Читайте также:
|
|
и «поради смъртен страх»
Тайнството свето Кръщение при отсъствие на свещеник и при смъртна опасност е възможно да извърши всеки православен християнин. За това говорят светиите: блаж. Йероним, блаж. Августин, преп. Теодор Студит, Тертулиан, и други св. отци и учители на Църквата. За това говори правило 14 на патриарх Николай, 45 правило на Никифор изповедник, казано е и в Деяния на Апостолите (Деян. 6. 1-6), (Деян. 8. 38), (Деян. 9. 17-18) и др. «В случай на крайност, когато смъртна опасност грози готвещия се за покръстване, при отсъствие на свещеник, могат да извършат кръщение и миряни; при това е необходимо само: а) кръщаващият да е православен, б) точно да произнесе формата на кръщение при трикратно потапяне във водата, в) ако след кръщението чрез мирянин кръстеният бъде жив, то кръщението над него трябва да се допълни с молитви и обреда, отнасящ се до кръщение» (Номок. в бол. треб. л. 204, 205. Книг, о долж. пресв. §84). За такъв случай, в Требника на митрополит Петра Могили има следното указание: «ако там има свещеник, той трябва да кръсти, а не дякон; ако има дякон, той, а не иподякон; а ако има само клирик, той, а не прост човек; ако е мъж, той, а не жена. Едва само заради студа, на жената подобава повече, отколкото на мъж да кръщава младенец, понеже жената по-добре умее да извърши формата на кръщение и да облее с вода» (Требн. П. Мог. л. 8). Освен това е необходимо – «Поради предупрежденията за случаи на смърт на деца без кръщение, свещеникът е длъжен да научи своите енориарши и особено жени, служители при раждания, как те са длъжни да постъпват в случай на близка смърт на младенец, т.е. те трябва да знаят извършващата се форма на кръщение и да могат сами да покръстват съмнителни по жизненост младенци, а така също да ги накара в такива случаи незабавно да го известяват» (О долж. пресв. приход. §84).
Затова, всеки е длъжен да знае краткия устав за извършване на св. Тайнство Кръщение:
Чете се: «Царю Небесный» и «Трисвятое до Отче наш». След «Приидите поклонимся», се чете Символът на Православната вяра, а след това се извършва Тайнството Кръщение с пълно трикратно потапяне.
Кръщаващият произнася: «Крещается раб(а) Божий (аз) (името) во имя Отца (ПЪРВО ПОТАПЯНЕ). Аминь. И Сына (ВТОРО ПОТАПЯНЕ). Аминь. И Святаго Духа (ТРЕТО ПОТАПЯНЕ). Аминь». (тези ритуални думи за св. Кръщение е необходимо да знае всекихристиянин! Особено е важно тези думи да се знаят от жени, които се готвят за раждане, и акушерки, които ще приемат раждането – за да може в случай на смъртна опасност бързо да бъде покръстен младенеца). По време на трикратното потапяне кръщаващият трябва да държи ръката си над главата на кръщаемия. След кръщението се произнася обичайния отпуст. При невъзможност за пълно потапяне се допуска кръщение с обливане. Използва се желателно света вода, но при нужда се допуска и обикновена вода. Може предварително в такава вода на три пъти да се постави св. Кръст, с четене на тропара: «Спаси, Господи, люди Твоя, и благослови достояние Твое, победы благоверному Царю нашему Православному на сопротивныя даруя, и Твое сохраняя Крестом Твоим жительство».
В православната литература е описан случай, когато при пълно отсъствие на вода, умиращия след преждевременно раждане петмесечен младенец е бил кръстен от собствената майка с кръстообразно помазване на слюнка върху челото. Има описание на случаи, когато давещите се в резултат на корабокрушение хора направо във водата са извършвали кръщение един на друг, призовавайки като свидетел Бога, и са били, след това, чудесно спасени по Неговата божествена милост. В древните отечествени записки е описан също изключителен случай, когато в пустинята е било извършено кръщение на умиращ с пясък, поради липсата на вода. Не бива да се забравя и за кръщението с кръв – когато човек пред мъченическа смърт изповядва Христос Спасител и страда за Него. Самокръщение се допуска само в най-изключителни случаи.
Дата добавления: 2015-10-16; просмотров: 68 | Нарушение авторских прав
<== предыдущая страница | | | следующая страница ==> |
При липса на свещеник | | | Потвърждаващи свидетелства от светите отци в Макариев Миней-четий и славянския Пролог |