Мнение за сътворението на човешките души

Съгласно това мнение, всяка индивидуална душа се сътворява от Бога - от нищото. В християнската традиция за пръв път това мнение се среща у свщмч. Ириней Лионски. Така са мислили и блаж. Теодорит Кирски, блаж. Йероним Стридонски, св. Йоан Златоуст, св. Кирил Александрийски и други. Съществуват две различни мнения за момента на сътворение на душите. Съгласно първото, сътворението на душата се извършва едновременно със сътворението на тялото, в момента на зачатието, съгласно второто – на четиридесетия ден. Защо именно на четиридесетия? От една страна, това е свързано с предположението на Аристотел. От друга страна, това мнение има основание и в Стария Завет. В Изх. 21, 22-24 се говори за това, че ако на някоя бременна жена бъде нанесена повреда и в резултат на това тя абортира, то той е длъжен да изплати някаква компенсация. При това размерът на компенсацията ще бъде различен в зависимост, случило ли се е това до четиридесетия ден или след него. Тези думи понякога се тълкуват в смисъл, че до четиридесетия ден това престъпление още не е човекоубийство, понеже на четиридесетия ден се появява в човека душата.

В православното богословие мнението за одухотворението на ембриона на четиридесетия ден е отхвърлено. В контекста на полемиката с монофизитите неговата несъстоятелност особено ярко е показал прп. Максим Изповедник.

Какви основания има в Свещ. Писание в полза на мнението за създаването на души? В Екл. 12, 7 се говори за смъртта на човека: «И ще се възвърне праха в земята, откъдето е била, а духът ще се възвърне към Бога, Който го е дал». Разбира се, тези думи не могат да бъдат еднозначно изтълкувани, в смисъл творение на човешка душа от нищо. Изразът «Ще се възвърне към Бога, Който го е дал» може да се разбере и в по-широк смисъл, че Бог е Виновник за всичко съществуващо. Например, в Господнята молитва ние произнасяме: «Хлябът наш насъщен дай ни и днес». Но казвайки, че Бог ни дава хляб насъщен, ние нямаме пред вид, че Бог твори този хляб от нищо. И ако думите на Еклесиаст са за това, че Бог дава на човека дух, то те не трябва задължително да се разбират в смисъл, че всеки път Бог твори този дух или живот от нищото.

«Господ, разпростиращ небето, основаващ земята и образуващ духа на човека вътре в него» (Зах. 12, 1). «Образуване» на духа също не бива да се разбира като творение от нищото, доколкото в Стария Завет нееднократно се говори и за «образуването» от Бога на тялото човешко в утробата на майката. Понякога се прави връзка с Евр. 12, 9, където Бог е наречен Отец на духовете, в противоположност на плътските родители. Но това може да се разбира в смисъл на духовно рождение на човека в купела на Кръщението.

В Римокатолическата църква мнението за сътворението на душите е било фактически догматизирано вследствие на приетия през 1854 г. еретически догмат за непорочното зачатие на Дева Мария. Доколкото този мариологически догмат предполага учение за непосредственото сътворение на човешката душа от Бога, то и самото това учение при католиците автоматично станало официално.

Какви са силните страни на мнението за сътворението на човешката душа от Бога? Преди всичко, по подобен начин може да се обоснове високото достойнство на човешката душа, нейната невещественост, неделимост, простота, а главно – лесно може да се обясни качественото разнообразие на души, т.е. различите таланти и способности, които Бог разпределя между хората по Своето усмотрение.

Но в същото време, с приемането на това учение са свързани определени затруднения.

Първо, то не напълно се съгласува със Свещ. Писание. В Бит. 2, 2 се говори, че Бог в седмия ден «си починал от всички Свои дела, които Бог е творил и съзидавал». При свършека на шестия ден Бог само разсъждава за света, тази гледна точка предполага, че Бог твори души от нищото. Католиците се опитват да излязат от затруднението, твърдейки, че Бог си е починал в този смисъл, че Той не създава повече никакви нови родове и видове същества, а вече съществуващите Той може да «тиражира». Пресилването на това обяснение е очевидно.

Второ, това учение не обяснява механизма на прехода на греховното проклятие от Адам върху целия човешки род. Ако душата всеки път се твори от Бога от нищото, то откъде в такъв случай се взема греха, нима източникът на греха не е в човешкото тяло, а именно в душата, във волята?

Трето, как да се обясни в такъв случай наследените от децата родителски различни душевни свойства, качества и способности? Значи, съществува някаква връзка между душите на родителите и децата.

Има още един момент, създаващ трудност за приемането на тази хипотеза. От християнска гледна точка, раждането на деца е Божествено благословение. Приемането на разглежданата хипотеза поставя творческото действие на Бога в зависимост от човешките страсти, сякаш Бог се подчинява на природната необходимост. Освен това, както е известно, децата обикновено се раждат не само в законен брак, но и от извънбрачни греховни връзки. В такъв случай се налага да се стигне до нелепия извод, че Бог благославя незаконните връзки.

Дата добавления: 2015-10-16