казваше: «Мамичко, но как така? Нали всички те ще трябва да отидат пред Бога? Всеки човек ще трябва да отиде пред Бога! Какво те ще кажат на Бога?!» Славочка каза, че «човек трябва да живее, спасявайки своята душа». Той често говореше на хората: «А за какво ви е всичко това? За какво ви са тези вили? За какво ви е всичко това – след като вредите на своята душа?!» Ако човек не принадлежи на Бог, а принадлежи на сатаната – какъв е изобщо смисълът да живее? Тогава животът е безсмислен. Както Славочка каза: «Този човек вече не може да усеща това, което Бог е създал; не може да усети, колко сладък е въздухът; не може да усети, какво благо е водата; вече нищо от това не усеща – той не живее – той е зомби». Безумното тичане за изгода – по думите на отрока – превръща човека в бездушен мъртвец, в действителност – в истинско «зомби».

* * *

ДОПЪЛНЕНИЯ И КОМЕНТАРИ КЪМ ГЛАВАТА – «ГОНЕНИЯ ЗА ВЯРА И ПРЕДАТЕЛСТВО НА БОГА»

«...И всичко ще се запаметява»

Дата добавления: 2015-10-16