Господ ме изцери по молитвите на славочка

«Господи, благослови! За отрока Вячеслав Крашенин-ников аз за пръв път чух през 2004 година, когато бях в Дивеево за Великден. Там живеех под наем и когато вярващите разбраха, че съм пристигнала от Челябинск, веднага ме затрупаха с въпроси: «Във военното градче, там при вас, е живяло момчето Славик, за него излезе книжка. Той говореше за последните времена. Къде е това военно градче?» Името на града, където е живял Славочка, те не знаели и ми поръчаха, след пристигането си да намеря адреса на гробчето му. Прибирайки се в Челябинск, аз, грешната, веднага се затичах към храма Божий при свещеника, който ме благослови за пътуването в Дивеево. Аз започнах да го разпитвам за Славик, попитах: не знае ли той адреса на гробчето му? Защото поклонниците от Дивеево искат да дойдат и се поклонят на гробчето му, пък и писма от сестрите трябва да предам на Славината мама. Досега помня, как се промени лицето на свещеника, когато аз го попитах за Славик (Господи, прости. Аз не исках да го разгневя). Свещеникът започна да ми говори: «Него го почитат като светия, а той не е свят. Аз не зная адреса и не искам да го знам» и си тръгна. Наложи ми се да обиколя църковните магазини, защото трябваше да науча адреса. В църковните магазини също ми казаха, че «отците не благославят да се четат книгите за Славик и т.н.». След дълго ходене по Челябинските църкви и магазини, най-накрая успях да се чуя по телефона с една жена, която е била на гробчето на отрока и аз получих от нея дългоочаквания адрес. Много ми се искаше също да прочета книгата за Славочка, но в Челябинск по това време не бе възможно нито да се купи, нито да се получи. На 15 юли 2004 г. аз отново потеглих при отец Серафим в Дивеево, вече с адреса (въпреки, че самата аз така и не успях да отида на гробчето на отрока, както и да открия книгата за него в Челябинск). В Дивеево по това време вярващите сами започнаха да преписват и предават от ръка на ръка книжката за Славик, там аз и я прочетох. Заминавайки след това за вкъщи, аз отново получих задача от Дивеевските сестри, да им изпратя вече камъчета и пръстчица от гробчето на Славочка. Трябва да кажа, че по това време нито молитви, нито акатисти за отрока Вячеслав още нямаше и вярващите – кой както може, със свои думи се обръщаха към Славик за помощ и получаваха изцеряване и чудеса. Ето някои от тях:

- Готвейки се да изкарам Коледа в Дивеево, аз започнах да усещам в жилището си благоухание, при това, благоуханието не бе навсякъде, а в коридора и в стаята, където бяха иконите. Благоуханието продължи цели три дни, и бе така силно, чак свят да ти се завие. Не помня, кой ден, вървях из стаята, където са иконите и виждам, че в ъгъла на масата лежи банкнота – откъде е тази банкнота? А от банкнотата излизаше такова благоухание, не може да се опише с думи! И тази банкнота бе без блестящи щрихи и други холограми. Взех аз тази благоухаеща банкнота и си спомних, че молих Славочка да ми помогне материално за пътуването в Дивеево. Ето, помощта и дойде! Аз запазих тази паричка, отнесох я в Дивеево и я дадох в къщицата на схимонахиня Маргарита.

Искам също да опиша наистина чудесното – мигновено изцерение, на гробчето на Славочка. През юни 2006 г. ме ухапа кърлеж. В продължение на 40 минути съседката изчопляше от мен хоботчето на кърлежа, температурата ми се вдигна. Започнах всеки ден да мажа болното място със светено масло и отгоре раничката зарасна. Но когато се налагаше да движа лявата си ръка, възникваше рязка болка в посока към гръбнака, изпотявах се, от очите ми течаха сълзи – мъчих се с това, някъде към месец. Точно по това време ми позвъниха сестрите от Дивеево и отново помолиха да им изпратя камъчета и пръстчица от гробчето на Славочка. Пристигнахме ние, започнахме да се молим и докато сестрите ми – спътнички се молеха, аз също застанах до гробчето на колене, и със свои думи започнах да моля Славочка за помощ. Завършвайки молитвата, аз поставих на езика си няколко частици свежа Славочкина пръстчица (на гробчето на отрока пръстчицата е винаги свежа), и... веднага повдигнах с лекота лявата си ръка! Къде се дяна нетърпимата болка при движение?! Сякаш такава болка не е имало. Така Господ мигновено ме излекува по молитвите на Славочка.

Също Славочка много добре излекува зрението ми. Започнах да пътувам на гробчето на Славочка и свалих очилата си като непотребни!

Много почитат Славочка вярващите не само в Дивеево, но и в Киев, на Атон и в Ерусалим. И там се налага да се изпращат камъчета от гробчето на отрока. Сестри от Киев решили да разрежат едно камъче, за да си го разделят – толкова им е скъпа и необходима тази светиня. Ние, грешните хора, да боледуваме – не искаме, и да се молим ни е трудно – ето обръщаме се към Славочка за помощ, и водица с камъчета държим у дома. Колко е бърза помощта от Господа, по молитвите на Славочка! Слава Богу!

Късната есен ние отново пътувахме до гробчето на Славочка. След това се отбихме във военното градче, където той е живял. Поседяхме и го споменахме в «Кулинарията», където той с майчицата си е купувал кифли. А след това тръгнахме към жп станцията за електричката – време е да отпътуваме.

Докато чакахме електричката, виждаме, как на отсрещната платформа също пристига електричка, хората от нея слязоха, влакът отново тръгна, а една жена не успя да се качи – тича след електричката, потропвайки с токчета. Стана ни жал за тази жена и ние, със сестрите, започнахме да молим: «Славочка, спри електричката! Господи, чуй Славочка!» Изведнъж тази електричка спира, жената препусна към нея, чук-чук с токчетата, качи се... и потегли с влака. Гледай ти! – Трамваят не спира заради един пътник, а в случая – електричката... Това са само чудеса!»

рабиня Божия София,

град Челябинск

* * *

Дата добавления: 2015-10-16