Ако няма свещеник

Преди причастие мирянинът е длъжен да прочете всички известни му наизуст молитви, а след това, съгласно установената практика, да се приобщи сам по следния начин: разтваряйки Св. Евангелие, полагаме се върху думите Божии Св. Дарове и след това, не докосвайки ги с ръце, благоговейно ги възприемаме направо с устата си, все едно - от ръцете на Самия Господ. В случай на липса на свещена книга, Св. Тайни следва да се поставят върху бял лист хартия, която след това се изгаря. Указаният начин на причастяване е още по-оправдан, когато мирянинът пребивава в тъмница. «Любовта ще ви научи на всичко» – така и постъпвайте. Трябва да се знае, че по време на древната Християнска Църква Тайнството Покаяние изначално не било така тясно свързано с Тайнството Евхаристия, и е можело да се извършва както заедно, така и разделно от него. Много е важно да се помни, че очистването на съвестта чрез изповед, се явява важно условие за достойното причастие със Св. Христови Тайни.

Всеки християнин, нямащ препятствия за свето причастие, т.е. не отлъчен от общуване и не намиращ се под епитимия, не извършващ особено тежки смъртни грехове, изискващи лечение в Тайнството Покаяние пред духовния отец — може да се приобщава с Тялото и Кръвта Христови, прилагайки «скитския» чин или по-точно — «килийното» покаяние, което се състои в подробна изповед в частна молитва пред Бога за възможните съгрешения. «Скитското покаяние», по този начин, при условие на пълно отсъствие на свещеник, се приема като истинско покаяние. Впрочем, всеки следва да се ръководи повече от гласа на съвестта, отколкото от установения закон. При отсъствието на духовник принасянето на покаяние следва да се прави пред едничкия Бог и всичко се приема за истинско покаяние, както се говори за това в Ръководната книга. Трябва да се отбележи, че ако някой от верните, приема Тайнството Кръщение, нямайки възможност да бъде помазан със св. Миро, има възможността да се причасти, той може да пристъпи към Светинята. Така и апостолите отначало получили причастие, а по-късно приели и Дух Свети.

Какво да прави християнинът, нямайки възможност да участва в Тайнствата на Евхаристията, по причина или на гонения, или на други обстоятелства? – Нека той да не се смущава, ние имаме много свидетелства в Житията на светиите, когато подвижници и изповедници по вяра, са били причастявани от св. ангели. Даже ако някой на смъртния си одър пожелае причастие със Св. Дарове, но по независещи от него причини не сполучи да се приобщи с тях, то това негово желание ще послужи като награда и оправдание. Но, който не устои в чистотата на Православната вяра, ще унаследи вечна погибел, дори да се е причастявал.

При съставянето на книгата е използвана следната литература:

1. «Служебник»/Известие учительное/, Москва, 2001, стр.383.

2. Сщмч. Арсений (Жадановский), епископ Серпуховской «Как причащались древние христиане», СПб.,1998., стр. 26-30.

3. Свт. Афанасий (Сахаров), епископ Ковровский «О поминовении усопших по Уставу Православной Церкви», СПб., 1995., стр. 20, 197, 198.

4. Г.И. Шиманский «Литургика: Таинства и обряды», Москва, 2003 стр.147-148.

5. И.В. Гаслов «Современное православное богослужение / Практическое руководство для клириков и мирян», СПб., 1996., стр. 138.

6. «Богословские труды», Сб. 34, М. Изд-во Московской Патриархии, 1998, стр. 324-333.

7. М.А. Новоселов «Письма к друзьям», М., 1994, стр. 25

8. «В помощь верным», Москва, 2009 г.

Дата добавления: 2015-10-16