Падна ми се честта да общувам със Славик

«Здравейте, скъпи Сергей Вячеславович и Валентина Афанасиевна! Мир на вашия дом. Пише ви бившият лейтенант от медицинската служба на полка на чебаркулската дивизия, лекарят невропатолог – Николай Михайлович Марков. Беше ми отредено да служа в Чебаркулската дивизия през 1988-1989 години, веднага след завършването на висшия медицински институт. По волята на Бога, през пролетта на 1989 година, ми се случи да се срещна със сина ви Славик. Аз често посещавах дивизионната библиотека, интересувах се от постиженията на науката, от откритията в медицината, и в свободното от служба време ходех в читалнята. А пътят ми дотам бе през ДОС, покрай дома ви, където живеехте. Там веднъж обърнах внимание на сина ви Вячеслав. След него тичаха много деца-връстници, които слушаха думите му и се стремяха към него с цялата си душа. Славик привличаше върху себе си вниманието с това, че бе особено, необикновено момче. В разговора ми с него ме порази дълбочината на разсъжденията му за света и за тогавашните съвременни събития. Аз имах щастливите минути на общуването си с него. За мен отрокът Вячеслав бе не просто интересен събеседник, с който е интересно да се общува. Като личност, той притегляше към себе си – от него при общуването излизаше някаква особена благодат. Това аз усетих върху себе си, защото тези минути, в които беседвах с него – това бяха щастливи минути в живота ми. Славик носеше добро на хората, той беше по Евангелски мъдър, от него излизаше някаква светлина, той беше благодатно, необикновено момче. Аз не мислех тогава, че след 23 години изживян живот, отново мислено ще се връщам към това време (1989 г.) и ще си спомням срещите ми, и беседите с това удивително момче – святия отрок Вячеслав. През месец април тази (2012) година ми показаха филм за отрока Вячеслав «Руският Ангел – отрокът Вячеслав», гледайки който, аз разбрах, че отрокът, който е показан във филма – това е същото момче Славик, което аз досега помня, и с което ми бе дадена честта да общувам през тази далечна 1989 година! Аз веднага познах това изключително, необикновено момче и си спомних общуването си с него. След това (след 1989 г.) мен ме преместиха вече на друго място на служба...

През май 2012 година, по Божията милост, аз ви гостувах и разговарях със Сергей Вячеславович (бащата на отрока Вячеслав). А на 29-30 май 2012 година, заедно с други поклонници, аз вече се молех на гробчето на сина ви – святия отрок Вячеслав. Мога да потвърдя, че там аз получих такава духовна сила, такава благодат за душата, че много неща се наложи да премисля и да преосмисля в живота си. Разбрах едно – Славик беше за всичко прав! Той имаше от Бога дар за лечение и пророчества за бъдния живот! С устата му говореше Самият Бог!

Скъпи Валентина Афанасиевна и Сергей Вячеславович! Благодаря ви за сина – святия отрок Вячеслав! Благодаря за прекрасния филм за отрока и за издадените книги, в които се разказва за живота и пророчествата на светлия отрок Вячеслав. Молитвите ви за мир и за нас, грешните, вашите книги и филми за отрока Вячеслав – са накарали много хора да се замислят за смисъла на живота, за духовното.., разумното, доброто, вечното...»

С признателност и уважение към вас,

раб Божий Николай Марков, 2013 г.

гр. Воткинск, Удмуртия

* * *

Дата добавления: 2015-10-16