Причастие с Преждеосвещени Св. Дарове на миряни се е практикувало още от дълбока древност, което се вижда от достигналите до нас различни «чинове на самопричастяване».

В своята книга св. новомъченик епископ Арсений (Жадановски) «Как са се причастявали древните християни» повествува:

1) Св. Дарове първоначално са се изпращали в домовете на всички християни, които не са присъствали в събранието. Така св. Юстин мъченик свидетелства: «След приобщаване на всички вярващи в събранието, дяконите отнасят Причастието на тези, които не са присъствали» (Аполог. 1-97 стр.). По-късно започнали да пращат Св. Дарове предимно на заключените в тъмница, изповедниците и болните. Такива свидетелства се срещат при отците – Киприан (писмо 54), Златоуст (за свещенството VI, 4) и постановленията на съборите – Никейски (пр. 13) и Картагенски (пр. 76,77,78). И ако в храма причастие са преподавали само свещенослужители, то, от друга страна, мисията да се доставят Св. Дарове в домовете на вярващите изпълнявали понякога нисшите клирици и даже обикновените миряни. Така, известен е разказът за свещеноносеца Тарсиус, който бил измъчван от езичниците за това, че не искал да отдаде Тялото на Спасителя, което носел със себе си (Martyrol. Rom die aug. XVIII. Martigny – 168 стр.). А това, че Св. Дарове били изпращани в домовете на вярващите в случай на нужда чрез редови вярващи, се вижда от разказа за причастяването на стареца Серапион. Серапион, отлъчен от причастие, при своята кончина помолил внука си да извика местния презвитер. Презвитерът се отказал да иде заради болест, но дал на момчето малка частица от Евхаристията, заповядал след като стигне в дома му да я намокри във вода и да я постави в устата на стареца. Така момчето и направило. Идвайки в дома, той намокрил частицата и влял Евхаристията в устата на умиращия старец (св. Дионисий Алек. еп. Из неговите писма до Фабия, до Антиохийския епископ, в Църковната история на Евсевий кн.VI, гл. XLIV).

2) Освен това, на самите вярващи, присъстващи на Литургия се е позволявало да вземат Св. Дарове в домовете, а и там ежедневно да се причастяват. За този обичай указва Тертулиан (към жена си, кн. 2 гл. 5), Киприан (книга за падналите, стр. 161), Григорий Назианзин (слово XI за Горгония), Кирил Александрийски (Малиновски, 17-18 стр.), Йероним (писмо 50 към Памахия). Общата мисъл във всички тези свидетелства изразява Василий Велики в писмо осемдесет и първо към Кесария. «А нима не е по-малко опасно», четем тук, «ако някой по време на гонение, при липса на свещеник или свещенослужител, е в необходимост да приеме причастие от собствената си ръка, това е излишно да се доказва; защото дълговременният обичай удостоверява това дело. Тъй като всички монаси, живеещи в пустините, където няма йерей, съхраняват причастие в домовете си, и сами себе си приобщават. В Александрия и Египет всеки от покръстените мирянини, в по-голямата им част, съхранява причастие в дома си, и сам себе си причаствява, когато поиска. Тъй когато йереят веднъж е извършил и преподал Жертвата, приелият я като всецяла, се причастява ежедневно и е справедливо да вярва, че я приема и се причастява от Самия Преподаващ. Понеже в църквата йереят преподава Част и приемащият Я с пълно право Я държи и, по този начин, със собствената си ръка Я поднася към устата си. Затова една е силата, независимо дали ще бъде приета от йерея една Част, или наведнъж много Части» (Писмо до Кесария 89).

В житието на св. Лука Пустинник (ХVI век) се описва уставен порядък за домашно причастие, прилаган по това време. Преподобният Лука, беседвайки с митрополита, го пита: «Владико, как ние, обитаващите планините и пустините, да се причастяваме с Божествените и страшни Тайни, когато ние нямаме нито богослужебно събрание, нито свещеник?» Митрополитът, забелязал важността на въпроса, отговорил на това така: «Като начало се изисква, да има свещеник. Той трябва да постави съдовете с Преждеосвещените Дарове на св. престол, ако това е молитвен дом, или на чисто платно, ако това е килия. След това, разтваряйки покрова, се поставя върху него Св. Части и, запаления тамян, изпяват се псалмите от типика и «Трисвятое» със «Символа на вярата», след което три пъти се извършва коленопреклонение, със събрани молитвено ръце, с устата се причастяваш с честното Тяло Христово, а след това причастие незабавно поставяш всички останали върху покрова Частици в съд с възможно най-голямо внимание» (Martigny, 168 стр.). По този въпрос говорят преп. Теодор Студит и св. Симеон Солунски, добавяйки, че след приобщаването следва «да си умие устата с вино, примесено с вода, или само с вода». Но не винаги е бил възможен такъв порядък. Често вярващите са живеели в едни и същи домове с езичници – жени нерядко са имали езичници за мъже, и обратното. Тогава домашното причастяване се е извършвало в дълбока тайна, без всякакви външни церемонии. Тертулиан, например, преподава такъв съвет на жена, която има мъж езичник: «...за да не знае твоя мъж това, Какво ти вкусваш тайно, преди всякакви други храни.» (Към жената, 11, 5).

В домовете Св. Евхаристия се съхранява в особени съдове, ценността на които е била различна, в зависимост от състоянието на вярващите. Св. Киприан първи говори за домашни Дарохранителници; той ги назовава «аrса» – ковчег (За падналите, 161 стр.). Св. отец разказва историята на една жена, която искала да открие с нечисти ръце своя ковчег, където се намирало Тялото Господне, но била удържана от излезлия от него пламък (За падналите, 161 стр.). Колко дълго е съществувал обичаят да се носят в домовете Св. Дарове за причастие, ние не можем с точност да кажем. Във всеки случай той е имал място в VI в., тъй като ние виждаме пустинника Зосима, причастяващ преподобната Мария Египетска (+521); и даже в VII в., за което узнаваме от «Луга Духовного» (сборник от повести за благочестиви хора и подвижници) на Йоан Мосх (+622). (Виж 30 и 79 гл. «Луга Духовного».)

3) Св. Дарове, по-нататък, вярващите нерядко са вземали със себе си по време на пътешествия. За това говори св. Амвросий (de myster. с. 8 п. 48) и Григорий Велики (Събесед. за живота на итал. отци, кн. 3 гл. 36). При това е имало случаи, когато пътешествениците са носели и двата вида Св. Дарове. (У. Барония Dialoog. III c. 36. Annal eccl. Loc. cit. – Макария догматик. 223 стр.).

Потвърждение на това могат да послужат намерените в Рим, в гробницата на св. Калиста, изображения на плетени кошници с хлябове отгоре; в средата на тези кошници се виждат стъклени съдове с червена течност. (Бердников.) Остава ни да гадаем, колко дълго са можели да се съхраняват Св. Дарове? В седемдесет и девета глава на «Луга Духовного» на Йоан Мосх се разказва следното: един слуга на антиохийски търговец, подкрепящ ереста на Север, по обичая в страната е получил в църквата в св. Четвъртък Св. Дарове. Завивайки ги в чисто платно, слугата Ги положил в своя шкаф. След Пасха на търговеца се наложило да изпрати по търговски дела слугата си в Константинопол. Той се отправил, забравяйки за скритите в шкафа Св. Дарове. Между другото, настъпил новият Велики Четвъртък, а слугата го нямало. Тогава стопанинът, знаейки за съществуването на Св. Дарове у слугата, решил преди указания ден да Ги предаде на огън, но когато стопанинът отворил шкафа, то видял, че от Св. Дарове произрасли стъбла и клас. От този разказ на Йоан Мосх може да се направи извод, че по това време още е съществувал обичаят да се причастява в къщи.

Как да се причастяваме вкъщи, в условията на гонения,

Дата добавления: 2015-10-16