Каещият се отговаря: Признавам и се разкайвам за този грях от цялото си сърце.

Въпрос: Не си ли съветвал своите ближни и познати да се обръщат за помощ към окултисти? Ако да, то покай се за този грях.

Отговор: Разкайвам се и обещавам да приложа всички усилия за това, да привлека съблазнените от мен към покаяние.

Въпрос: Разкайваш ли се в придобиване, съхранение, изучаване и разпространение на литература по окултизъм, в посещение на лекции, пропаганда и разпространение на окултни знания?

Отговор: Разкайвам се и обещавам всичката литература, която имам у себе си в областта на окултните науки да унищожа.

Въпрос: Отречи се от сатаната и цялото му служене.

Отговор: ОТРИЧАМ СЕ ОТ САТАНАТА И ОТ ВСИЧКИ НЕГОВИ ДЕЛА, ОТ ВСИЧКИТЕ МУ АНГЕЛИ, ОТ ЦЯЛАТА МУ ГОРДОСТ, И ВСЯКО НЕГОВО СЛУГУВАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ОБРЪЩАНЕ КЪМ ОКУЛТИСТИ… (Отричането се повтаря три пъти).

Въпрос: Обещаваш ли занапред при каквито и да било обстоятелства да не се обръщаш към окултисти?

Каещият се: Обещавам и в уверение на това целувам Кръста и Евангелието на Спасителя мой Господ Иисус Христос. Амин.

Каещият се прекръства и целува Кръста и Евангелието.

По-нататък свещеникът чете над него обикновената разрешителна молитва

Материалът е публикуван с допълнения

Виж.: «За спасението на душата. Правила, примери и

наставления за молещите се» Владимир, 2010г., стр. 43-46

ЕПИЛОГ

(Заключително слово на майката на отрока Вячеслав —

Валентина Афанасиевна Крашенинникова към всички читатели)

Скъпи мои братя и сестри! Позволете ми да се обърна към вас със своето кратко слово, за това, което ми е наболяло на душата, за какво аз мисля и се тревожа всеки ден.

Ето, вече се изпълниха 20 години от деня на смъртта на моето мило синче — отрока Вячеслав. За мен той завинаги остана моето мило, любимо, скъпо синче, светлокосо 10-годишно момче, което преобърна целия ми живот и не само моя, но и на цялото наше семейство, и на много-много други хора.

Вече минаха 20 години, откакто умря Славочка, а аз все стоя и стоя на гробището и приемам хора, които в продължение на всички тези 20 години с любов идват и пътуват, за да се поклонят на отрока. И в зной, и в студ, хората идват при Славочка на гробчето. Някой идва да помоли за Божия помощ чрез отрока, някой, обратно, вече е получил помощ и идва за да му благодари. При мен ежедневно пристигат писма на хора, в които има и болка, и страдание, и молба, и радост, и благодарност. Как тези хора обичат и така тънко усещат Славочка! Колко вяра има у тях! Как те му благодарят! «Слава тебе, Слава!» — именно с тези необикновени думи започват твърде много от писмата на благодарните хора. А какви удивителни истории разказват хората за помощта на отрока — никакви книги няма да стигнат, за да опишем всичко това. Ето, неотдавна, например, при мен дойде на гости един поклонник — послушникът Виктор, от Царско-Кръстния поход. (Традиционен Кръстен поход, посветен на паметта на Царското семейство. През нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година в подземието на Ипатиевия дом в Екатеринбург били без съд зверски, ритуално-сатанински убити Руския Монарх Самодържец Помазаник Божи Николай Втори със своето Царско Семейство: Царица Александра, Царския Наследник Алексий, Княгините Олга, Татяна, Мария и Анастасия. С тях са били убити и верните им слуги. Бел.ред.) Той разказа такава трогателна история. Носил на Кръстния ход иконата на нашия Спасител — Господ Иисус Христос, а на крайчето на иконата закрепил неголяма фотография на младенеца Славочка. След поредния преход уморените християни направил кратко спиране. Виктор поставил иконата и само приседнал да отдъхне, когато видял, че към него се движи малчуган на около 5 години. Несъзнателно се промъкнала мисъл: е, ето,... сега със своите сополи ще изцапа цялата икона. Но, приближилият се малък поклонник, деловито се прекръстил, със сериозен вид изведнъж си избърсал сополките със своя ръкав, и, покланяйки се, казал: «Слава тебе, Слава!» След това той се приближил, целунал Славочка и, покланяйки се на Бога, тръгнал към своите родители. Тази почит е твърде скъпа. Наистина, както каза послушникът Виктор — «с устата на детето говори Истината». Спаси, Господи, този младенец и всички тези, които с любов вече 20 години се молят и просят помощ от Славочка. Помогни на тях и на нас, Господи, спаси душите ни. Тази молитва при мен стана постоянна, защото ние стоим на самия край на бездната, от която вече никой, паднал в нея, няма да се измъкне.

През тази година (2013) се навършват 20 години, откакто аз стоя и моля хората, да спасяват душите си, да не предават Бога и все тези думи на отрока повтарям: «Не приемайте системата на сатаната, не вземайте неговите микросхеми (чипове), не приемайте неговия световен паспорт. При получаването на сатанинския световен паспорт на хората с изотопи ще нанасят печата на световния управител (антихриста) — 666, избавянето от който, ще бъде вече невъзможно. Обратен път за «зашестираните» хора вече няма да има. Всички хора, получили сатанинския Световен паспорт и печата на антихриста, ще станат роби на сатаната. Славочка каза: «Бог на никого, който приеме печата, няма да прости!»

Днес от всички страни на гробчето на Славочка пристигат хора и с болка в душата разказват за това, как техните пастири-свещеници благословят «да приемат всичко: и ИНН, и всякакви пластмасови карти с кодове, и чипове»,... и се мотивират с това, че «християнинът е длъжен да има смирение и послушание». Послушание — на кого? Смирение — пред кого? Колко лъжа и лукавство има във всичко това! Колко страхливост и предателство! Нима е така трудно да се разбере, че послушанието трябва да бъде към Бога и Неговите свети заповеди, които ние сме длъжни със смирение да изпълняваме. А на сатаната и неговата система трябва да се противим! Това е така разбираемо. А горко-пастирите (от «горко ви, книжници и фарисеи», Матея, гл.23, Бел.ред.) ни «благословят» със смирение и послушание да се покоряваме на сатанинската система, и с тези, взети в буквалния смисъл думи, тласкат хората направо в устата на антихриста. Това не е благословия, това е измама, страшна измама! Нима може да се «благославят» хората към предателство на Бога?! Но сега се случва именно това. И много хора застават на пътя на предателството на Бога, сляпо вярвайки, че изпълняват «благословията» на своя пастир. Къде е пределът на това безумие? Хора, събудете се, моля ви, събудете се, побойте се от Бога! Откъде такова равнодушие към своята душа? Това са все пак вашите души — пожалейте своите души. Не слушайте слепите водачи. Тези водачи днес убедително ви молят да не вярвате на отрока, съчиняват всякакви доноси, пишат всякакви неправди — отчаяно се борят с него. А Славочка каза: «Ще се борят с мен, мамичко, ще се борят, но безполезно! Ще искат да ме направят «екстрасенс» — нищо няма да им се получи». Иска ми се да напомня на всички на всички тези водачи думите на Спасителя: «Горко на вас, смеещите се сега! Защото ще се разплачете и разридаете» (Лука, гл. 6. ст. 25). Днес те махат с ръка и се смеят: какви там микросхеми?... какви там паспорти?... Нека да се смеят над своята нещастна глава — после те ще разберат своето падение и ще им стане не до смях, но ще бъде вече много късно. Иска ми се да попитам всички тези, които «благословят» целия този сатанизъм: «С какво ще се оправдаете пред Бога?! Е, спомнете си поне стиховете на М. Ю. Лермонтов, който не е бил пастир от стадото Христово, той е бил само един поет. Прочетете неговото стихотворение «Смъртта на поета». Макар той е бил само поет, но, може би, по-добре от нас е разбирал, че «има страшен съд; той Чака; той не е достъпен на звъна на Златото, и мисли, и дела той знае предварително». Как вие мислите, когато дойде на Земята нейният ИСТИНСКИ Стопанин — Господ Бог, с какво ние ще се оправдаем, и какво ще получим за съблазънта на хората и предателството?! (курсивът е на редактора)

Стоя вече 20 години на гробището — и виждам, и чувам как хората все повече и повече ги обхваща чувство на тревога: хората се мятат насам-натам и не знаят — на кого да вярват, и на кого да се доверят.

За мен днес се сбъдна най-главното, най-страшното и грозно (грозно – в смисъл на грозящо, заплащително, ужасно. Бел.ред.) пророчество на отрока. Сбъдна се това, заради което отрокът дойде при хората — неговото пророчество за това, че ще започнат да чипират всички хора, а след това ще въведат световните паспорти с печата на антихриста. Повярвайте — това е по-страшно от каквато и да е катастрофа. Аз с ужас виждам, че тази сатанинска система вече е построена и тя е започнала да работи: вече за всички жители на планетата са готови тези чипове и хората вече всичко това получават. И световните паспорти с печата на антихриста са вече приготвени – всичко това вече реално го има, всичко това вече започна. А Славочка си даде живота, за да предупреди за тази страшна опасност човешкия род. Дано думите му не се окажат «глас на викащия в пустинята»...

Простете ми, мои скъпи, аз не съм проповедник и не съм богослов-оратор. По волята на Бога, аз съм майката на отрока, от когото съм слушала грозно и страшно предупреждение за това, че гибелта на човешките души ще стане чрез приемането на сатанинските микросхеми и световния паспорт с печата на антихриста. За тези, които се отнасят към това предупреждение с усмивка, аз искам да задам един-единствен въпрос: «Откъде е тази всеобща любов към погубващия човешките души?! Кога ще заобичаме Бога и ще пожалеем своите души?»

Боже Милостиви, прости на мене грешната. Отроче мили, мое ласкаво момче, прости ми, но аз вече всичко казах. В мен остана само болката в душата, страх, гняв и печал за себе си, за своите близки, за всички хора, които ти, мое мило момче, искаш да събереш. Още в мен остана надеждата, че Бог няма да се отвърне от нас и ще ни даде по милостта си Свой Защитник на Вярата — Цар Православен, за когото говореше отрокът.

Скъпи мои приятели, мои братя и сестри в Христа! Вие държите в ръката си тази юбилейна книга за моето синче Славочка. В тази книга вие ще намерите твърде много от онова, за което аз по-рано и кой знае защо не исках да разказвам. Не ме съдете твърде строго. Може би, някои от пророчества отрока аз да съм разбрала по мой си начин, а вие да сте ги разбрали по свой. Едно е — когато говори святото дете и съвсем друго е – как го разбират възрастните, грешни хора. Иска ми се да пожелая на читателите и на всички почитатели на Славочка — спасение на душата, уважаване светлата му памет, за да не предават Бога и да дочакат Неговото славно Пришествие.

Спаси, Господи, Твоите хора!»

Дата добавления: 2015-10-16