Мнение за раждането на човешките души

Заедно с мнението за творение на човешки души съществува друго мнение – за раждането на човешките души. Две такива мнения са се появили едновременно. Ако първото мнение за първи път се среща при свщмч. Ириней Лионски, то второто – при Тертулиан. Тертулиан е учил за някакво душевно семе: както съществува семе телесно, так и в душата съществуват особени семена, които се отделят от душите и дават началото на нова, духовна субстанция. Това мнение за душевните семена е било отхвърлено от последващите отци на Църквата, а мнението за рождението на човешки души от душите на родителите получило широко разпространение. Към него се придържал св. Григорий Богослов, св. Григорий Ниский, св. Атанасий Александрийски, прп. Макарий Велики и много други. Блаж. Йероним, въпреки че сам се е придържал към креационния поглед, не по-малко е отбелязвал, че мнението за рождението на души има голям авторитет както на Изток, така и на Запад.

Какви места от Свещ. Писание могат да се приведат в потвърждение на тази хипотеза? Например, Бит. 5, 3. Тук е казано, че Адам родил Сит «по свое подобие и по свой образ». Думите «подобие» и «образ», вероятно, трябва да посочват пълнотата на човешкия състав, т.е. и на душата, и на тялото.

Йоан. З, 6: «Роденото от плът е плът, роденото от дух е дух». Но думата «плът» – у ап. Йоан Богослов означава не само тяло, а живо същество в цялата му пълнота. Когато ап. Йоан Богослов говори, че «Словото стана плът» (Йоан. 1, 14), той има предвид разбирането за Словото на целия човешки състав, т.е. тяло, одухотворено с разумна душа.

Следва да се признае, че такъв поглед повече от всичко се съгласува с данните от Свещ. Писание, както и с религиозния опит. В същото време тази хипотеза има и слаби страни.

Например, има случаи на поразително несходство между родители и деца от гледна точка на тяхната духовна организация. Такова несходство нерядко се изразява и в телесния състав.

Това мнение се намира в противоречие с простотата и несложността на душата. Затова ние не можем точно да определим от кого именно се ражда душата: произхожда ли тя от душата на бащата, от душата на майката или от двамата родители? Този въпрос е невъзможно даже да бъде поставен, доколкото няма никакви основания за неговото решение. Законите на духовния свят са ни неизвестни, и за нас е невъзможно да се определи образа на произхода на една душа от друга. Св. Прав. Йоан Кронщадски пише, че душата се ражда от друга душа по аналогия на това, както светлината се ражда от cветлина и огънят се ражда от огън.

След V-я Вселенски Събор в християнското богословие останало преобладаващото мнение за творение на човешки души от нищото, въпреки че в по-късно време широко разпространение получава мнението за раждането на човешките души. По-голямата част от съвременните православни богослови се придържат към мнението за раждането на човешките души.

В действителност тези две хипотези не противоречат една на друга, по-скоро обратно – допълват се взаимно. Може да се предположи, че душата – духовната природа – човек получава от родителите, така както и тялото, но личността, неповторима и уникална, човек получава вследствие особено Божествено въздействие. Това и обуславя неповторимостта на качественото съчетание на духовните сили и способности на човека, нали човекът – не е просто повторение на своите родители или механична комбинация на свойства и качества, които са се срещали у неговите предци. Всеки човек – това е неповторима личност, нова форма на образа Божий, и новостта на това е обусловена от непосредственото въздействие на Бога.

йерей Олег Давиденков «Догматическо богословие», Курс от лекции, ч. III, Изд. на Православния Свето-Тихоновски институт, Москва, 1997 г., стр.74-79

* * *

Дата добавления: 2015-10-16