Удивително запознанство

«С отрока Вячеслав се запознах много отдавна, прочитайки препечатка от книгата «…Ах, мамо, мамичко…» Това беше удивително запознанство, тъй като ние сме привикнали да четем и слушаме предимно за старци вече на преклонна възраст, а това беше дете. Но душата прие това, за което разказваше авторът. В мен нямаше смущение и съмнение, независимо, че неговият разказ за динозаврите предизвика усмивката ми. По-късно всичко стана по-разбираемо. Много от това, което четох, вече се е сбъднало, а някои неща им е съдено да се сбъднат по-нататък. Потъна дълбоко в душата ми неговото изказване за това, че «целият свят ще бъде погубен от изгодата». Това е много тъжно, но – така стоят нещата, ние с вас виждаме всичко това.

На отрока от Бога е било открито много, за което той ни предупреждаваше, но ние оставаме глухи и слепи, не искаме да слушаме, не искаме да поправим нашия живот. Много жалко. Кога ще го прозрем? А ако това се случи твърде късно? Действително, отстъплението и предателството към Бога идва много бързо. Колко време ни остана? А отрокът Вячеслав, въпреки че отдавна го няма сред нас, продължава да помага на всички болни и скърбящи, търсещи го сега, както това е правил, когато е бил още жив.

Тази молитвена помощ от отрока е усещал всеки, който някога се е обръщал към него. Примери за това има много. И затова, идват при него и пътуват към него, на гробчето хора със своите скърби и беди от всички краища на света. Затова и въстава срещу него врагът, защото Господ, по неговите свети молитви, лекува, изцелява, помага на хората. И се сбъдват Евангелските слова: «… ще бъдете гонени поради Моето име…». Нали врагът не въстава срещу екстрасенсите, магьосниците, маговете, гадателите, които проникват сега навсякъде: и по ТВ-екраните, и по радиото. Предлагат своите услуги чрез пресата, организирайки представления в големи аудитории (дворци, клубове, стадиони), откриват клиники и т.н., - всичко това не предизвиква у никого никакъв резонанс, тук всичко е спокойно, всичко е тихо, като в дълбочините на тъмно езеро…

Благодаря на Господа, че е подарил чудния отрок в помощ на хората от последните времена. Благодаря на отрока за това, че на мен и моите близки той винаги се отзовава бързо на помощ, въпреки че нашата молитва е кратка. В най-добрият случай – това е тропар (който зная наизуст) и моление. Помагат и светеното масло, и камъчетата, и всичко, което е осветено на гроба. Учудващо е, но когато моля внучката да се обърне с молитвено призоваване на отрока, то тя се смущава, все едно се обръща към живо момче. Върху молитвената ми маса лежи малка иконка на отрока и аз всяка сутрин се моля и се докосвам до нея. През тази година на 16 март, аз както обикновено, сутринта се помолих и докоснах иконата. В този момент – на мен ми се стори много странно, че синята ризка, в която отрокът беше изобразен, стана много светла и ярко-синя. Помислих, че Славочка иска да ми каже нещо, прелистих книгата и разбрах, че утре е 17 март, денят на смъртта на отрока. Вечерта, връщайки се от работа, на един дъх прочетох акатиста му. В душата си усещах радост още няколко дни. Колко е близък до нас духовният свят – та той е съвсем редом с нас. Но ние не винаги забелязваме това и малко го ценим. Прости ни, Господи!

Накрая, искам да се поклоня ниско на майката на отрока Вячеслав, – Валентина Афанасиевна, за нейното дълготърпе-ние. Помогни й, Господи, да носи своя тежък кръст».

Татяна Иванова,

гр. Владимир, 2011 г.

* * *

Дата добавления: 2015-10-16