НЕ ПРЕДАВАЙТЕ БОГА!

(Свидетелство от майката на отрока Вячеслав,
като допълнение към главата
«Бог няма да прости на приелите печата на антихриста»)

Защото от малък до голям, всеки от тях се е предал на сребролюбие. И от пророк до свещенник, всеки постъпва лъжливо. Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, като са казвали «мир, мир!», а пък няма мир».

(кн. на Еремия, гл. 6, ст. 13-14)

«Така казва Господ Иеова на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата? Вие ядете тлъстината, обличате се във вълната и колите угоените, но не пасете стадата. Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвате над тях. Те се разпръснаха, понеже нямаше пастир, и, като се разпръснаха, станаха храна за всички полски зверове. Моите овце се скитаха по всичките планини и по всеки висок хълм, дори овцете Ми бяха разпръснати по целия свят; и нямаше кой да ги потърси или
подири. Затова, слушайте, пастири, Господното слово. -Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, понеже стадото Ми стана корист, и овцете Ми станаха храна за всички полски зверове,защото нямаше пастир, и пастирите не потърсиха овцете Ми,и пасяха себе си, но не пасяха овцете, затова слушайте, пастири, Господното слово: Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против пастирите и ще изискам овцете Си от ръцете им...»

(кн. на Езекиил, гл. 34, ст. 2-10)

Напоследък започнах все по-чести и често да получавам писма от много странен характер. Аз вече не съм в състояние да отговарям на всички писма, те са твърде много. Получавам писма от всички страни – и от Русия, и от Украйна, и от Белорусия - отвсякъде. Предимно пишат хора, които имат нужда от помощ. За да не остават тези страдащи хора без отговор, помолих Нина Анатолиева Панамарьова (моята духовна сестра, която Славочка излекува от неизлечима болест) да ми помогне. Аз ѝ казах: «Ниночка, аз разбирам, че ти си на повече от 60 години и всичко това е досадно, но ако не отговориш на писмата - значи хората няма да получат отговор. Аз вече не мога физически да се справям с това». И Нина Анатолиева взе този тежък товар - да отговаря понякога на писмата. А да се четат, става все по-трудно, защото това четене оставя твърде голяма тежест в душата. Неотдавна, Нина дойде при мен, много уморена и каза: «Аз повече не мога това да чета! Погледнете какво те пишат?!» Аз ѝ казвам: «Ниночка, аз ги прочетох предварително, преди да ти ги дам. Знам за какво става дума». Ако трябва да се каже кратко и по същество - в тези писма, става въпрос, за това каква огромна власт получават бесовете над тези, които предават Бога. За отстъпничеството от Бога в хората се вселяват тези «същности», които ние наричаме бесове. Те не само се вселяват в хората, но след известно време започват... да ги насилват. В писмата си, нещастните хора пишат открито, че бесовете ги изнасилват в буквалния смисъл на думата: изнасилват жени, изнасилват мъже, изнасилват даже и техните деца. Насилват ги навсякъде: например, една монахиня стои в църквата и те в храма я мъчат, ако се вози в автобуса - те направо в автобуса я нападат. Това не са мои фантазии - това го разказват хората в писмата си - едно и също разказват. И предимно, колкото и да е странно - това става в църквата, с тези които служат или работят в църква: с някои свещенослужители, с техните майки и деца, с някои монаси, с монахини и т. н. От обикновени хора, които работят например в заводи, от тях нито веднъж не съм чула такова нещо. А от «духовни» лица, ние се наслушахме дотолкова, че Ниночка се възмути и не можа повече да чете всичко това. Тя ми донесе тези писма, аз от тях оставих едно или две, а всичко останало скъсах, защото не искам да държа тези писма вкъщи, те предизвикват чувство на отвращение. Става така, че за всичко човек се разплаща, а за отстъпничеството от Бога - още повече. Толкова е голяма цената. За всичко трябва да се отговаря, особено за съблазняване на хората. Сега има много съблазнени хора, които именно свещениците са подтикнали да приемат сатанистките номера и карти, т.е. - те са ги подтикнали към предателство на Бога. И затова... в тях се вселяват бесове и ги насилват - или децата им започват така да мъчат, което е още по-страшно. Може да звучи странно, но аз виждам на гробището, вече 20-та година: ревящи, кресливи, викащи, т.е. - обезумели малки деца, даже петмесечни и новородени. Това е много страшно. Най-интересното е, че това е тяхното състояние по някакъв начин е свързано с кръвта. Тези хора свидетелстват, че кръвта им ври и кипи и в организма им няма нито една клетка, която да може да си почине от това състояние. Ето така заради отстъпничеството от Бога, бесовете се вселяват в църковните хора, даже в тези които пряко служат на Бога и едновременно Го предават. Затова ми се иска да кажа на всички вярващи хора: «Не на всички доверявайте своята душа. Мислете - кой ви води, и къде ви води, към спасение ли?» Хората често казват: «Нас отецът ни благослови!» Тогава питам този свещеник: «Отче, защо ти благослови тези хора, да приемат номерата? Те вярват, че веднъж, след като си ги благословил да приемат тези номера, значи цялата отговорност пада върху теб». Вместо отговор, виждам удивеното и изплашено лице на отеца, който ми казва: «Ама аз, какво общо имам? Нека сами да мислят!» Така че, мислете! Още повече, че Господ е изпратил отрока, който преди 20 и повече години е предупреждавал за това, че нищо такова не трябва да се приема и Бог няма да прости на тези, които приемат печата на сатаната. Е, колко може да «умува» човек? Нека «умните» да умуват на своя глава, а вие пазете душата си. Случвало ми се е няколко пъти да говоря с чипирани хора - те също идват на гроба на отрока. От опит мога да кажа, че от чипираните хора се излъчва истинска миризма на покойник, от тях като от покойник лъха хлад - веднага се чувства. Питам такъв човек: «Ти с чип ли си?» Той отговаря: «Да». Идват чипираните при отрока, защото животът им е станал непоносим. От техните разкази - в началото всичко е било добре, те нищо не са чувствали. Но след това, те започнали да чувстват, как този чип, като къс желязо с накъсани краища, започнал сякаш да се разраства в тялото им, причинявайки им непоносими страдания. Става им все по-зле и по-зле, докато се стига дотам да не могат нито да ядат, нито да спят - никъде нямат покой. Денонощно те изпитват страшни мъки. Такива хора вече са твърде много - от тях вече ми се иска да избягам и своят отрок някъде да взема. Много ми се иска да кажа на всички обикновени хора: «Не взимайте тези чипове - не ставайте трупове! Събудете се, опомнете се! Трябва да свалим от себе си тези тъмни очила – нали не сте слепи? Имайте страх от Бога!» Повече не мога да кажа. Не разбирам, защо толкова много хора преминават на страната на тъмнината и предават Бога? Отрокът е казал, че всичко ще е само «за изгода». Стоя на гробището и виждам, че настъпва истинско духовно разделение на народа, на тези които са с Бога и тези, които предават Бога. Погледнете своите малки деца и внуци - тези, които са 7 - 8 години, какво могат да ви кажат? Те могат ли да ви излекуват? Не! Те могат ли да ви кажат, че не трябва да слагате чипове, какво е угодно на Бога и какво не е угодно на Бога? Не! Не могат. Тогава послушайте отрока - не взимайте тези чипове и печати. Имайте страх от Бога! Запазете си душите! Колкото по-бързо приемете това, толкова по-близо е гибелта на света. Отрокът Вячеслав, животът си отдаде за да ви каже това.

Дата добавления: 2015-10-16