Вие със славочка ни отворихте очите. . .

«Здравейте, скъпа наша Валентина Афанасиевна! Слава Богу, Слава! Ето и аз най-накрая седнах да ви напиша писмото си. Не зная – ще се получи ли? Знаете ли, и до мен достигна славата за Слава и словото му. По странен, някак тайнствен път, мъжът ми Владимир се натъкнал на филм за отрока. Първото усещане след гледането му бе – шок! След това: ужас, паника, желание да разкажеш на всекиго. След това: усвояване, осмисляне... и преобръщане във всичко – в душата, в сърцето, в ума, в мислите! Слава Богу! Слава на отрока! На вас, Валентина Афанасиевна – нисък и сърдечен поклон! И на отците, които са приели участие във филма, така ми се иска да поговоря с тях, да се изповядам. След получената от филма информация ние вече осъзнато, преднамерено изхвърлихме телевизора. В жилището ни се появи свят кът с иконки. По странен, чудесен начин, при нас започна да идва и друга, така необходима за нас информация за същността на случващите се неща».

Слава на Бога! Слава на отрока! Нисък поклон за вас! Ще се моля за вас, да ви се помага. Търпение, родна наша, упорство, и от нищо не се бойте!!!

Едва сега ние осъзнато предприехме стъпки по отказ от документите с кодове и към преместване с промяна на жителството – по-близо до Урал (мислихме за Саров и за Чусовските градчета), но над всичко е волята Божия. Мисля и уповавам на милостта Му. Славочка стои при мен редом с иконите, отпечатах си от интернет фотографията му. Моите приятели неотдавна пътуваха за Верхотурие, отбиваха се до вас (вие тогава, може би, не сте си били у дома) и бяха на гробчето на Славочка. Поклонили му се, взели камъчета. А на вас, чрез съседите, са предали туесок с ядки (туесок – малка, красиво изработена от дърво кутия с кръгло дъно и добре прилепващ похлупак, за съхранение на хранителни продукти – Бел.ред.). Така че и аз сега имам радост – светинка от отрока. Неговите свети камъчета лежат при мен, редом с иконките на преп. Сергий Радонежски и преп. Серафим Саровски.

Толкова много неща ми се иска да ви кажа, да ви обясня, да ви притисна до сърцето си. И, навярно, във всяко писмо вие четете тези редове.

Валентина Афанасиевна, а ето, Славочка наистина всички ни е събрал и дай Боже, още ще събере!!!

Днес бях на изповед. Прочетох вчерашния ден за всички митарства (места в задгробния свят, изпълнени с изпитания, които среща отделилата се след смъртта на тялото душа, – Бел.ред.), какви са те, написах на един лист три свои «хубави постъпки» и дела, и тръгнах. А там имаше млад свещеник. Аз започнах изповедта си с покаяние за съборния грях на клетвопрестъплението и предателството на царя Николай II Александрович. А отецът така избухна и ми се накара, сякаш съм момиче-гимназистка. Аз само стоях и мигах от неочакваност, и все едно имах камък в гърлото,... нищо повече не можах да кажа,...а в очите сълзи,... – нали аз не при него съм дошла, а при Господа съм дошла, в Неговия Дом, и аз на Него съм дошла да кажа... Накара ми се отецът, след това грабна листчето ми, прочете... попита ме нещо, колкото да зададе въпрос, от типа на: правя ли аз още така, или не? Каза ми да не греша и ме пусна... Излязох аз от тази изповед – ни жива, ни мъртва. Казах в душата си: «Господи, Ти все пак видя, че аз при Теб идвах и всичко исках да ти разкажа – не можах. Прости ме и ме помилуй! Ти всички ще ни съдиш! Прости отеца, и мен прости».

Валентина Афанасиевна, аз избродирах за Славочка като подарък иконката на Сергий Радонежски. Иконката се получи – сама не очаквах, че такава простота и благодат ще има. Утре ще отида да я осветя и ще ви я изпратя. Най-интересното е, че приятелката ми си бе записала вашия адрес в тетрадката. Когато я попитах за адреса – тя не може да го намери! Представяте ли си?! И ето, аз от изповедта се връщам, а приятелката ми звъни: «Намерих, казва, адреса. Седмица го търсих и го намерих! Слава на Бога!» Излезе така, че едва само се изповядах – и веднага се намери адресът! Значи, приел е Славочка подаръка ми! Слава Богу!

Така ми се иска да дойда при Славочка, сърчицето направо ме тегли. Но, изглежда, още не е дошло времето. Над всичко е волята на Господа Бога наш.

Постоянно мисля за Сибир, за това, което всички ни очаква. Сърцето с кръв се облива. Болно ми е за всеки малчуган, за всяко сърце. Моля се и на Господа, и на Божията Майка за Сибир, да може поне още малко-малко, поне още мъничко да се удължи времето за Покаяние! А времето необратимо си отива. Да кажа или разкажа за това - на никого не мога, понеже се сблъсквам се със стена от недоверие, нечувствителност. Хората действително са станали като «зомби». Всички като че ли спят дълбок сън...

Самата аз и мъжът ми сме от Казахстан. Затова, когато ние се преместихме тук, в Томск, наложи се да вземем и паспорт (РФ) и ИНН. Когато се уреждах на работа – оформих пенсионното свидетелство, родих втората си дъщеря - взех като майка държавната помощ. Сега ние вече разбрахме що за система е това и за какво тя се създава. Вие със Славочка просто ни отворихте очите. Въпреки че с мъжа ми и преди често сме разговаряли за случващите се събития, ние чувствахме, че всичко наоколо е някак странно. Сякаш всичко не е както трябва? Някак прекалено всичко е «меко и пухкаво». Някакво подвеждане сякаш има във всичко това, което ние не виждаме. Но животът някак си вървеше, полека започна да се нарежда след преместването ни... А сега всичко стана разбираемо, ето я, ловната мрежа... Първото нещо, мъжът ми се опита да обясни и да разкаже за това на майка си – уви, нищо не се получи. За голяма наша скръб, тя има своя «библия» - това е Агни-йога (окултното учение на Рьорих). Болеше ни да чуваме и даже не ми се иска за говоря за това, което тя каза. На моята майчица аз също се опитах да разкажа за това, но внимателно, едва-едва, по мъничко. Но и моята майка също не ме разбра и каза, че «съм се засилила в религиозен фанатизъм». С това разговорът ни приключи, повече аз нищо не й казах, само се моля за тях, за себе си, за моето семейство и моя род. Аз разбирам, че повече нищо не мога да направя. Че това е по силата само на Господ! Уповавам се на милостта Му.

Моите момичета много обичат Славочка. Филма за него гледаме почти постоянно. По-голямата дъщеря Анастасия (на 8,5 години), така и казва с любов: «Славочка!» По-малката дъщеря Таисия е само на 1,3 години. Но обича иконки. Много. Понякога, аз разбирам, че е време да ги върна на мястото им, а не мога да ги взема от креватчето на малката – започва истерика. Така и лежат около нея иконките, аз не зная, как е правилно да постъпя. Може би, с отеца ще опитам да се посъветвам.

Ето аз и ви разказах малко за живота си. Валентина Афанасиевна, простете ни, нас грешните, за всичко! Нали не само отрокът за нас е един – и вие сте ни една! И ние много ви обичаме. Вие сте такава хубавка, като се усмихвате... очите ви само са малко печални...

Дай Боже, всички ние да преживеем това страшно време и да не предадем Бога. Човекът е слаб и немощен. Постоянно мисля за това.

Крепко ви целувам, вие, хубава моя! Нисък поклон на Славочка от Томск! Ида бъде Господ с всички нас! Амин!

П.П.: Ако според Божията воля ни се случи да се преместим, ние ще се отбием до Славочка. Много ми се иска да посадя редом до оградката му липа и върбичка! Струва ми се, кой знае защо, че това би било чудо! Ето такава съкровена мечта имам».

С любов и нисък поклон за вас – Вера и Владимир и

нашите дъщери: Анастасия и Таисия

гр. Томск

* * *

Дата добавления: 2015-10-16