Мнение за предсъществуването на човешките души

Мнението за предсъществуване на човешките души е било характерно за античната философия. В една или друга форма са го разглеждали Питагор, Платон, неоплатониците, Филон Александрийски и други. На християнска почва това учение било възпроизведено от Ориген. В догматическата система на Ориген това учение заема централно място.

Според гледната точка на Ориген, Бог, като съвършено, справедливо Същество е способен да твори само еднакви и равни един на друг същества. Всички човешки души били сътворени от Бог едновременно и били напълно равни по достойнство. Отначало тези души, бидейки чист ум, лишени от каквато и да е вещественост и телесност, били изцяло погълнати в съзерцанието на Божеството. Но след това, по някаква причина на душите е омръзнало да съзерцават своя Творец, и те се отклонили от това съзерцание към по-лошо битие: отпаднали от Бога и като наказание за това били отпратени в различни тела. Едни души, които по-малко съгрешили, приели тънки тела, ефирни и станали ангели. Душите на по-тежко съгрешилите получили тела веществени и груби, т.е. човешки. Най-накрая, най-грешните души получили особено мерзки тела, демонични. В какво е привлекателната страна на тази хипотеза? Посредством нея е удобно да се обясни нееднаквостта на външните условия на живот при хората в този свят. Това, което различни източни учения се опитват да обяснят посредством учения за кармата и т.н., Ориген обяснява с изначалното падение, което в учението си отъждествява с понятието първороден грях. Това учение са споделяли някои ранни отци на Църквата, например св. Памфил и св. Методий Патарски, намиращи се под силното влияние на неоплатоническата философия. В новото време това учение е било взето на въоръжение от някои протестантски теолози. Не е трудно да се види противоречието на това учение със Свещ. Писание, с основните принципи на християнската догматика. Първо, това учение противоречи на Свещ. Писание, съгласно което грехът е влезнал в света с престъплението на Адам. Фактически за грехопадението на прародителите в системата на Ориген не остава място. Второ, това учение не е способно удовлетворително да обясни факта Боговъплъщаване. Ако изпращането в тяло е наказание, защо Господ Иисус Христос, бидейки безгрешен, независимо от това, се е въплътил? Освен това, тази хипотеза на Ориген е свързана с учението за всеобщото възстановяване, съгласно която всички души, в края на краищата, ще се върнат в своето първоначално състояние. По такъв начин, учението на Ориген не оставя место за изкупителния подвиг на Спасителя, обезценява значението на кръстната Жертва. В средата на VI в. Учението на Ориген е било осъдено от Църквата. Повод за това станали оригенистките спорове, започнали в средите на палестинското монашество, където имало стълкновение на две партии. От една страна това били монасите, придържащи се към строго ортодоксалното учение – последователи на Савва Освещени, от друга страна – техните опоненти-оригенисти, които възглавявал св. отец Нон. Последните наричали «протоктисти» или «исохристи». «Протоктисти» буквално означава «сътворени от началото», т.е. считали, че душите на всички хора са сътворени отначало, веднага всички заедно и в еднакво състояние. «Исохристите» са се наричали така, вероятно, защото изповядвали в учението, че вследствие спасението, т.е. възстановяването на първоначалното състояние, всяка душа в пълнота ще се уподоби на Христос, ще стане равна Нему по достойнство и ще притежава едва ли не Божествени способности.

Император Юстиниан Велики в 551 г. написал произведение, известно като «Послание към Мина» (Мина – Константинополски патриарх), в което дал анализ и критика на оригенистската космология и антропология и формулирал реда на анатематизма, по-специално, ето такъв: «Ако някой говори или се придържа към мнение, че човешките души предсъществуват, бидейки като идеи, или свещени сили, които са отпаднали от Божественото съзерцание и са се обърнали към по-лошо битие, и вследствие на това са се лишили от Божествената любов и затова са били наречени души, и за наказание изпратени в тела, – то нека да бъде анатема». След две години, в 553 г., V Вселенски Събор, фактически ратифицирал «Посланието към Мина». От събора било изповядано православното учение за произхода на човешките души: «Църквата, научена от Божественото Писание, утвърждава, че душата е произлязла заедно с тялото, а не така, едно преди, а друго - после, както му се е струвало на безумния Ориген». По този начин, учението за предсъществуването на душата било осъдено от Православната Църква като ерес.

Дата добавления: 2015-10-16