Студопедия
Случайная страница | ТОМ-1 | ТОМ-2 | ТОМ-3
АвтомобилиАстрономияБиологияГеографияДом и садДругие языкиДругоеИнформатика
ИсторияКультураЛитератураЛогикаМатематикаМедицинаМеталлургияМеханика
ОбразованиеОхрана трудаПедагогикаПолитикаПравоПсихологияРелигияРиторика
СоциологияСпортСтроительствоТехнологияТуризмФизикаФилософияФинансы
ХимияЧерчениеЭкологияЭкономикаЭлектроника

УДИВИТЕЛНОТО ЗАПОЗНАНСТВО

Читайте также:
  1. УДИВИТЕЛНО ЗАПОЗНАНСТВО

 

«Моето първо запознанство със Славик, по милостта Божия, се случи още през 2001 година. На 37-годишна възраст аз осъзнато прекрачих прага на храма и като дете започнах да правя първите си стъпки към Господа. Помня, как духовните сестри ми дадоха отпечатания на машина текст на «Ах, мамо, мамичко...». Прочитайки я на един дъх, аз реших да дам книгата в манастира на свещениците, за да чуя мнението им. Текста не ми бе върнат и казаха: «Изхвърли всичко това от главата си!..» А сърцето ми се бе проникнало от написаното.

Минават 6 години и ми попада вече втора книга за отрока - «Изпратеният от Бога». Прочетох я – в нея всичко е мое, родно, близко по дух. Предлагам я на по-големия син да я прочете. А той казва: «На мен отецът не ми позволи да чета за отрока и да вярвам на написаното, а ти си като дете, на всичко вярваш». Беше ми тежко да чувам това, аз се затворих в себе си и нищо на никого не започнах да доказвам.

По това време в живота ми се случиха сериозни събития. Както и навсякъде, с пълен ход вървеше присвояването на сатанински номера на хората, паспорти (РФ) с шестици, застрахователни документи и друга антихристиянска мерзост. Ние с мъжа ми твърдо решихме да не сменяме паспортите си и се преместихме с трите малки деца на село. Пластмасовите пенсионни карти и всички застраховки изгорихме в печката. Взехме си крава, започнахме да отглеждаме кокошки, гъски, овце и заживяхме със своето стопанство. Трудихме се от тъмно до тъмно. Една година, помня, бе толкова дъждовна, че с мъжа ми ни се наложи да косим тревата до ноември, за да можем някак да икономисаме сено. Даже когато падна снегът – ние го изгребвахме и косихме тревата – ето така ни се налагаше да се претрепваме от работа. И ето, неочаквано ни се даде лукаво изкушение – научих, че в спестовната ми книжка, със закъснение са преведени 15 хиляди рубли социални изплащания за децата. В паспортния отдел обещаха да ми издадат временно удостоверение за личността, за да получа тези нещастни детски пари, тъй като със стария паспорт вече нищо не даваха. Обаче, мен просто ме излъгаха и вместо временен документ ми връчиха... нов паспорт (РФ). Като омагьосана, аз го взех и изтеглих детските пари от спестовната каса. След това ми стана така тежко на душата, сякаш бе станало нещо непоправимо, и... някак започнаха да се отнемат и да немеят трите пръста на дясната ръка, които ние събираме за кръстния знак. След това цялата дясна ръка ме заболя, чак до лакътя, а на китката излезе голяма водниста цицина (воднянка на сухожилието). През нощта ми беше особено тежко да понасям болката – не знаех, къде да дена ръката си. Даже в градината излизах и мушках ръката си в снега, за да ми олекне. А нали трябваше да се работи: отели се втората крава и трябваше да я доим до пет пъти на ден. Доих едната крава 3 пъти, другата – 5 пъти, осем доения на ден с болната ръка. А да се дена - няма къде – това бе единственият доход в семейството ни. Такива бяха мъките. И тук, по Божията милост, отново попада пред очите ми книжката за отрока Вячеслав. Взимам тази книжка и виждам, как от корицата ме гледа неговото чисто, светло личице. Славочка ме гледаше, с такава любов! И аз започнах да го моля за помощ: «Славик, ти, чисто дете, помоли се на Господа за мен, грешната. Измоли от Господа помощ и изцеление за мен, недостойната». Прочетох аз акатиста на Славочка и, измъчената от недъга, легнах да спя. А книжката поставих до себе си, на възглавницата. Малко задрямах, а след това се събудих - ... а ръката не ме боли! Лежа и вече не мога да заспя – не мога да повярвам, че нищо не ме боли! Плаках и благодарих на Господа, и на Славик за чудесната помощ. Сутринта позвъних на сина и споделих радостта си. Той отново ми отговаря: «Отецът ми каза, че и врагът помага, за да те отвърне от спасението». Е, какво да направиш – остава само в молитва да търсиш вразумяване. Застанах аз тогава в святия кът пред лика на Спасителя и започнах мислен разговор с Него, тъй като знаех, че врагът не може да узнае мислите ми. Мислено аз се обърнах към Господа: «Господи, прости ме, немощната и недостойната, не искам да Те обидя, но покажи ми – на правилния ли път съм, доверявайки се на Славик, или се заблуждавам?» Помолих се простичко, отдадох се на Божия промисъл и зачаках. Минаха няколко дни... Неочаквано сестри енориаши от църквата ни идват при мен на гости и радостно съобщават, че искат да подарят на семейството ни подарък... и ми подават първата книжка с 4-те диска с филма за Славик («Руският Ангел – отрокът Вячеслав»). Колко голяма бе радостта ми! – Това бе отговорът на Господа на моя въпрос!

Загрузка...


Паспорта (РФ) с шестиците аз скоро след това изгорих и се отказах писмено от него в паспортното бюро. А болестта, както аз разбрах, ми бе пратена от Бога за вразумяване, за да разчитам за всичко на Господа, а не на вражеска книжчица. Слава Богу за всичко!

Ще разкажа за още едно чудо, което ми бе изпратено от отрока Вячеслав, за утешение и укрепване на вярата ми. Това се случи през миналата (2012) година, в навечерието на 19-тата годишнина от деня на блажената кончина на Славочка. Реших аз за деня на кончината му да му поръчам в църквата панахида. Аз помних, че отрокът се е представил 5 дни преди дата на раждането си. Не зная, как това стана, но аз сбърках с един ден. Лягайки вечерта на 16 март да спя, аз убедено се канех, по-други ден (18 март), да се отбия и да поръчам на Славочка панахида. Отмина нощта и на зазоряване (настъпи утрото на 17 март), аз виждам насън Славик и чувам, как той със своето нежно гласче нещо ми казва. На душата ми беше така радостно... и с тази радост се събуждам. Поглеждам часовника – 4 часа и 50 минути сутринта! Сутринта звъня на приятелка, да споделя с нея радостта си за това, че съм видяла насън Славочка. А тя ми съобщава, че денят на възпоменание на отрока – не е утре, както аз погрешно мислех, а днес – 17 март! Получи се така, че аз, грешницата, с ден обърках деня на възпоменание на отрока, а той не ме забрави и ми напомни насън точното време и деня на неговия празник! Защото аз се събудих – на 17 март в 4 ч. 50 мин. сутринта! Слава Богу за всичко! Слава на отрока Вячеслав за неговата помощ и молитвите му за нас, грешните!»

 

Рабиня Божия, Фотиния Шахова, 2013 г.

с. Порецкое, Владимировска област


Дата добавления: 2015-10-16; просмотров: 81 | Нарушение авторских прав


Читайте в этой же книге: РАЗКАЗЪТ НА НАТАША | РАЗКАЗЪТ НА ЛЮБОВ ГЕОРГИЕВНА | ПОСЕЩЕНИЕ НА ГРОБЧЕТО ПРИ ОТРОКА ВЯЧЕСЛАВ | КАКВИ, ГОСПОДИ, СВЕТИИ ИМА ПРИ ТЕБ | БЪРЗИЯТ ПОМОЩНИК И ЗАСТЪПНИК - ОТРОКЪТ ВЯЧЕСЛАВ | ОЧИСТВАНЕ НА ВОДОЕМА СЪС СВЕТИНИТЕ ОТ ГРОБЧЕТО НА ОТРОКА ВЯЧЕСЛАВ | СВЕТИТЕ КАМЪЧЕТА ПОМАГАТ | НАШЕТО АНГЕЛЧЕ | На Славочка... | УДИВИТЕЛНО ЗАПОЗНАНСТВО |
<== предыдущая страница | следующая страница ==>
ОТРОКЪТ ВЯЧЕСЛАВ МЕ ПРЕДУПРЕДИ| ВИЕ СЪС СЛАВОЧКА НИ ОТВОРИХТЕ ОЧИТЕ...

mybiblioteka.su - 2015-2020 год. (0.007 сек.)