При липса на свещеник

По указание на Богослужебния Устав, при липса на свещеник, църковните богослужения могат да се извършват от миряни-псалмопевци, от така наричания «мирски чин» по богослужебните книги, в порядъка на прочитане и изпяване на вложените в Устава псалми, стихири, тропари и канони. Обаче, следва да се помни, че мирянинът при никакви условия(!), няма право без свещеника: да дръзва да извършва Божествена Литургия; чинопоследования на църковните Тайнства (с изключение на Тайнството Кръщение при «страх от смъртна опасност» – за което ще бъде казано по-долу); да се облича в свещено одеяние; да извършва някакви свещенодействия; да преподава мир и благословение; да ползва Служебника и Требника; да чете тайни, сугубо йерейски молитви; да произнася възгласи и ектении – за да не изпадне в тежък грях на светотатство и да не се подложи на осъждане от Бога.

Съществуват уставни правила, от които могат да се ръководят миряните при отсъствие на йерея за извършване на богослужения дневни, седмични и от годишния кръг, а така също молебствия, кръстни походи, панихиди, литии и отпяване на покойници. Ще изброим най-важните от тях:

1. Всички богослужения при отсъствие на йерей се извършват извън олтара (олтарът е затворен, завесата на Царските двери е спусната, стихари не се обличат).

2. Всички йерейски възгласи, във всички случаи се заменят с един: «Молитвами святых отец наших, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас. Аминь.».

3. За ектения във всички случаи се произнася само «Господи, помилуй»: за велика и просителна ектения – 12 пъти; за сугуба – 40 пъти; за малка – по 3 пъти. Вместо възгласа при свършването на ектенията се произнася: «Молитвами святых отец наших,..» (Виж по-горе).

4. Миряните могат да възгласят прокимни, алилуарии и «Бог Господь…» със стихове, както това е и показано да се прави в канона на богослужението.

5. Миряните могат да четат Парамии, Апостолски и Евангелски зачала (Зачалата са части от Евангелието и от другите Богослужебни книги. Всяко зачало е завършена смислово част от текста, като номерацията на зачалата не съответства на тази на главите и стиховете. – Бел.ред.) от аналоя в средата на храма (не от амвона, и още повече от олтара). Всички предварящи и последващи йерейски възгласи («Вонмем», «Мир всем», «Премудрость, прости», «И о сподобитися нам…» и т.н.) – се пропускат. Произнася се само названието на зачалото, например: «К Солунянам послание святаго апостола Павла чтение», «От Луки святаго Евангелиа чтение», и по-нататък веднага се чете текста на зачалото. При отсъствие на богослужебен Апостол и Евангелие, текстовете на зачалата може да се определят по номерата на главите и стиховете, и да се прочетат по обичайния текст от Новия Завет. При четенето е недопустимо всякакво подражание на дяконска или йерейска гласова интонация – трябва да се чете просто, ясно, достатъчно гръмко, със съблюдаване на смислови паузи и интервали.

6. Каденето трябва да се извършва само с ръчна (домашна) кадилница. Късче тамян се поставя на горящ въглен и се осеня с кръстно знамение с молитвата: «Во имя Отца, и Сына, и Святаго Духа. Аминь». Каденето се извършва с трикратно кръстообразно движение на ръката с кадилницата: а) два пъти вертикално – отгоре надолу; б) един път хоризонтално – от ляво на дясно. По време на продължително кадене е обикновено за себе си се чете 51-и псалом. При неголямо кадене се чете същата молитва, както и при началото на каденето: «Во имя Отца, и Сына, и Святаго Духа. Аминь».

7. Вместо богослужебния отпуст се произнася кратък малък отпуст: «Господи Иисусе Христе, Сыне Божий, молитв ради Пречистыя Твоея Матере,* преподобных и богоносных отец наших и всех святых, помилуй нас. Аминь». На отпуста, след поменаване на Божията Майка (*) може така също да се поменат храмовия светия (на когото е посветен храма); дневния светия (на когото е посветен деня на седмицата); светията, на когото се извършва службата («его же и память ныне совершаем»); и всички светии, които празнуват в този ден («их же и память днесь»).

8. Към края на богослужението молещите се сами се докосват до св. Кръст, който за това предварително се поставя на аналоя зад амвона, или по средата на храма заедно с храмовата икона.

Ръководейки се от тези прости правила, а също така и от указанията на Богослужебния Устав (Типик), всеки мирянин при необходимост, ако няма никаква възможност да бъде в храма, може ежедневно да прочита църковните служби вкъщи. Например, в годините на богоборческите гонения миряните почти повсеместно са извършвали тайни богослужения. В частност – в изоставените от центъра и внимателния надзор на атеистичната власт села практически винаги са съществували «неформални» молитвени домове, т.е. православните просто са се събирали в една дървена къщичка на великите празници и са се молили, съставяйки службата както са могли. Особено било разпространено, когато в селото някой почине – всички храмове в окръга били затворени, а да се простят с човека без молитва хората не можели. И ето, стариците прочитали – изпявали чина на опелото, изпускайки свещеническите възгласи и молитви. Така е било, например, в Нижегородска област, където подобни молитвени домове е имало и при православните, и при староверците. Може да се посочи и друг пример - още съвсем неотдавна много възрастни енориарши знаели, какво е Обедница. Сега това се среща все по-рядко. А «Обедница» – това е още едно название на част от Литургията на оглашените – Изобразителните («Последование на Изобразителните» - виж. кн. Часослов). «Да се прави Обедница» - е много древна традиция на отшелниците и манастирските отшелници, където не е имало свещеник. В първите векове на съществуване на монашеството иноците рядко приемали сан, а ако приемали – то след много години подвижнически изпитания. За извършване на Божествена Литургия монашеските общини канели презвитер, а в останалото време се молили самостоятелно, извършвайки назначените по време служби без йерей. При богоборческата власт, затваряща храмове и унищожаваща свещенството, много православни хора се върнали към тази древна традиция. Неотдавна починалата старша енориарша схимонахиня Даниила (в света Прасковя Емелянова Мачкина) от Даниловия манастир, преживяла всички тези страшни гонения, а в старостта по немощ нямаща възможност да посещава богослужения в храма, прочитала вкъщи всеки ден, при това, не само Обедницата, но и всички служби от дневния кръг. И сега между енориаршите има много такива, които се интересуват от Богослужебния Устав и искат да се научат на уставна молитва. Разбира се, богослужението, извършено само от миряни не се явява в уставен смисъл пълноценно (впрочем, древните иноци навярно не са мислели така), и безусловно не може да замени главното богослужение – Божествената Литургия, извършена само от епископ или свещеник. Но заедно с това – добрият навик и склонност към участие в богослужение помага на самите миряни–четци – тя ги учи грамотно да боравят с богослужебните книги, внушава им интерес към Църковния Устав и богослужебните текстове. Когато Октоихът, Минеите и Часословът престанат да са «тъмна гора», а източник на знания и молитвено вдъхновение, се изменя не само нашето разбиране на службите, променяме се ние самите – понеже тези текстове, тези книги са съставени от велики подвижници на вярата и приобщаването към тях оказва на всеки огромна душевна полза. Молитвените християнски химни ни учат на правилно обръщане към Бога чрез опита на светите подвижници, въвеждат в света на истинската молитва, в духовния живот на Православието. Особено това е необходимо в нашето лукаво, предантихристово време. Светите отци са ни предсказали, че последните християни ще трябва да се укриват от гонителите и да се спасяват без познатите ни родни храмове. Както първите християни са се криели и са се молили в катакомби, така и последните християни също ще трябва да се спасяват в катакомби и тайни убежища. Последните християни ще бъдат като първите – без храмове и даже понякога без свещеници.

* * *

Дата добавления: 2015-10-16