Ще разкажа за чудото

«Здравейте, Валентина Афанасиевна! През есента миналата година с боледуващия Анатолий, дъщерята и духовната сестра Ирина – аз бях на гробчето на Славик. Когато ние четохме акатиста му, то на всички се стори, че сякаш лампичка се включи над гробчето, а след четенето веднага се изключи – такова необикновено усещане имахме!

Ще разкажа за чудото, което извърши отрокът Вячеслав, на което бях свидетел. Отначало трябва да спомена, че известно време след идването ми, сестра ми със сина си също пътува до Славик и ми донесе малка иконка на отрока от гробчето. Аз имам икона на Иверската Божия Майка, която е била цялата надупчена с нож (пробито окото, избодени дланите). Аз поставих иконката на Славик при тази икона. Мина седмица, и забелязах, че раните на иконата на Божията майка... са зарасли! На мястото на раните останаха просто бели петна! В православната литература аз четох, че иконите могат да се възстановяват, но за първи път видях такова нещо. – Ето какво чудо с иконата извърши Славик!

През октомври миналата година до Славик пътува и майка ми. Тя е вече на 77 години и аз се безпокоях, как ще понесе пътя. За Славик тя вече бе чела преди 5 години и много се зарадва, научавайки, че може да се пътува до гробчето му. Пътуването мина благополучно.

През ноември майка ми лежа в болница заради сърцето си и там изкара инсулт. А докато (преди инсулта) лежеше при жените в общото отделение, тя на всички разказваше за Славочка и даваше на желаещите да прочетат книгата за него. На някои от болните майка ми давала камъчета, за да спрат силната си кашлица – и камъчетата помогнали! Когато с майка ми се случи инсулт и я преместиха в реанимацията, сестра ми отнесе камъчетата и иконката на отрока направо там и помоли сестрата от реанимацията да ги постави под възглавницата на майка ми. Седмица майка ми бе в реанимацията, след това отново я преместиха в общото отделение. Тя привързваше към главата си камъчетата от отрока и пиеше водица, престояла с камъчетата. Сега майка ми вече дотолкова се оправи, че сама ходи на църква, речта й практически се възстанови. Ето какво второ чудо получихме от Славик!

Ще разкажа още как Славочка помогна на мен. Силно ме болеше сърцето, а през януари при това прихванах възпаление на белия дроб. Рентгенът показа, че сърцето се е изместило настрана, имах силно задъхване. Започнах да нося Славочкините камъчета на гърдите си, ежедневно четях тропара на отрока и молитва. Даже не забелязах как... мина задъхването ми! Ето каква е бързата помощ от Славик!

Благодаря на Господа, че Той ни е дарил такъв удивителен помощник – отрока Вячеслав. Слава Богу за всичко!»

С уважение, рабиня Божия Наталия,

2011 г., гр. Оренбург

* * *

«АЗ ЩЕ ТЕ ПРЕВЕДА ПРЕЗ ВСИЧКИ МИТАРСТВА...»

«Здравейте, мои скъпи и уважавани хора – Валентина Афанасиевна и вашата помощница Нина Анатолиевна. Огромен Сибирски поздрав за вас от Раиса Золотарева. Получих писмото ви и дълбоко ви благодаря за колетчето, и извинете ме, моля ви. Когато синчето ми Гена беше още живо, ние точно получихме колетчето ви. Помня, Гена вече лежеше неподвижно, а аз веднага прочетох писмото ви и направих всичко, както ни пишехте: давах му да пие и мажех коремчето му. Камъче от отрока Вячеслав поставих в лявата ръка на Гена, и той се почувства по-добре. Той отново започна да спи, а когато се събуждаше – аз му показвах книгата с вашето синче Славочка. Валентина Афанасиевна, Гена още ми каза, че очите на святия отрок Славочка са неземни! След това, Гена започна да ми разказва сънищата си: «Мамо, казваше Гена, сънувам страшни сънища, сякаш баща ми ме прегръща и целува и все ме вика при себе си». Бащата на Гена бе починал и аз разбрах, че такъв сън е знак за смърт. След това святият отрок Вячеслав се привидял на Гена посред деня и казал на Геночка: «Ето какво, чичко, не се страхувай. Ти ще умреш на 4 декември и аз ще те преведа през всички митарства. Ти ще починеш, казал Славочка, по време на сън, майка ти няма да успее да усети мига на кончината ти, тя ще заспи». Така и излезе: Гена умря на 4 декември, през нощта, а аз тази нощ дълбоко заспах, станах едва в 4 часа сутринта, а Гена вече беше умрял.

Скъпа Валентина Афанасиевна, само вие можете да ме разберете – колко е тежко да се погребват децата, на каквато и възраст да са те. Живея сега сама и никого си нямам вече на света. Изживях живота си, погребах мъжа си, погребах и двамата си сина. Да погреба Гена ми помогна военният комисариат. Донесоха цинков гроб, пристигнаха лекари да измерват радиацията, заповядаха да изкопаят гроба с 3-метрова дълбочина, тъй като откриха при Гена голяма доза радиация, а радиацията от мъртвите излиза твърде лесно. Аз все пак се осмелих да попитам военните началници: къде така се е облъчил Геночка? Те ми откриха цялата тайна: нали сега тази страна я няма и може да се каже на майката. Според думите им, той е бил на Байконур и непосредствено се е докосвал до ракетите. Войниците са пребърсвали тези окаяни ракети, подготвяли са някакви блокове за тях и т.н. А са нямали са защитни облекла. Ето така, виждате, се е грижела вашата родна страна за синовете ви. Гена 5 години е мълчал, подписвал се е да мълчи и 20 години той е мълчал вече след като е знаел, че е облъчен. Гена дълго боледуваше, а лекарите не искаха да признаят облъчването му.

Валентина Афанасиевна, преди смъртта на Гена, аз му дадох в ръката камъче от отрока Вячеслав. А Гена така здраво бе стиснал в ръката си камъчето, че не можахме да го извадим. Така и погребахме Геночка, със святото камъче от синчето ви Славочка.

В нашето село Славочка е признат като Свят Руски отрок. Неотдавна ме боляха очите: срастваха се ъгълчетата на очите и не можех да виждам настрани. Когато започнах да капя в очите си водица, престояла с камъчетата на отрока – ако искате ми вярвайте, ако искате – недейте – очите ми напълно се отвориха и ъгълчетата на очите спряха да ми пречат. Благодаря и на вас, Валентина Афанасиевна, на Нина Анатолиевна, също благодаря. Да ви даде Господ здраве, на вашите близки и познати – дълъг живот без всякакви приключения, и добро здраве. Пиша ви, Валентина Афанасиевна и сякаш разговарям с вас, и ми става малко по-леко. А иначе, място не мога да си намеря. През деня още някой може и да мине, а когато настъпи нощта, не спирам да плача. Ето, мисля си – децата съм родила за живота, за старостта си. Мислехме с покойния ми мъж Иван, че децата ни ще ни бъдат опора в годините на старостта. А се получи ето така... Но все едно, иска ми се да кажа, че от Господа аз никога няма да се откажа, какъвто и да бъде животът ми, колкото и да ми е тежко. А книгата ви, Валентина Афанасиевна, аз вече няколко пъти прочетох и все ми се иска отново, и отново да я чета. Там отрокът Славочка е пророчествал и на Геночка бях успяла да я прочета. Той много внимателно слушаше, когато му я четях. Всеки ден аз пия от водицата с камъчетата на Славочка. Изпия чаша и се успокоявам, и вкусът е сладичък на тази вода – тя ухае с някакъв аромат. Валериановите хапчета не ми помагат много – от тях ми се подвига и силно ме боли глава. А ето, водицата с камъчетата на Славочка – твърде много ми помагат. Благодаря ви, Валентина Афанасиевна и Нина. А пликчето с пръстчицата от гробчето на Славочка аз не разпечатвам, а така и полагам до сърцето си, и кърпичката, осветена на гробчето, аз също прилагам към всички болни места и много добре ми помага. Аз заших едно камъче от отрока в малка торбичка и я захващам към фланелата си, за защита от магьосници. А сега при нас има твърде много такива. Залях цветенцата от рози от отрока Славочка с лампадно масло и мажа с него ръката си, и също ми помага. Въобще, синът ви Славочка, Валентина Афанасиевна, помага даже и след смъртта си. Нали вие сте родили Руски святия, сибирски отрок, но само че той много малко е поживял, защото хората, както Славочка е казал, много ругаят Бога (Бел.ред.: Славочка е казал, че няма да живее дълго, защото «хората прекалено бързо забравят за Бога.»). Аз даже си помислих така: ако сега Господ Иисус Христос би се спуснал отново на земята – хората отново не биха Го приели и ще се постараят отново да Го разпънат. Много неспокоен и жесток е животът сега. Сега да убият човек и дете, нищо не им струва, даже съвестта не ги гризе. Ругаят също и нашия Ангел Славочка. Е, за какво го ругаят? Добре, ако простите хора не вярваха в святостта на отрока, а пък това са свещеници, църковни хора? - Как тогава, гледайки свещениците, трябва да се държат обикновените хора?

При нас с Гена, Валентина Афанасиевна, сега има много икони. Вашите иконки непрекъснато са на масата, където винаги гори кандилница. Книгата ви за Славочка аз все чета и чета и не мога да се откъсна. Старая се да запомня всичко, което отрокът Славочка е казал и разказвам на хората за святостта му. А книгата я искат много хора, но аз, грешницата, не я давам – тя е осветена на Славиното гробче, аз я поставям върху болното си сърце. Аз нищо повече нямам, освен светините ви.

Ето, скъпа Валентина Афанасиевна и вашата помощница Нина, моля да ме извините, че много съм написала. С това привършвам да пиша. Довиждане. Останете с Господа Бога наш Иисус Христос и със синчето ви – святия отрок и пророк Сибирски Вячеслав. Нека винаги да ви свети неугасващата звезда на нашия Господ и на всички Негови светии от престола Господен. Да ви даде Господ добро здраве – на всички, на всички!»

Раиса Золотарева,

2010 г., с. Буканка, Алтайският край

* * *

Дата добавления: 2015-10-16