Аз на живо видях Славик!

«Здравейте, скъпа Валентина Афанасивна. Много се вълнувам и не зная, как да започна да ви пиша. Господи, помогни ми!

Валентина Афанасиевна – аз видях вашия Славик на живо! Аз съм на 30 години (набор 1981 г.), казвам се Елена. Живея в много малкото Украинско градче Христиновка. Това ми се случи дълго време преди да разбера за отрока Вячеслав (с отрока аз се запознах съвсем наскоро, случайно виждайки за него филм в интернет). Срещата ми със Славочка се случи преди четири години по следния начин. – Беше есен (или ранна пролет – вече не помня), защото хората ходеха още разсъблечени. Аз се разхождах из града ни с малката си дъшеричка (тя бе тогава на годинка или година и половина). Помня, возя количката по улицата и размишлявам за Бога. Изведнъж виждам, как срещу мен насреща върви момче. Веднага ми се стори, че той е необикновен: много спретнат, чист, с раничка, пуловерче, панталонки, косите къдрави и някакви невероятни по красота. Той прибижи до мен и така нежно ме попита: «Как да стигна до църквата край железопътната линия?» Въпросът му бе толкова неочакван, че си помислих, че навярно това не е наше, местно момче. Освен това, той бе такъв малък и без мама (стори ми се, че бе някъде 10-годишен). И кой знае защо, той попита по това време за църквата, нали тя вече е затворена (при нас църквата е отворена до обед, а беше някъде 14-15 часа следобед)? Пък и денят, освен това бе делничен. Такива деца при нас почти не ходят на църква. Градчето ни е малко, църквата ни е една и всички знаят къде е тя. А срещата ни стана почти срещу църквата, но това беше църквата на разколниците от «Киевския патриархат» (нея неотдавна я построиха). Момчето ме попита именно за Православната църква (на Московския патриархат) и аз му казах, как да стигне до нея. Помня, тогава още си помислих: какъв е той малък, колко е спретнат и без майка си? Сякаш отговаряйки на мисълта ми, той така ме погледна, каза «Благодаря» и някак нежно тръгна. Оттогава аз не мога да забравя тази среща. (И сега пиша за нея, а в очите ми – сълзи, и стои пред очите ми това необикновено момче). Но аз тогава още нищо не знаех за отрока Вячеслав. Едва някъде преди половин година аз гледах филма за отрока Вячеслав и... познах в него това момче, което бях срещнала! Аз го познах във филма по фотографията (или по рисунката) на Славочка, където той се усмихва и където още църквата стои отдясно на заден план, и веднага разбрах, че това момче аз бях видяла тогава. Слава Богу!

Валентина Афанасиевна, много ви моля – помолете се за мен, грешната рабиня Божия Елена на Пресветата Троица и на отрока Вячеслав, нека с вашите молитви Те да помогнат на мен и на децата ми да се спасим от всички документи на антихриста, и да ни укрепят във Вярата. Много може молитвата на майката към сина.

Просто вик на душата е – моля ви, помолете се!

Господ да ни спаси, всички нас!»

Елена Панасюк

2011 г., гр. Христиновка, Черкаска област, Украйна

* * *

Дата добавления: 2015-10-16