Свидетелства на поклонниците

«На отрока Вячеслав – Слава! Казвам се Ираида, аз пристигнах от гр. Красноярск на гробчето на отрока и искам да разкажа как ми се яви отрокът Вячеслав. През лятото на 2011 г. аз бях в дома на децата си, да наглеждам къщата, тъй като те отпътуваха на село, при сватовете. Помня, че този ден (това се случи през деня), децата трябваше вече да се върнат и аз, в очакване, полегнах малко на дивана и задрямах. Не зная колко спах, но се събудих от чувството, че някой ме гледа. Отворих очи и виждам – пред мен стои момче! Аз седнах и не успявайки да съобразя, питам: «Какво, вече пристигнахте ли?» А момчето стои, усмихва се, косите му са светли, вълнисти и се спускат до плещите, очите му са големи, усмивката му е светла, и той целият свети. Аз вече дойдох на себе си и го питам: «Момче, кой те докара? Как попадна ти тук?» А той мълчи и само се усмихва. Започнах да ставам от дивана, а той се затича в спалнята. Аз също след него тръгнах за спалнята, влизам,... а там няма вече никого!? Погледах, потърсих – никого няма у дома, тихо е. Мина малко време и децата дойдоха. Аз им разказвам за това, как разговарях с момчето,... а синът веднага ми каза, че «дъската ми хлопа». В храма аз също попитах енориашите: кой би могъл да ми се яви? Никой не ми отговори. Но аз все едно мислих и се опитвах да разбера – кой все пак дойде при мен?

Доста време преди това, една от духовните сестри ми бе дала книжка да я прочета и каза, че в нея е написано за отрока Вячеслав, който се е родил на Урал. (Славочка е роден на север, в град Юрга, Кемеровска област. – Бел.ред.) Аз взех книжката, но се отнесох към нея не много сериозно, помислих: малко ли неща сега пишат? – поставих я върху нощното шкафче и забравих за нея... Измина почти година, настъпи лятото на 2012 година. Отново срещнах тази енориаша, която преди година ми бе дала книжката за отрока Вячеслав и тя ме попита: «Ти прочете ли книжката? Иначе, казва, ще дойда при теб и ще я взема». Аз си спомних, че съм взела от нея книжка, не съм я прочела и даже съм забравила за нея. Хвана ме срам да си призная, че без да съм чела тази книжка, цяла година съм я държала при себе си. Дойдох си от храма, взех тази книжка и започнах да я чета. По време на четенето сърцето ми започна да ми подсказва, че там е написано имено за това момче, което аз видях и с което съм разговаряла. Препечатах си от тази книжка молитвата към отрок Вячеслав и започнах всеки ден да му се моля. А сърцето ми, така и се устреми, и разумът казва: «Пътувай, тръгни към него, помоли се!» И аз обещах – непременно ще отида!

Преди пътуването аз отидох на изповед и разказах всичко на отеца, казах, че не мога да не отида. Той ме благослови за пътуването. Така аз дойдох на гробчето на отрока Вячеслав. Приближих се към неговото Параклисче (навес), влязох вътре, погледнах иконата му на паметника и... веднага познах момчето, с което ми се случи да говоря. И още, аз видях майчицата му – Валентина Афанасиевна и баща му – Сергей Вячеславович. Аз така исках да ги видя и Господ ми помогна. С Божията помощ аз събрах сили и се утвърдих във Вярата.

Благодаря на нашия Господ Иисус Христос, че по Неговото милосърдие аз посетих гробчето на благословения отрок Вячеслав! Дай, Господи, на родителите му добро здраве и дълги години живот! Слава на теб, благословени отроче Вячеславе! Алилуя, алилуя, алилуя!»

рабиня Божия Ираида,

2012 г., гр. Красноярск

* * *

«Пише ви поклонница при отрока Вячеслав – рабиня Божия Елена. Свидетелствам за изцелението на внука ми Савва – от тежко заекване (той бе силно изплашен от някого). За първи път аз дойдох на гробчето на отрока Вячеслав през 2009 година, след Кръстния поход в чест на светите Царствени Великомъченици. Много молих отрока за помощ и изцеление на внука си, тъй като преди това обикалях и се молих на множество свети места, но изцеление така и нямаше. Когато от отрока Вячеслав се върнах у дома, в Москва... внукът ми проговори! Слава Богу за всичко! Благодаря на пречудния отрок Вячеслав за помощта му и молитвите пред Божия престол за нас, грешните!»

Елена Прибилова,

2011 г., Москва

* * *

«Ние вече втори път пристигаме на гробчето при отрока Вячеслав и искаме да разкажем за чудото, което ни е изпратено от отрока чрез камъчетата от гробчето му. Ето вече 7 години, откак живеем на село. Под прозорците ни има кладенец, но през всичките тези години ни бе невъзможно да пием от него вода: имаше неприятен вкус и на повърхността й се образуваше ципа. А освен останалото, тази пролет в кладенеца ни навлязоха подпочвени води и водата стана направо кафява. Връщайки се от отрока (от първото пътуване), ние хвърлихме в кладенеца две камъчета от гробчето му, надявайки се святият отрок да ни помогне. Седмица ние не взимахме вода от кладенеца, а след седмица от кладенеца тръгна... чиста, прозрачна вода! Най-много бяхме впечатлени как се измени вкусът на водата! – Вкусът й стана подобен на кристалната й чистота – вкус на истинска изворна вода. Оттогава ние я пием без прекипяване, пазим я в 3-литрови буркани, в които са поставени Славочкините мраморни камъчета и парченца сребро. Слава на Божиите праведници!»

Рабите Божии Николай и Галина,

2012 г., с. Зеленоборско, Курганска област

* * *

«Пише ви Божията раба Татяна. Свидетелствам за това, че отрокът Вячеслав ми помогна в покаянието, след гледането на филма за него и ме излекува. Когато аз гледах филма за отрока Вячеслав, в корема ми се появи усещане за малки издърпващи нишки, боцкане и наличие на кълбенце. След това настъпи усещане за лекота, аз почувствах, че тъмните петна в мен започнаха да изчезват. Това леко боцкане в корема ми се повтаряше и по-късно (след няколко седмици или месец). Кистите, които имах, както разбрах, започнаха да се разнасят. Ето така отрокът ми помогна – навсякъде и във всичко!

Аз уча и отрокът действително ми помага в ученето, и на изпитите.

Още искам да разкажа за това, че дълго не бях ходила на изповед. Когато изгледах филмите за отрока Вячеслав – започнах да си спомням всички грехове, даже тези, които иначе никога не бих си спомнила. Даже през нощта се събуждах и записвах греховете си. Това продължаваше няколко дни и нощи. Дойде много силно покаяние. Когато най-сетне си спомних и записах всички грехове, които можах, ме хвана страх. Аз седях и мислех: как с това ще тръгна на изповед? Когато си помислих за отрока – чувам, ангелско гласче сякаш в мен казва: «Отиди, отиди, отиди» (едва вече след това чух във филма, как майчицата на отрока разказваше за това, че Славочка повтарял всичко по три пъти). Това бе такова учудващо усещане! Аз не мога тук открито за всичко да разкажа, ще кажа само за това, че отрокът Вячеслав ме повика на гробчето си и каза, че аз ще трябва да взема от него пръстчица и камъчета и той още ще ме лекува. Но непременно нека да дойда на гробчето му. По милостта Божия, аз сега стоя до гробчето му! Слава Богу! Много често аз моля отрока Вячеслав за помощ. От цялото си сърце и душа се обръщам към него – той помага много бързо, и явно чувстваш, че отрокът стои редом с теб. Невъзможно е да се предадат на хартия всички тези чудеса, които ми се случиха по молитвите на отрока, защото всичко това е в душата».

рабиня Божия Татяна,

2012 г.

* * *

Дата добавления: 2015-10-16