Аз съм много благодарна на славочка

«Здравейте, Валентина Афанасиевна. С голямо уважение към вас и вашия съпруг ви пише рабинята Божия Валентина. Случайно, или по-скоро не случайно, нали няма нищо случайно, аз купих книгата за вашия син Вячеслав - «Бог говори на Своите избраници»...

Аз повярвах на всичко, което там е написано. Вячеслав за мен е светия и аз му се моля, и фотографията му за мен е икона.

Самата аз съм от Русия, но се омъжих за украинец и отдавна живея в Харков, сега в Харковска област. Животът ми не беше лек, както, може би, при много хора.

Единствената ми дъщеря умря на 27 години, от тях 2 години страдаше от нападения на нечист дух. Представи се девица. Съпругът ми почина миналата година, почти на Богоявление (20 януари). Помня, студът на Богоявление бе минус 25 градуса, а на следващия ден – още и виелица, но в нашето село, слава Богу, температурата се понижи само до минус 10 градуса, а виелица въобще нямаше, и ние можахме спокойно да погребем съпруга ми, починал от саркома.

Трябва да кажа, че аз съм много благодарна на Славочка! За един миг аз го видях до постелята на умиращия ми мъж! Аз молих Славочка да го обезболи и да му даде съзнание и яснота на мисълта до края. Което и беше, по молитвите на Славочка към Бога. Съпругът ми мъжествено срещна ангела на смъртта. Повиках свещеника, който го помаза с осветен елей, изповяда и причасти. А когато ангелът на смъртта преряза нишката на речта му, то и тогава, за учудване, той ме гледаше осмислено, в съзнание. Аз само задавах въпросите, а той отговаряше с очите си, ако свиваше клепачи, значи «да», ако отклоняваше поглед, то - «не». И ето, аз го питам: какво виждаш ти? Ти навярно имаш видения, нещо ти показват, той затвори очи и изведнъж вдигна ръка нагоре и каза: «Царството Небесно!» Кончината на съпруга ми бе православна. Аз благодаря на Бога за всичко. Мислех така: значи, на Него така му е било угодно да го вземе преди мен. Сега, аз съвсем сама останах, значи, така Му е угодно. А тази любима душа на съпруга си Ти принасям в дар, Господи.

Много добре ви разбирам, колко е трудно да изгубиш любима душа и утехата е само в Бога.

Благодаря ви за Славик, че вие заедно с него сте понесли усилията и всички земни теготи, както е казвал вашият Вячеслав: колкото повече страдания, толкова повече радости на Небето. Дано Бог ви даде велика и безмерна радост на Небето. Аз, ето, пиша и плача – и за вас и за себе си. Изгубвайки единствената си скромна дъщеричка, така ми е тежко, а на вас – двойно, нали Славик е необикновен – той е Божи посланик. За благодарност на Славик и на вас, аз написах с Божията помощ акатист и молитви. Аз и по-рано щях да ви ги изпратя, но се получи забавяне в получаването на благословение от нашия свещеник. Вече повече от месец ръкописът лежи при него. Кой знае, нали при нас в църквата са снели книгата за отрока от продажба. Вероятно, прочели са до предупрежденията на Славик да не взимат масонските паспорти, които идват. Ние сме се отказали от кодовете. Нашият нов «православен» президент и неговите депутати са измъдрили да приемат закон за отмяна на нашите законни права: да провеждаме каквито и да е плащания без номер. Не стига това, ами аз срещнах свои бивши сътрудници от данъчния отдел, където преди работех и те ми казаха, че подготвят за всички хора вместо име – число. Според конституцията законът няма обратна сила, но сега, тъй като те се стремят в Евросъюза - конституцията ни е пренебрегната.

Ако се случи да имате възможност, Валентина Афанасиевна, да ни изпратите едно или две камъчета от гробчето на Славочка, ще съм ви премного благодарна... Или нова книга за него...

Ще разкажа още как Славик ми помогна. Бях на гробчето на своя съпруг, поставихме гранитен Кръст, оградка, столче, но изпълнителите на поръчката ми си заминаха, а аз останах на гробището сама. Оправях едно-друго там и вече се канех за вкъщи. При мен бяха останали парични средства, тъй като се разплащах за изпълнената работа, и явно са ме наблюдавали двама яки младежи или млади мъже. Ето, те се приближиха един към друг, за нещо преговаряха и тръгнаха към мен. Аз се направих, че не ги забелязвам. Те се огледаха, вижда ли ги някой. Аз разбрах, че не ми се пише добро и започнах молитвено да призовавам Славочка на помощ. Изведнъж неочаквано при мен дойде нашият свещеник, той бе сам и в расо. Попита ме, какво правя, аз му отговарям: очаквам помощ и показвам с очи онези двама, които спряха хода си към мен и започнаха, гледайки ни, да чакат. Помолих го да седне при мен на скамейката, докато те не си тръгнат. Ние си поговорихме и те, виждайки, че тук няма вече какво да правят, си тръгнаха от гробището. Ето така ми помогна Славочка.

Довиждане. Желая ви здраве от Господа, благоденствие и всякакво любомъдрие в спасението. Мир за вас и спасение.

С уважение към вас, рабиня Божия Валентина.

П.П.: Изпращам и акатиста. Напишете ми малко за получаването му, тъй като отдавна пиша на приятелката си, изпращам й книги, но отговор кой знае защо няма. И аз не зная, що за «контрол» сега има, или така ми е съдено да остана без отговор! За всичко, слава на Бога! Слава на Бога в светиите Му!»

Валентина Денисенко, 2011 г.

с. Тарановка, Харковска област, Украйна

* * *

Дата добавления: 2015-10-16