В условията на гонения

Запасните Свети Дарове се освещават по време на Божествената Литургия и специално се приготвят от свещеника:

а) за причастяване в домове и в болници на тежко болни и умиращи;

б) за продължително съхранение и причастяване на паството в условия на гонение на Църквата.

Запасните Св. Дарове благоговейно се съхраняват в олтара на храма на св. престол в Дарохранителница. Обаче, в условията на гонения на Църквата, когато на вярващите се е налагало да се крият и да извършват своите богослужения тайно – се е появила принудителната практика да се съхраняват запасните Св. Дарове в домове.

Следва да се отбележи, че обичаят да се съхраняват в домове Св. Дарове за ежедневно причастие има свое основание в практиката на древната Християнска Църква. Още свети мъченик Юстин (II в.) засвидетелствал, че Свети Дарове след приобщаване на всички присъстващи при извършване на Литургията били пращани чрез дяконите при тези, които не са били в Църквата. Не по-малко древно и обичайно е присъстващите при богослужение да отнасят със себе си някаква част от Светите Дарове за ежедневно Причастие. В Постановленията на апостолите се заповядва на дяконите, остатъците от Свети Дарове да се поставят в особени отделения при олтара (ластофории), след което ги отнасяли за причастяване на отсъстващите - болни, заключени в тъмница заради името Христово и проч.

В годините на богоборчески гонения свещениците благославяли своите духовни чада, живеещи на голямо разстояние от Божия храм, да имат при себе си вкъщи запасни Св. Дарове. В случай на неотложна нужда християнинът може да се причасти сам или да причести сериозно болен или умиращ ближен по особено съставно правило (за това ще бъде казано по-надолу), непременно след покаяние и изповядване на греховете. Но това е допустимо само в случай, когато действително е невъзможно да се извика скоро свещеник.

В условията на гонения не винаги е удобно да се съдържат Свети Дарове в църковната Дарохранителницa или Дароносица, понеже със своя вид те веднага привличат внимание. Ако Св. Дарове са немного, то по-добре от всичко е да бъдат държани в херметически затворен стъклен буркан, който на свой ред се слага в торбичка от благородна тъкан с бродиран върху нея св. Кръст. Уместно е торбичката със Св. Дарове да се пази зад иконите, в светия ъгъл на молитвената стая, по възможност с поддържан неугасим огън от светилник пред Тях, като Велика Светиня. Стаята, в която се съхраняват Св. Дарове се поддържа в чистота и с благоговение – като храм. Ако това е стая за живеене – в нея не бива да се допускат: смях, шеги, ругатни, празнословие и други прояви на греховна разпуснатост. В тази стая, където се пазят Св. Дарове безусловно са недопустими всякакви отношения между съпрузи, за да не се подхвърли Светинята на оскърбление! Ако от Светите Дарове е приготвено твърде много, за тяхното съхранение може да се приспособи специален голям термос с широко гърло (термосът има предимството, че не създава резки смени в температурата и предпазва Светинята от конденз на влагата и плесените. Термосът трябва да бъде нов, тялото му трябва да бъде от метален материал– нечуплив, и е необходимо отрано да се набави, докато има такава възможност). Най-главното - в СЛУЧАЙ НА ОПАСНОСТ Светите Дарове трябва бързо да бъдат използвани, за да се избегне поругаването на Светините.

Често за при смъртен случай в домовете държат света Богоявленска вода, а така също изсушен св. артос, антидор и просфори – с всички тези светини е необходимо да се запасим в достатъчно количество, с благоговение да ги пазим и употребяваме на гладно ежедневно. Следва да се помни, че св. Богоявленска вода и св. артос, имащи велика благодатна сила, все пак не могат да се сравнят с Тялото и Кръвта Христова и не ги заменят. Древното църковно предание указва да се дава св. Богоявленска вода вместо причастие на тези, които за определени грехове са отлъчени от Св. Причастие. И така, св. вода може да бъде използвана за освещаване и напътствие, но християнинът всячески е длъжен да се грижи за това, да напусне този свят и да се представи пред Бога в чистота и покаяние, приемайки Причастието - Св. Тяло и Кръв на Господа наш Иисус Христос.

Умиращият може да се причести даже след ядене (преминалите раждане и женската нечистота също не се явяват препятствие за причастие в случай на смъртна опасност), но, както вече беше казано, непременно с покаяние и сърдечна изповед (9-о правило на патриарх Никифор Цариградски). Препятствие не може да бъде и това, ако умиращият не може да задържа в устата си храна или я повръща. Причастеният и в този случай получава освещаване, понеже благодатта Божия преодолява немощта на тялото. Ако болният изпуска слюнка и т.н., бързо след причастието със Св. Тайни, му се предоставя чист съд, от който всичко след това трябва да се излее в реката или да се зарие надълбоко в чисто и непроходимо място. И тогава, - пишат отците, - «дарът Божий няма да бъде избълван». Но на вече загубилия съзнание, на невменяемия и още повече, на починалия, Свети Дарове да се подават е забранено (Картагенски събор пр. 18; Трулски съб. пр. 84).

* * *

Дата добавления: 2015-10-16