Светите камъчета помагат

«Мир на вашия дом, скъпа и на всички ни любима, наша Валентина Афанасиевна! С нисък поклон и голяма благодарност ви пише рабинята Божия Наталия от гр. Тамбов. И не само аз ви благодаря! Благодари ви половината Тамбов за вашето скъпо синче, отрока Вячеслав, за нашия молитвеник пред Бога. Нали той се моли за целия грешен, загиващ свят, за всички живеещи на земята.

Скъпа Валентина Афанасиевна, когато аз пуснах писмото с молба да ни изпратите пръстчица и камъчета, то се доближавах до фотографията на отрока Вячеслав и казвах: «Скъпи отрок Вячеслав, ти – наше Ангелче, подскажи на майка си, да ни изпрати от твоите светини: камъчета и пръст». И изведнъж аз получих известие за колет от гр. Чебаркул. Аз така се залях със сълзи от радост при това известие. След това, малко успокоила се, отидох при фотографията и отново започнах да разговарям с него: «отрок Вячеслав, хвани ме за ръка и ме води към пощата – нозете ми трудно ходят». Така ние с него отидохме, получихме колета, до вкъщи се добрахме с автобуса, защото на обратния път автобусът минава покрай дома ми. Аз съм ви много благодарна за пръстчицата и камъчетата, за фотографиите на отрока Вячеслав. Когато разпечатах пакета, то такова благоухание се разпространи по апартамента ми! Аз не успях да се нарадвам! Започнах да мириша ръцете си, помислих, може от ръцете ми да ухае, нали камъчетата взех в ръце? Но ръцете ми не ухаеха. Помирисах кутийката с камъчетата – също нямаше благоухание. Тогава аз разбрах, че благоуханието идва от фотографията му, която ние препечатахме от книгата. Благоуханието се задържа две денонощия. То бе някакво неземно, такива цветя на земята няма да намериш нито в градината, нито в гората. Всички, на които аз дадох камъчета, усещаха това благоухание, започнали бяха да благоухаят фотографиите и книгата.

След това аз позвъних на Зоя Александровна (сляпа жена) и казах: «Зоя, аз ще ти изпратя камъчета от отрока Вячеслав». В нея зъл дух така закрещя, на три букви: «Не са ми нужни Славкините камъчета! Ти ще ми изпратиш! Аз ще ти изпратя Славкините камъчета!» Аз й отговарям: «Аз на тебе, сатана, всичките рога ще строша с камъчетата на отрока Вячеслав». Тогава тя в слушалката започна да ми грухти, като прасенце. Чрез Татяна аз все пак й занесох камъчета. Когато тя ги занесла, то Зоя не е могла да ги вземе в ръцете си. Тя започнала да врещи и паднала на постелята си. Татяна с камъчетата започнала да прекръства главата й. Дошла племенницата й Анастасия, дали й камъчета, за да започне да прекръства болния корем. По време на поставянето на кръста върху корема, той (сатана) цялата я повдигал, все едно в нея теле лежало. Аз се боях, че Зоя ще ме удари, но всичко се размина. Когато сатаната я пусна, Зоя Александровна взе камъчетата и ги разцелува през сълзи.

След това дойде при мен синът - Семьон за камъчета. Така и «той» се развика: «Славка, не лекувай Шурка със своите лекарства! Сенка, не давай на Шурка Славкините камъчета и пръст!». Ето колко «на него» му е тежко и мъчително от отрока Вячеслав.

Само не е мъчително на Челябинските свещенослужи-тели, че предизвикват смут между хората с «опроверже-нията» си против светия отрок. Когато при нас докараха мощите на св. благоверен Велик княз Александър Невски, при тях дошла Ирина Дубовицка, обсебена. Злият дух крещял из цялата църква: «Славка, ти скоро ще станеш светия, теб скоро ще те канонизират. А след канонизацията, как ще те гледат в очите онези, които въстават против теб и Бога! Те не разбират, че вършат хула срещу Светия Дух». В другата църква злият дух крещял: «Славка, ти не ходиш сам, с теб е Божията Майка». А следващата неделя той отново викал: «Славка, с теб е Светата Троица. Момченце, малко такова, а как ме мъчиш?!» Ирина всяка неделя се причастява, а «той» в нея крещи по различен начин. Всички слушат това и свещениците също. Само лошо е, че челябинските не чуват».

По молба на автора на писмото имената са променени.

* * *

Дата добавления: 2015-10-16